Приказка или капан? Как идеалите за красота оставят отпечатък върху младите хора
Х ранителните разстройства, изключително анорексия, нервоза и булимия, са резултат от комплицирана композиция от генетични, невробиологични и социално-екологични фактори. Един нов мироглед върху тяхното пораждане е архетипното печатане – развой, при който социално-културни идеали, изключително тези за хубост, се запечатват надълбоко в съзнанието по време на сериозни интервали на развиване.
Тази идея уголемява класическата доктрина на Конрад Лоренц за отпечатването (импринтинга), като я интегрира с юнгианските архетипни модели. Скорошни проучвания с функционален магнитен резонанс (fMRI) и епигенетични разбори демонстрират, че тези процеси могат да бъдат биологично кодирани, което изяснява по какъв начин културните разкази за хубостта се интернализират и въздействат върху развиването на нездравословни хранителни държания.
Невронни механизми на отпечатването: Доказателства от fMRI проучвания
Конрад Лоренц потвърждава, че ранното излагане на избрани тласъци може трайно да оформи държанието. При новоизлюпените гъски, отпечатването включва невронно шифроване в области като хипокампуса, медиалния стриатум и нидопалиум каудолатерале – зони, виновни за обществената връзка и ученето.
Докато човешкият мозък е друг от този на животните, скорошни fMRI изследвания (Celeghin et al., 2023) разкриват, че пациенти с хранителни разстройства демонстрират нараснала интензивност в амигдалата, инсулата и орбитофронталната кора при излагане на храна или облици, свързани с телесния имидж.
Тези области на мозъка играят основна роля в обработката на възнагражденията и образуването на условни реакции – модел, който мощно прилича невронната активация, следена при печатане при птиците. Това удостоверява, че културно наложените идеали за хубост основават биологично вкоренени асоциации сред външния тип и самооценката.
Освен това, разлики в невронните връзки сред префронталната кора и лимбичните структури при хора с хранителни разстройства демонстрират нарушен когнитивен надзор върху прочувствените реакции, свързани с телесния облик. Това в допълнение поддържа теорията, че тези реакции се отпечатват посредством опит-зависима гъвкавост в сериозни интервали от развиването.
Епигенетично шифроване на идеалите за хубост и хранителното държание
Епигенетичните проучвания дават спомагателни доказателства, че отпечатването визира освен невронната интензивност, само че и генната експресия.
Проучванията демонстрират, че ранното излагане на обществен стрес, в това число неодобрение от тялото, води до промени в метилирането на ДНК и модификациите на хистони, което провокира дълготрайни промени в допаминергичната и серотонинергичната сигнализация – две системи, мощно свързани с питателните разстройства.
Допълнително, епигенетичното предаване от майка на щерка допуска, че импринтинговите механизми, свързани с идеалите за хубост, могат да имат междупоколенчески резултати. Майките, които имат високи равнища на неодобрение от тялото си и постоянно съблюдават диети, могат да предадат тези модели на генна експресия на своите деца, което подхожда на епигенетичното заместничество, следено при животинските модели на печатане.
Критични интервали на печатане и накърнимост
Ключов аспект на отпечатването е съществуването на сензитивен или сериозен интервал, през който излагането на избрани тласъци оказва продължително въздействие върху държанието.
При гъските този интервал е извънредно стеснен, след което общественото им държание става релативно закрепено. При хората, пубертетът съставлява подобен сензитивен прозорец, където хормонални промени, обществено съпоставяне и медийно въздействие се комбинират, с цел да основат мощни и дълготрайни убеждения по отношение на хубостта и самооценката.
Епидемиологичните изследвания поддържат тази догадка: юношеството е пиковият интервал за развиването на хранителни разстройства (Himmerich et al., 2019). Известното проучване на Бекер във Фиджи (1999) демонстрира, че единствено няколко години след въвеждането на западна телевизия, честотата на питателните разстройства измежду локалните девойки се е нараснала фрапантно.
Големи огромни проучвания (Fricke & Voderholzer, 2023) също сочат, че ранното излагане на медийни облици, популяризиращи слабостта, корелира с нараснали равнища на неодобрение от тялото и рестриктивно хранене в по-късни години.
Еволюционната роля на отпечатването върху хубостта
От позиция на еволюцията, отпечатването има адаптивна функционалност – подсигурява, че младите човеци усвояват сериозни обществени и поведенчески умения в границите на стеснен интервал от развиването си.
В подтекста на човешките идеали за хубост, този механизъм евентуално е служил за обществена интеграция, като е утвърждавал общи естетически стандарти или е алармирал за здраве и плодовитост.
Но в актуалните условия същите механизми могат да доведат до отрицателни последици, в това число рискови диети, цикли на преяждане и накриво усещане за тялото.
Образът на модела на списанието или приказната принцеса, които преобладават културните разкази, укрепва недостижими стандарти за хубост, като работи сходно на импринтинга при други типове.
Как да спрем отрицателното печатане?
Наскоро създадените интервенции, основани на невропластичността, могат да противодействат на резултатите от отпечатването.
Пример за подобен метод е The Body Project, основан от Ерик Стайс. Това е стратегия, учредена на когнитивен дисонанс, която има за цел да понижи интернализацията на идеала за уязвимост, като предизвиква приемането на тялото и понижава риска от хранителни разстройства.
Синтезът на fMRI изследвания, епигенетични разбори и социокултурни проучвания разкрива, че архетипното печатане има надълбоко въздействие върху хранителното държание и идеалите за хубост.
Разбирането на пубертета като интервал на печатане ще помогне на експертите да разработят по-ефективни тактики, които да разрушат нездравословните културни модели и да насърчат здравословна самокритика и връзка с храната.
Референции:
Harden, K. P., Kretsch, N., Moore, S. R., & Mendle, J. (2014). Descriptive review: hormonal influences on risk for eating disorder symptoms during puberty and adolescence. International Journal of Eating Disorders, 47(7), 718-726.
Himmerich, H., Bentley, J., Kan, C., & Treasure, J. (2019). Genetic risk factors for eating disorders: an update and insights into pathophysiology. Therapeutic advances in psychopharmacology, 9, 2045125318814734.
Behroozi, M., Lorenzi, E., Tabrik, S., Tegenthoff, M., Gozzi, A., Güntürkün, O., & Vallortigara, G. (2024). Functional MRI of imprinting memory in awake newborn domestic chicks. Communications biology, 7(1), 1326.
* Във видеото:
Тази идея уголемява класическата доктрина на Конрад Лоренц за отпечатването (импринтинга), като я интегрира с юнгианските архетипни модели. Скорошни проучвания с функционален магнитен резонанс (fMRI) и епигенетични разбори демонстрират, че тези процеси могат да бъдат биологично кодирани, което изяснява по какъв начин културните разкази за хубостта се интернализират и въздействат върху развиването на нездравословни хранителни държания.
Невронни механизми на отпечатването: Доказателства от fMRI проучвания
Конрад Лоренц потвърждава, че ранното излагане на избрани тласъци може трайно да оформи държанието. При новоизлюпените гъски, отпечатването включва невронно шифроване в области като хипокампуса, медиалния стриатум и нидопалиум каудолатерале – зони, виновни за обществената връзка и ученето.
Докато човешкият мозък е друг от този на животните, скорошни fMRI изследвания (Celeghin et al., 2023) разкриват, че пациенти с хранителни разстройства демонстрират нараснала интензивност в амигдалата, инсулата и орбитофронталната кора при излагане на храна или облици, свързани с телесния имидж.
Тези области на мозъка играят основна роля в обработката на възнагражденията и образуването на условни реакции – модел, който мощно прилича невронната активация, следена при печатане при птиците. Това удостоверява, че културно наложените идеали за хубост основават биологично вкоренени асоциации сред външния тип и самооценката.
Освен това, разлики в невронните връзки сред префронталната кора и лимбичните структури при хора с хранителни разстройства демонстрират нарушен когнитивен надзор върху прочувствените реакции, свързани с телесния облик. Това в допълнение поддържа теорията, че тези реакции се отпечатват посредством опит-зависима гъвкавост в сериозни интервали от развиването.
Епигенетично шифроване на идеалите за хубост и хранителното държание
Епигенетичните проучвания дават спомагателни доказателства, че отпечатването визира освен невронната интензивност, само че и генната експресия.
Проучванията демонстрират, че ранното излагане на обществен стрес, в това число неодобрение от тялото, води до промени в метилирането на ДНК и модификациите на хистони, което провокира дълготрайни промени в допаминергичната и серотонинергичната сигнализация – две системи, мощно свързани с питателните разстройства.
Допълнително, епигенетичното предаване от майка на щерка допуска, че импринтинговите механизми, свързани с идеалите за хубост, могат да имат междупоколенчески резултати. Майките, които имат високи равнища на неодобрение от тялото си и постоянно съблюдават диети, могат да предадат тези модели на генна експресия на своите деца, което подхожда на епигенетичното заместничество, следено при животинските модели на печатане.
Критични интервали на печатане и накърнимост
Ключов аспект на отпечатването е съществуването на сензитивен или сериозен интервал, през който излагането на избрани тласъци оказва продължително въздействие върху държанието.
При гъските този интервал е извънредно стеснен, след което общественото им държание става релативно закрепено. При хората, пубертетът съставлява подобен сензитивен прозорец, където хормонални промени, обществено съпоставяне и медийно въздействие се комбинират, с цел да основат мощни и дълготрайни убеждения по отношение на хубостта и самооценката.
Епидемиологичните изследвания поддържат тази догадка: юношеството е пиковият интервал за развиването на хранителни разстройства (Himmerich et al., 2019). Известното проучване на Бекер във Фиджи (1999) демонстрира, че единствено няколко години след въвеждането на западна телевизия, честотата на питателните разстройства измежду локалните девойки се е нараснала фрапантно.
Големи огромни проучвания (Fricke & Voderholzer, 2023) също сочат, че ранното излагане на медийни облици, популяризиращи слабостта, корелира с нараснали равнища на неодобрение от тялото и рестриктивно хранене в по-късни години.
Еволюционната роля на отпечатването върху хубостта
От позиция на еволюцията, отпечатването има адаптивна функционалност – подсигурява, че младите човеци усвояват сериозни обществени и поведенчески умения в границите на стеснен интервал от развиването си.
В подтекста на човешките идеали за хубост, този механизъм евентуално е служил за обществена интеграция, като е утвърждавал общи естетически стандарти или е алармирал за здраве и плодовитост.
Но в актуалните условия същите механизми могат да доведат до отрицателни последици, в това число рискови диети, цикли на преяждане и накриво усещане за тялото.
Образът на модела на списанието или приказната принцеса, които преобладават културните разкази, укрепва недостижими стандарти за хубост, като работи сходно на импринтинга при други типове.
Как да спрем отрицателното печатане?
Наскоро създадените интервенции, основани на невропластичността, могат да противодействат на резултатите от отпечатването.
Пример за подобен метод е The Body Project, основан от Ерик Стайс. Това е стратегия, учредена на когнитивен дисонанс, която има за цел да понижи интернализацията на идеала за уязвимост, като предизвиква приемането на тялото и понижава риска от хранителни разстройства.
Синтезът на fMRI изследвания, епигенетични разбори и социокултурни проучвания разкрива, че архетипното печатане има надълбоко въздействие върху хранителното държание и идеалите за хубост.
Разбирането на пубертета като интервал на печатане ще помогне на експертите да разработят по-ефективни тактики, които да разрушат нездравословните културни модели и да насърчат здравословна самокритика и връзка с храната.
Референции:
Harden, K. P., Kretsch, N., Moore, S. R., & Mendle, J. (2014). Descriptive review: hormonal influences on risk for eating disorder symptoms during puberty and adolescence. International Journal of Eating Disorders, 47(7), 718-726.
Himmerich, H., Bentley, J., Kan, C., & Treasure, J. (2019). Genetic risk factors for eating disorders: an update and insights into pathophysiology. Therapeutic advances in psychopharmacology, 9, 2045125318814734.
Behroozi, M., Lorenzi, E., Tabrik, S., Tegenthoff, M., Gozzi, A., Güntürkün, O., & Vallortigara, G. (2024). Functional MRI of imprinting memory in awake newborn domestic chicks. Communications biology, 7(1), 1326.
* Във видеото:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ