Лудите ястия, които Романови ядяха за закуска, обяд и вечеря
Хранителните желания на управниците са освен забавна тематика за разискване, само че и индикатор за психическите им характерности. Историята на кралското семейство Романови датира от стотици години. Невъзможно е да се обзет желанията на всеки един от тях, по тази причина ще ви срещнем единствено с на някои.
Разбира се, благосъстоянието и разнообразието от ястия са познати на кралския живот. Качеството на храната, приготвена в кухнята на Романови, е оценено от доста посетители, поканени в Зимния замък, защото готвачите постоянно са се стремели да изненадат своите домакини с необикновени ястия.
Екатерина Велика (1762-1796)
Епохата на тази императрица е белязана от въздействието на френската просвета, в това число в кулинарната сфера. На масата постоянно имало гарнитури от зеленчуци, месо под формата на котлети и варено говеждо месо, а за десерт са сервирали пресни плодове, сладки пайове и бисквити.
Интересна специфичност на Екатерина II е любовта й към киселото зеле. Тя даже миела лицето си със зелева саламура, тъй като била сигурна, че има подмладяващ резултат и ще я избави от преждевременните бръчки.
Понякога императрицата желала да хапне нещо екзотично. Тогава готвачът приготвял обичания ѝ сос от сушени еленски езици. На специфични вечери за стеснен кръг хора се приготвяли деликатеси, да вземем за пример телешки опашки по татарски, яхния с пармезан и кестени или телешки очи в сос.
Трябва да се означи, че Екатерина Втора не вечеряла. Може би само няколко ябълки и чаша ледена вода. Смятало се, че пропускането на вечерята облекчавало главоболието и имало удобен резултат върху тялото. Всъщност Екатерина Втора имала положително здраве, била енергична и постоянно изглеждала добре.
Николай I (1825-1855)
Императорът е прочут със своя работохолизъм, което сигурно е повлияло и на питателните му привички. Николай постоянно се хранел в кабинета си, а на обяд участвали и неговите подчинени, с които той обсъждал държавните каузи.
Императорът закусвал с чай, бисквити или кифлички, а от сладкишите предпочитал гевреци и кафе със сметана. Обядът на Никулден се състоял най-вече от чорба, риба или месо от диви животни. По време на вечерята императорът се ограничавал до парче самун.
Много съвременници акцентират пристрастеността на императора към киселите краставици. Всяка заран желал да му се носят пет броя. Непретенциозността му във връзка с храната била повлияна от един от околните му съратници, който бил последовател на лечебното недояждане.
Запазени са записките на френския художник О. Берн, който пътува из Русия с Николай Първи. Той написа в писма до околните си: „ Императорът яде единствено зелева супа със свинска мехлем, месо, малко дивеч, риба и кисели краставички. Пие единствено вода ”.
Николай II (1894-1917)
Въпреки обстоятелството, че Николай II е прочут с любовта си към простата храна, съвременниците му пишат за много необикновени ястия, които се сервирали в царската къща под негово управление.
Закуската при започване на 20-ти век включвала приблизително пет ястия - пайове, крем чорба от аспержи, салата от целина, чорба от перлен ечемик (с кисела краставица), печено говеждо, котлети от пилета.
Обядът също не бил изключително непретенциозен. Обикновено започвал със чорба и пайове, по-късно се сервирали печено, зеленчуци, сладкиши и плодове. Като цяло се сервирали всички типове месо, риба, зърнени храни, плодове и десерти. И всичко това е много скъпо - по днешните стандарти царската маса коства приблизително 60 милиона рубли годишно.
Въпреки това, както знаем, Николай II бил в стройна и стегната форма. Това се изяснява с няколко фактора: първо, порциите били дребни, тъй че не се изяждали огромни количества, и второ, императорът деликатно следял фигурата си и се теглел на кантар ежедневно.
Според записките на близки до императорския дом Николай II и брачната половинка му Александра Фьодоровна не обичали да живеят в разкош. Те предпочитали елементарни храни, като пресни картофи или яйца. И деликатесите, които сервирали на гостите по време на приемите, били по нужда, с цел да се съобразят с формалностите на това време.
Разбира се, благосъстоянието и разнообразието от ястия са познати на кралския живот. Качеството на храната, приготвена в кухнята на Романови, е оценено от доста посетители, поканени в Зимния замък, защото готвачите постоянно са се стремели да изненадат своите домакини с необикновени ястия.
Екатерина Велика (1762-1796)
Епохата на тази императрица е белязана от въздействието на френската просвета, в това число в кулинарната сфера. На масата постоянно имало гарнитури от зеленчуци, месо под формата на котлети и варено говеждо месо, а за десерт са сервирали пресни плодове, сладки пайове и бисквити.
Интересна специфичност на Екатерина II е любовта й към киселото зеле. Тя даже миела лицето си със зелева саламура, тъй като била сигурна, че има подмладяващ резултат и ще я избави от преждевременните бръчки.
Понякога императрицата желала да хапне нещо екзотично. Тогава готвачът приготвял обичания ѝ сос от сушени еленски езици. На специфични вечери за стеснен кръг хора се приготвяли деликатеси, да вземем за пример телешки опашки по татарски, яхния с пармезан и кестени или телешки очи в сос.
Трябва да се означи, че Екатерина Втора не вечеряла. Може би само няколко ябълки и чаша ледена вода. Смятало се, че пропускането на вечерята облекчавало главоболието и имало удобен резултат върху тялото. Всъщност Екатерина Втора имала положително здраве, била енергична и постоянно изглеждала добре.
Николай I (1825-1855)
Императорът е прочут със своя работохолизъм, което сигурно е повлияло и на питателните му привички. Николай постоянно се хранел в кабинета си, а на обяд участвали и неговите подчинени, с които той обсъждал държавните каузи.
Императорът закусвал с чай, бисквити или кифлички, а от сладкишите предпочитал гевреци и кафе със сметана. Обядът на Никулден се състоял най-вече от чорба, риба или месо от диви животни. По време на вечерята императорът се ограничавал до парче самун.
Много съвременници акцентират пристрастеността на императора към киселите краставици. Всяка заран желал да му се носят пет броя. Непретенциозността му във връзка с храната била повлияна от един от околните му съратници, който бил последовател на лечебното недояждане.
Запазени са записките на френския художник О. Берн, който пътува из Русия с Николай Първи. Той написа в писма до околните си: „ Императорът яде единствено зелева супа със свинска мехлем, месо, малко дивеч, риба и кисели краставички. Пие единствено вода ”.
Николай II (1894-1917)
Въпреки обстоятелството, че Николай II е прочут с любовта си към простата храна, съвременниците му пишат за много необикновени ястия, които се сервирали в царската къща под негово управление.
Закуската при започване на 20-ти век включвала приблизително пет ястия - пайове, крем чорба от аспержи, салата от целина, чорба от перлен ечемик (с кисела краставица), печено говеждо, котлети от пилета.
Обядът също не бил изключително непретенциозен. Обикновено започвал със чорба и пайове, по-късно се сервирали печено, зеленчуци, сладкиши и плодове. Като цяло се сервирали всички типове месо, риба, зърнени храни, плодове и десерти. И всичко това е много скъпо - по днешните стандарти царската маса коства приблизително 60 милиона рубли годишно.
Въпреки това, както знаем, Николай II бил в стройна и стегната форма. Това се изяснява с няколко фактора: първо, порциите били дребни, тъй че не се изяждали огромни количества, и второ, императорът деликатно следял фигурата си и се теглел на кантар ежедневно.
Според записките на близки до императорския дом Николай II и брачната половинка му Александра Фьодоровна не обичали да живеят в разкош. Те предпочитали елементарни храни, като пресни картофи или яйца. И деликатесите, които сервирали на гостите по време на приемите, били по нужда, с цел да се съобразят с формалностите на това време.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ