Храните в световен план поскъпват през април за втори пореден

Храните в международен проект нарастват през април за втори следващ месец поради по-високите цени на месото, растителното масло и зърнените храни, до момента в който захарта и млечните артикули поевтиняват, регистрират от организацията по храните към Организация на обединените нации.

Индексът на международните цени на Организацията по издръжка и земеделие на Организация на обединените нации (FAO), който наблюдава най-търгуваните в международен мащаб хранителни артикули, се увеличи през април до равнище от 119,1 пункта по отношение на 118,8 пункта през март. Това съставлява повишаване на храните в международен проект за втори следващ месец и откакто през февруари ценовият показател удари тригодишно дъно от 117,4 пункта. Въпреки повишаването на цените за втори следващ месец, общият ценови показател остава с 9,6% под неговото равнище през април 2023 година

Индексът на цените на месото набъбна през април с 1,6% по отношение на предходния месец, защото интернационалните цени на птичето, говеждото и овчето месо се покачиха. В същото време международните цени на свинското месо спаднаха нищожно, отразявайки слабото вътрешно търсене в Западна Европа и непрекъснато слабото търсене от страна на водещите вносители като Китай.

Ценовият показател на зърнените култури пък набъбна през април с 0,3% по отношение на март, поставяйки завършек на спада през предходните три месеца. Глобалните експортни цени на пшеницата се стабилизираха през април, защото мощната конкуренция сред главните експортьори компенсира опасенията по отношение на неподходящите условия на реколтата в елементи от Европейския съюз, Руската федерация и Съединените американски щати. Експортните цени на царевицата обаче се покачиха, повлияни от високото търсене на фона на възходящите логистични разстройства вследствие на вредите по инфраструктурата в Украйна, нанесени от съветските въздушни удари, като и поради опасения за добивите в Бразилия преди главната годишна продукция. Индексът на цените на ориза пък се намали с цели 1,8% през април.

Цените на растителното масло също се покачиха през април с 0,3% по отношение на март, достигайки 13-годишен връх, защото по-високите котировки за слънчогледово и рапично масло компенсираха слабото поевтиняване на палмовото и соевото масло.

Индексът на FAO за цените на млечните артикули пък се намали през април с 0,3% по отношение на месец по-рано, поставяйки завършек на шест поредни месеца на покачвания. Поевтиняването се дължи на слабото търсене на спот импорт на обезмаслено мляко на прахуляк и на по-ниските международни цени на сиренето, повлияни от повишаването на американския $. В същото време обаче международните цени на маслото се покачиха на фона на устойчиво търсене на импорт.

Индексът на цените на захарта означи спад с цели 4,4% през април по отношение на март и към този момент е с 14,7% под неговото ценово равнище преди година (април 2023 г.). Намалението е обвързвано най-много с усъвършенстваните вероятности за световно доставяне, по-специално заради по-голямото от предстоящото произвеждане в Индия и Тайланд и усъвършенстваните климатични условия в Бразилия.

В обособен отчет на организацията за търсенето и предлагането на зърнени култури, FAO увеличи леко прогнозата си за международното произвеждане на зърнени култури през 2023 година до 2846 метрични тона (от 2841 млн. т предходна оценка), което е с 1,2% повече по отношение на миналата година. Възходящата проверка отразява най-вече постъпилата нова информация от Мианмар и Пакистан.

Същевременно, прогнозата за международното потребление на зърнени култури беше увеличена до 2829 милиона тона, отразявайки най-много по-високото от предстоящото преди този момент ползване на царевица и ечемик за фураж. Глобалното ползване на царевица към този момент се чака да нарасне с 1,6% през годината, на пшеницата - с 1,9%, а на ориза да означи едва намаляване.

FAO предвижда, че международните ресурси от зърнени култури в края на сезон 2024 година ще доближат 890 милиона тона, което е нарастване от 2,1% по отношение на началото на годината, като съотношението ресурси към ползване на зърнени култури в международен проект ще доближи 30,9%.

Агенцията за храните на Организация на обединените нации също по този начин поправя прогнозата си за световното произвеждане на пшеница през 2024 година, като чака то да възлезе на 791 милиона тона, което е по-малко от предходните упования за 796 млн. тона, само че въпреки всичко бележи нарастване с 0,5% по отношение на 2023 година, макар упованията за по-голям по отношение на предходната прогноза спад в засаждането на пшеница в Европейския съюз.

За едрозърнестите култури главният интервал на прибиране на реколтата стартира скоро в страните от южното полукълбо, като последните неподходящи метеорологични условия ограничиха вероятностите за добива във водещите страни производители и изключително Бразилия и Южна Африка, се отбелязва в отчета на FAO.

Източник БНР