КНСБ: Храната продължава да поскъпва, малката потребителска кошница вече е 61,82 евро
Храната продължава да нараства. Малката потребителска кошница през юни коства 61,82 евро. Отчита се повишаване с 0,5% по отношение на цената й през май. Това заяви зам.-директорът на Института за обществени и синдикални проучвания и образования към КНСБ Виолета Иванова. Проучването за цените на най-често употребяваните артикули и услуги е направено в интервала 3–8 юни. То е извършено малко преди да влезе в действие самодейността „ Кошница с грижа “.
" По-значителен растеж има в цените на лимоните, картофите, свинското месо и други Намаление се следи при краставиците и доматите. Годишното повишаване на дребната потребителска кошница е близо 9% ", означи Иванова.
По думите й, в случай че повишаването на дребната потребителска кошница е с 0,5%, то чувството при семействата е за доста по-висока инфлация. " Това се дължи на първо място на достигнатите към този момент високи ценови равнища и на ниските приходи. В България приблизително едно домакинство дава към 30% от бюджета си единствено за храна ", изясни тя.
От КНСБ още веднъж регистрираха районни разлики в цените на продуктите. Те виждат проблем и при надценката на цените на дребно. Надценката на продуктите е в диапазон 23,4% – 151,8% на стоките при търговията на дребно, настояват от синдиката.
Президентът на синдиката Пламен Димитров съобщи, че самодейността „ Кошница с грижа “ към момента е прекомерно нова, с цел да бъде оценен действителният й резултат. " Първите ни усещания са, че тя не е цялостна – в нея липсват плодове и зеленчуци, което не е добре. Освен това са включени и артикули, които не са от първа нужда. Всичко това би трябвало да бъде поправено. Дали пониженията фактически се отразяват на цените, ще можем да кажем, когато проучваме данните за идващия месец “, разясни той.
" Продължават да се следят съществени разлики сред цените на едро и дребно при питателните артикули. При краставиците надценките от борсата до магазина варират от към 30% до 150%. Още по-тревожно е, че цената им на дребно през юни тази година е с 61% по-висока по отношение на юни предходната година. Това няма никакво пояснение, с изключение на спекулативно. Инфлацията е 5, 7 или 10%, както и да я мери някой, само че не е 61% “, акцентира Димитров.
Той означи, че и доматите са поскъпнали с към 30% на годишна база, като сезонният фактор не може да бъде употребен като опрощение. „ Обясненията с оранжерийни и култивиран зеленчуци към този момент не важат. Затова питаме през вас някой да даде отговор на потребителите за какво обичайни артикули, които всеки българин поставя на трапезата си, нарастват толкоз внезапно “, попита Димитров. Той разяснява, че цената на кравето сирене остава измежду най-високите в сравняваните европейски страни.
" Аргументът, че цените се дефинират само от пазара, не дава отговор на протичащото се. Пазарният принцип допуска, че когато има високо ползване и дефицит, се появява конкурентен импорт. Не виждаме за какво това не се случва. Очевидно има някакви пазарни спънки. Необяснимо е и повишаването на хляба. На годишна база той е по-скъп с към 11-12%, в случай, че брашното през този интервал остава съвсем на същата цена. Няма по какъв начин това да се изясни с цените на електрическата енергия, газа или горивата, които не са нарастнали с сходни темпове “, уточни Димитров.
Той изрази подозрения и за непазарно държание в млечния бранш и напомни, че Комисията за защита на конкуренцията към този момент е почнала производства.
" Значителните разлики в цените на едни и същи артикули в България и други европейски страни няма друго пояснение, с изключение на далавера. Нито транспортните разноски, нито заплатите, нито другите фактори са се нараснали с сходни проценти. Всичко останало е или неперфектна конкуренция, или спекулативни детайли. България има потребност освен от наблюдаване на пазара, а и от дейни дейности на институциите. Комисия за защита на конкуренцията разполага с най-силните пазарни механизми и може да наложи глоба до 10% от годишния оборот на даден търговец. При обороти от над един милиард евро това би било сериозна дисциплинираща мярка за пазара “, твърди Димитров.
" По-значителен растеж има в цените на лимоните, картофите, свинското месо и други Намаление се следи при краставиците и доматите. Годишното повишаване на дребната потребителска кошница е близо 9% ", означи Иванова.
По думите й, в случай че повишаването на дребната потребителска кошница е с 0,5%, то чувството при семействата е за доста по-висока инфлация. " Това се дължи на първо място на достигнатите към този момент високи ценови равнища и на ниските приходи. В България приблизително едно домакинство дава към 30% от бюджета си единствено за храна ", изясни тя.
От КНСБ още веднъж регистрираха районни разлики в цените на продуктите. Те виждат проблем и при надценката на цените на дребно. Надценката на продуктите е в диапазон 23,4% – 151,8% на стоките при търговията на дребно, настояват от синдиката.
Президентът на синдиката Пламен Димитров съобщи, че самодейността „ Кошница с грижа “ към момента е прекомерно нова, с цел да бъде оценен действителният й резултат. " Първите ни усещания са, че тя не е цялостна – в нея липсват плодове и зеленчуци, което не е добре. Освен това са включени и артикули, които не са от първа нужда. Всичко това би трябвало да бъде поправено. Дали пониженията фактически се отразяват на цените, ще можем да кажем, когато проучваме данните за идващия месец “, разясни той.
" Продължават да се следят съществени разлики сред цените на едро и дребно при питателните артикули. При краставиците надценките от борсата до магазина варират от към 30% до 150%. Още по-тревожно е, че цената им на дребно през юни тази година е с 61% по-висока по отношение на юни предходната година. Това няма никакво пояснение, с изключение на спекулативно. Инфлацията е 5, 7 или 10%, както и да я мери някой, само че не е 61% “, акцентира Димитров.
Той означи, че и доматите са поскъпнали с към 30% на годишна база, като сезонният фактор не може да бъде употребен като опрощение. „ Обясненията с оранжерийни и култивиран зеленчуци към този момент не важат. Затова питаме през вас някой да даде отговор на потребителите за какво обичайни артикули, които всеки българин поставя на трапезата си, нарастват толкоз внезапно “, попита Димитров. Той разяснява, че цената на кравето сирене остава измежду най-високите в сравняваните европейски страни.
" Аргументът, че цените се дефинират само от пазара, не дава отговор на протичащото се. Пазарният принцип допуска, че когато има високо ползване и дефицит, се появява конкурентен импорт. Не виждаме за какво това не се случва. Очевидно има някакви пазарни спънки. Необяснимо е и повишаването на хляба. На годишна база той е по-скъп с към 11-12%, в случай, че брашното през този интервал остава съвсем на същата цена. Няма по какъв начин това да се изясни с цените на електрическата енергия, газа или горивата, които не са нарастнали с сходни темпове “, уточни Димитров.
Той изрази подозрения и за непазарно държание в млечния бранш и напомни, че Комисията за защита на конкуренцията към този момент е почнала производства.
" Значителните разлики в цените на едни и същи артикули в България и други европейски страни няма друго пояснение, с изключение на далавера. Нито транспортните разноски, нито заплатите, нито другите фактори са се нараснали с сходни проценти. Всичко останало е или неперфектна конкуренция, или спекулативни детайли. България има потребност освен от наблюдаване на пазара, а и от дейни дейности на институциите. Комисия за защита на конкуренцията разполага с най-силните пазарни механизми и може да наложи глоба до 10% от годишния оборот на даден търговец. При обороти от над един милиард евро това би било сериозна дисциплинираща мярка за пазара “, твърди Димитров.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ