Коледна Виена - II
Храната
Какво е една страна, в случай че не опиташ най-малко някои от типичните й ястия. Ако си във Виена, в наложителната листа е да пробваш торта Сахер в сладкарницата на хотел „ Сахер “, единственото място, където тя се прави по истинската загадка рецепта. Мястото и специалитетът са непроменени от 135 години, а славата им е толкоз огромна, че чакаш на опашка, с цел да влезеш. Трябва да пробваш усета на истинското виенско кафе – с мляко, сметана и канела. Да похапнеш виенски шницел – от кълцано месо и с големи размери, да вкусиш локалния щрудел. А колбасът и сирената, който се продават в локалните магазини, имат позабравения усет на едновремешните същински храни в България от преди повече от 20 години. Тук са най-вкусните кроасани, които можете да намерите някъде, само че и това е напълно естествено – нали виенчани са ги измислили. За пръв път ги изпичат локалните хлебари през 1686 година при обсадата на Виена от турците. Според легендата те предизвестили защитата за промъкващите се турци и в чест на това изпекли кифлички от многолистно тесто с формата на полумесец. И несъмнено – бирата, която тук е отлична.
Заведения
Виена е градът, където кафенетата и бирариите са на всяка крачка. Много по нашенски, съвсем на всички места пред заведенията за хранене са изкарани дървени дъски, върху които с тебешир е изписано менюто. Много чудно за нас българите, тук типичните заведения не са съвременни и лъскави. Напротив – безпределно се цени достоверността, непокътнатия дух на Виена. Така можеш да попаднеш в локал, който да те придвижи при започване на 20 век, другаде – даже в средновековните подземия или в типична механа от 19 век. Столовете може да са като едновремешните дървени столове на нашите баби, може да има кожена мебел, а тръбите да се вият над главата ти. Задължително – снежнобели покривки в заведенията за хранене.
Забележителности
За тях може да се приказва доста, а да се видят за брооени дни е невероятно. Това е империя, строила и надграждала в продължения на епохи. Дворците Шонбрун, Хофбург, Белведере, катедралата Свети Стефан, историите на императрица Сиси, на Мария Терезия, паметникът на Евгений Савойски, съкрушил турците, имперската съкровищница, националната библиотека, музеите близнаци – на изкуствата и природонаучният, Пратера, кметството, операта, уличките на остарелия град, Ринга – този булевард-пръстен, който опасва остаряла Виена, непокътнатите непокътнати първи станции на метрото, покритата река Виена, на която е основан градът и е приел името й.... Може да се споделя безспир, само че в никакъв случай нищо не е задоволително. Трябва да се види и преживее
Продължава:
Коледна Виена - I
Какво е една страна, в случай че не опиташ най-малко някои от типичните й ястия. Ако си във Виена, в наложителната листа е да пробваш торта Сахер в сладкарницата на хотел „ Сахер “, единственото място, където тя се прави по истинската загадка рецепта. Мястото и специалитетът са непроменени от 135 години, а славата им е толкоз огромна, че чакаш на опашка, с цел да влезеш. Трябва да пробваш усета на истинското виенско кафе – с мляко, сметана и канела. Да похапнеш виенски шницел – от кълцано месо и с големи размери, да вкусиш локалния щрудел. А колбасът и сирената, който се продават в локалните магазини, имат позабравения усет на едновремешните същински храни в България от преди повече от 20 години. Тук са най-вкусните кроасани, които можете да намерите някъде, само че и това е напълно естествено – нали виенчани са ги измислили. За пръв път ги изпичат локалните хлебари през 1686 година при обсадата на Виена от турците. Според легендата те предизвестили защитата за промъкващите се турци и в чест на това изпекли кифлички от многолистно тесто с формата на полумесец. И несъмнено – бирата, която тук е отлична.
Заведения
Виена е градът, където кафенетата и бирариите са на всяка крачка. Много по нашенски, съвсем на всички места пред заведенията за хранене са изкарани дървени дъски, върху които с тебешир е изписано менюто. Много чудно за нас българите, тук типичните заведения не са съвременни и лъскави. Напротив – безпределно се цени достоверността, непокътнатия дух на Виена. Така можеш да попаднеш в локал, който да те придвижи при започване на 20 век, другаде – даже в средновековните подземия или в типична механа от 19 век. Столовете може да са като едновремешните дървени столове на нашите баби, може да има кожена мебел, а тръбите да се вият над главата ти. Задължително – снежнобели покривки в заведенията за хранене.
Забележителности
За тях може да се приказва доста, а да се видят за брооени дни е невероятно. Това е империя, строила и надграждала в продължения на епохи. Дворците Шонбрун, Хофбург, Белведере, катедралата Свети Стефан, историите на императрица Сиси, на Мария Терезия, паметникът на Евгений Савойски, съкрушил турците, имперската съкровищница, националната библиотека, музеите близнаци – на изкуствата и природонаучният, Пратера, кметството, операта, уличките на остарелия град, Ринга – този булевард-пръстен, който опасва остаряла Виена, непокътнатите непокътнати първи станции на метрото, покритата река Виена, на която е основан градът и е приел името й.... Може да се споделя безспир, само че в никакъв случай нищо не е задоволително. Трябва да се види и преживее
Продължава:
Коледна Виена - I Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ