Храната глътна 463 лв. повече: Пием и пушим като за последно
Храната глътна 463 лева повече: Пием и пушим като за последно. Заради скока на цените храната ни е коствала приблизително с 463 лв. повече предходната година.
За да си изпълни хладилника през 2022 година, средностатистическият българин е похарчил 2479 лв.. За съпоставяне през миналата година в потребителската си кошница сме поставили хранителни артикули за 2016 лв..
Заради инфлацията, която по принцип е добре да се поддържа в границите на към 2%, е обикновено разноските ни да порастват от година на година. През предходната година обаче повишаването, изключително при храните, беше толкоз огромно, че харчовете ни са се повишили рекордно. За съпоставяне разноските ни за храна през 2021 по отношение на 2020 година са скочили със 189 лв., а през 2020 по отношение на 2019 година – единствено с 48 лв..
Изчисленията на „ Телеграф “ на база данните на Националния статистически институт сочат, че самата потребителска кошница с главните хранителни артикули олеква и това е наклонност от последните най-малко 10 година Оказва се, че консумираме по-малко храни, само че усилваме потреблението на безалкохолни питиета, алкохол и цигари.
Така да вземем за пример през 2022 година в потребителската ни кошница е имало общо 444,1 кг/л съществени хранителни артикули приблизително на човек за цялата година. Година по-рано в кошницата сме слагали 455,4 кг/л храни. Олекването е още по-осезателно, в случай че създадем съпоставяне 10 година обратно. През 2013 година в кошницата ни е имало 472,8 кг/л храни. В сметките не са включени единствено яйцата, защото те се регистрират от статистиката на брой. През 2021 и 2022 година броя яйца, която сме консумирали, е една и съща – 160. Повишение има по отношение на 2013 година, когато приблизително на човек са се падали 143 яйца за годината.
Така излиза, че хем даваме повече пари за главните хранителни артикули, хем купуваме по-малко количество.
Продължава наклонността да свиваме потреблението на самун. През 2013 година един човек е консумирал приблизително 97,8 кг самун, през 2021 година това количество понижава на 78,2 кг, а през 2022 година пада до 75,6 кг.
Тенденцията от последните 10 година е да консумираме повече месо. През 2013 година сме изяли 32,2 кг мръвки, до момента в който през 2022 година на човек са се падали по 37,8 кг. Оказва се обаче, че поради високата инфлация през предходната година сме понижили и потреблението на пържоли или кюфтета, защото миналата година на човек са се падали по 600 грама повече. Потреблението на олио също понижава – от 12 на 11,2 л на човек. По-малко е и потреблението на плодове, леко понижение има и при зеленчуците.
И до момента в който купуваме по-малко храна, има отчетлива наклонност да пораства потреблението на безалкохолни и алкохолни питиета, както и на цигари. За последните 10 година потреблението на минерална вода е съвсем удвоена. Потреблението на ракия държи едно равнище, само че на бира, водка, уиски доста се покачва.
Тревожна е наклонността, че българинът пуши от ден на ден. За 10 година количеството цигари, което се пада на един човек, скача от 569 на 891 броя. Високата инфлация през предходната година не е принудила средностатистическия българин да свие разноските си за сметка на цигарите. Напротив, потреблението им за година е повишено със 110 броя.
Освен за храна, другите потребителски разноски също са хвръкнали фрапантно нагоре през предходната година.
Общият паричен разход приблизително на едно лице за 2022 година стига 8336 лв., което е нарастване с 1337 лв. по отношение на година по-рано. В годините с умерена инфлация това нарастване е в границите на няколкостотин лв..
За комунални разноски и горива през 2022 година сме дали приблизително по 1186 лв.. Година по-рано тези разходи са били 974 лв.. За опазване на здравето сме се бръкнали с близо 100 лв. повече. Драстично е поскъпнал и превозът – от 483 на 614 лв..
За алкохол и цигари сме похарчили 37 лв. повече. А за свободно време, просвета и обучение сме вдигнали разноските си от 312 на 380 лв..
Въпреки фрапантното повишаване на живота през предходната година един от главните индикатори, който дава информация за стандарта на живот – какъв % от разноските отиват за храна, се е влошил нищожно – от 28,8 през 2021 година на 29,7 на 100 през 2022-ра. Данните на статистиката демонстрират, че този индикатор през последните 10 година съвсем непрестанно се усъвършенства от година на година. За съпоставяне делът на харчовете ни за храна през 2013 година е бил 32,1%.
За да си изпълни хладилника през 2022 година, средностатистическият българин е похарчил 2479 лв.. За съпоставяне през миналата година в потребителската си кошница сме поставили хранителни артикули за 2016 лв..
Заради инфлацията, която по принцип е добре да се поддържа в границите на към 2%, е обикновено разноските ни да порастват от година на година. През предходната година обаче повишаването, изключително при храните, беше толкоз огромно, че харчовете ни са се повишили рекордно. За съпоставяне разноските ни за храна през 2021 по отношение на 2020 година са скочили със 189 лв., а през 2020 по отношение на 2019 година – единствено с 48 лв..
Изчисленията на „ Телеграф “ на база данните на Националния статистически институт сочат, че самата потребителска кошница с главните хранителни артикули олеква и това е наклонност от последните най-малко 10 година Оказва се, че консумираме по-малко храни, само че усилваме потреблението на безалкохолни питиета, алкохол и цигари.
Така да вземем за пример през 2022 година в потребителската ни кошница е имало общо 444,1 кг/л съществени хранителни артикули приблизително на човек за цялата година. Година по-рано в кошницата сме слагали 455,4 кг/л храни. Олекването е още по-осезателно, в случай че създадем съпоставяне 10 година обратно. През 2013 година в кошницата ни е имало 472,8 кг/л храни. В сметките не са включени единствено яйцата, защото те се регистрират от статистиката на брой. През 2021 и 2022 година броя яйца, която сме консумирали, е една и съща – 160. Повишение има по отношение на 2013 година, когато приблизително на човек са се падали 143 яйца за годината.
Така излиза, че хем даваме повече пари за главните хранителни артикули, хем купуваме по-малко количество.
Продължава наклонността да свиваме потреблението на самун. През 2013 година един човек е консумирал приблизително 97,8 кг самун, през 2021 година това количество понижава на 78,2 кг, а през 2022 година пада до 75,6 кг.
Тенденцията от последните 10 година е да консумираме повече месо. През 2013 година сме изяли 32,2 кг мръвки, до момента в който през 2022 година на човек са се падали по 37,8 кг. Оказва се обаче, че поради високата инфлация през предходната година сме понижили и потреблението на пържоли или кюфтета, защото миналата година на човек са се падали по 600 грама повече. Потреблението на олио също понижава – от 12 на 11,2 л на човек. По-малко е и потреблението на плодове, леко понижение има и при зеленчуците.
И до момента в който купуваме по-малко храна, има отчетлива наклонност да пораства потреблението на безалкохолни и алкохолни питиета, както и на цигари. За последните 10 година потреблението на минерална вода е съвсем удвоена. Потреблението на ракия държи едно равнище, само че на бира, водка, уиски доста се покачва.
Тревожна е наклонността, че българинът пуши от ден на ден. За 10 година количеството цигари, което се пада на един човек, скача от 569 на 891 броя. Високата инфлация през предходната година не е принудила средностатистическия българин да свие разноските си за сметка на цигарите. Напротив, потреблението им за година е повишено със 110 броя.
Освен за храна, другите потребителски разноски също са хвръкнали фрапантно нагоре през предходната година.
Общият паричен разход приблизително на едно лице за 2022 година стига 8336 лв., което е нарастване с 1337 лв. по отношение на година по-рано. В годините с умерена инфлация това нарастване е в границите на няколкостотин лв..
За комунални разноски и горива през 2022 година сме дали приблизително по 1186 лв.. Година по-рано тези разходи са били 974 лв.. За опазване на здравето сме се бръкнали с близо 100 лв. повече. Драстично е поскъпнал и превозът – от 483 на 614 лв..
За алкохол и цигари сме похарчили 37 лв. повече. А за свободно време, просвета и обучение сме вдигнали разноските си от 312 на 380 лв..
Въпреки фрапантното повишаване на живота през предходната година един от главните индикатори, който дава информация за стандарта на живот – какъв % от разноските отиват за храна, се е влошил нищожно – от 28,8 през 2021 година на 29,7 на 100 през 2022-ра. Данните на статистиката демонстрират, че този индикатор през последните 10 година съвсем непрестанно се усъвършенства от година на година. За съпоставяне делът на харчовете ни за храна през 2013 година е бил 32,1%.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ