Две съкровища, които остават неоткрити и до днес!
Храмът на Соломон в античния Йерусалим е опустошен от вавилонците през 586 година пр.н.е.
Казват, че на това място преди нахлуването се съхранява Ковчегът на Завета – сандък с каменните скрижали на Завета с Десетте заповеди, както и съдът с манната небесна и тоягата на Аарон. Това, което се случва с Ковчега, е една от най-тайнствените история в библейската археология. Но Вторият Йерусалимски храм също се лишава от своето богатство.
Около 513 г.пр.н.е. жителите на Йерусалим възвръщат Храма на Соломон. Впоследствие той е подложен на редица усъвършенствания и разширения, най-известните от които се правят по време на ръководството на цар Ирод I Велики.
Както и предшественика му, Вторият Йерусалимски храм е погубен от външна мощ. През 66 година от н.е. избухва еврейско въстание. Когато метежът е сподавен, римляните отвоюват Йерусалим и унищожават Втория храм през 70 година от
н.е. Всичко, което остава от него, е Западната стена, която през днешния ден се счита за свещено място. Там се стичат поклонници на юдаизма от целия свят. Може би по тази причина тя е наречена още Стената на рева. Между пролуките й се поставят листчета с разнообразни пожелания. Някои хора имат вяра, че наличието им стига непосредствено до юдейския господ. От другата страна на Стената на рева се намира монументът Купола на Скалата, от която се твърда, че се възнесъл Мохамед.
Преди храмът да падне, в него се съхранява златна менора – седемсвещник. През 70 година.от н.е.тя попада в ръцете на римляните и актуалното й местоположение не е известно и до през днешния ден. Може би е открадната от вестготите по време на разграбването на Рим през 410 година от н.е. Или е пренесена в Картаген. Според една известна, само че непотвърдена доктрина Ватиканът я укрива през цялото това време. За страдание, в никакъв случай няма да разберем истината.
КРАЛСКИТЕ РЕГАЛИИ НА ИРЛАНЛИЯ
В тази история има какво ли не: политическо напрежение, ликвидиране и в случай че се има вяра на слуховете – даже секс скандал.
През 1760г. Джордж III става крал на Ирландия и Англия. По време на ръководството си той взема решение да основе рицарски медал за ирландските си жители. Но тези обединявания се нуждаят от избрани предмети за осъществяване на самобитните си церемониите за посве-щаване.
През 1831 година крал Вилхелм IV заменя старите регалии на Великия магистър с нови. Те включват съвсем четиристотин скъпоценни камъка от съкровищата на английската корона на кралица Шарлот и звездата на така наречен Орден на Банята на брачна половинка й Джордж III. Кралските регалии са оставени на попечителството на сър Артър Викарс, който ги съхранява под ключ в Дъблинския палат. На 6 юли 1907 година е открито, че са откраднати – тъкмо четири дни преди в Дъблин да дойде крал Едуард Седми.
За изгубването на кралските регалии Викарс заплаща с длъжността си. А през 1921 година е погубен пред очите на брачната половинка си от членове на Ирландската републиканска войска.
Бил ли е съпричастен към кражбата на кралските скъпоценности? Може би да, а може би не. Някои считат, че подстрекател на това закононарушение е франсис Шекълтън – асистент на Викарс в Дъблинския палат. Носят се клюки, че Шекълтън е имал разказ с шурея на Едуард VII.
