Храмът-гробница над село Старосел, Пловдивско, е сензация за специалисти и

Тракийски култов комплекс Старосел

Храмът- гробница над село Старосел, Пловдивско, е сензация за експерти и фенове на тракийската античност, а към този момент и за стотици туристи. Гробницата е ситуирана на рид в живописна околност над Старосел, с взор към Тракийската равнина, в самото подножие на Същинска Средна гора. Открита е през 2000 година. Тя е най-голямата от известните до момента тракийски могили. Вероятно е от 5-4 в. прочие Хр.

Некрополът се състои от 8 могили с разнообразни размери. Гробницата е ситуирана в могила с височина 20 м и диаметър 85 м, оградена с крепида с обиколка 241 м, играеща роля на крепостна стена. Входът на светилището е необятен 1,60 м, украсата му е с орнаменти, известни като „ вълчи зъби ". Гробницата е построена от добре направени каменни блокове, захванати между тях с стоманени скоби, залети с олово. Състои се от: южно парадно стълбище, две странични, кулоар, представителна фасада, правоъгълна и кръгла камера. Траките са едни от античните поданици на нашите земи, завещали ни завладяващи доказателства за една високоразвита просвета. Племенните им групи, над 90 на брой, са населявали част от Югоизточна Европа от неолита до междинните епохи. Били положителни земеделци, занаятчии и търговци.

Според „ Илиада " те са взели участие в Троянската война и Омир ги разказва по този начин: " Там най-после са и новодошлите траки. Между тях е и царят им Рез, наследник на Ейоней. Видях аз конете му - доста красиви и едри: от сняг са те по-бели и като ураган бързи. Колесницата му пък е със сребро и злато украсена. Той пристигна с големи, блестящи в злато оръжия. Прекрасни за гледане. Не подхожда на смъртни мъже да ги носят. Достойни за тях са единствено боговете безсмъртни. " Траките са третият етнос, който образува българската националност. В религиозните им вярвания се съчетавали слънчевото и земното начало. Почитали Великата Богиня-Майка Бендида и имали мощно развъртян фетиш към мъртвите. Починалият държател след гибелта си се изравнявал с божествата, а гробницата му се превръщала в светилище. Погребалните тракийски ритуали са комплицирани и към момента не напълно изяснени. Може би това е повода някои историци и по този начин наречените контактьори да стартират хипотезата, че техните племена, оживели от митичната, погълната от Световния океан Атлантида, достигнали до Балканите и се заселили тук. Прославили се като движимости в магиите и като изкусни лечители. Но в случай че това са митове и догатки, археологическите находки в региона на Старосел недвусмислено потвърждават, че през V век прочие Хр. тук е съществувало тракийско населено място с могъщи племенни вождове и богата аристокрация.

Тракийският паметен комплекс „ Четиньова могила ", открит от археолога Георги Китов през 2000-та година, която той назовава „ храм ", е гробница-хероон. Има догатки, че тук е заровен Ситалк - един от най-могъщите владетели на Одриското царство. „ Четиньова могила " не е единственият храм тук, а централно място на огромен паметен център от голям брой светилища и няколко десетки могили, в пет от които са открити богати царски погребения. Могилите си наподобяват между тях. Изключение прави единствено „ Хоризонт " - тя е единствената тракийска гробница с колони - две странични и шест лицеви. Около Старосел има още могили, които са проучени и консервирани, само че не са отворени за визити. Очевидно изненадите, които ни сервира древността, не са свършили, а предстоят. Неслучайно откритията в този район бяха избрани като сензационни даже за археолозите.