Последно сбогом с Найден Вълчев: Ясна е датата на поклонението в храм „Света София“
Поклонението пред ще стартира от 11:00 часа на 8 декември в столичния храм „ Света София “. Това заяви неговият внук Филип Вълчев за „ Българска телеграфна агенция “.
Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 година в село Малка Брестница. След главно обучение в родното си село приключва гимназия в Плевен и Юридическия факултет в Софийския държавен университет (1951). През 1954 – 1955 година е редактор в сп. „ Български боец “ и в. „ Народна войска “, през 1956 – 1983 година – в сп. „ Септември “, през 1983 – 1988 година – в сп. „ Съвременник “; основен редактор (1988 – 1989) на сп. „ Дарители “. Дипломат (1996 – 1997). Председател на Съюза на преводачите в България (1989 – 1991).
Творчество
Първото оповестено произведение на Найден Вълчев се появява, когато е в последния клас на Плевенската мъжка гимназия . Първата му стихосбирка „ На южната граница “ (1953) е единствено с войнишки стихотворения от тригодишната реднишка работа в отдалечен дребен гарнизон. През идващите десетилетия стихосбирките стават двадесетина: „ Малка повест “ (1954), „ Пъстра палитра “ (1960), „ Северна светлина “ (1965), „ Лунапарк “ (1970), „ Синьо цвете, трен, жена “ (1975), „ Златен август “ (1977), „ Написано на кленов лист “ (1984), „ Гигантски слалом “ (1986), „ Младата луна и остарялата луна “ (2001), „ Рай за неверни “ (2003) и други
Пише и за деца под псевдоним Чик Чирик : „ Българска земя “ (1963), „ Звъни, звънче “ (1968), „ Фото Есперанто “ (1983), „ Жълъдче с шапка “ (2004).
В пет книги „ Попътни срещи “, издадени сред 2007 и 2016 , Найден Вълчев споделя в есеистично биографични четива за Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Панчо Владигеров, Ангел Каралийчев, Христо Радевски, Димитър Димов, Димитър Талев, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Георги Райчев, Елиас Канети, Григорий Цамблак, Орлин Василев, Ламар, Александър Пушкин, Адам Мицкевич, Михаил Юриевич Лермонтов, Константин Симонов, Александър Твардовски, Марк Шагал, Низами, Васил Биков, Сергей Есенин, Михаил Светлов, за батковците Валери Петров, Леда Милева, Веселин Ханчев, за връстниците Иван Радоев, Станка Пенчева, Ивайло Петров, Вили Цанков, Лиана Даскалова, Андрей Германов, Първан Стефанов, Димитър Вълчев, Петър Караангов.
Превел е доста стихове на славянски поети – Пушкин, Мицкевич, Лермонтов, Есенин, Александър Твардовски („ Василий Тьоркин “), Константин Симонов, Сергей Орлов, Владимир Соколов, Евгений Евтушенко, Йосиф Бродски, Юлия Друнина, Роберт Рождественски, Борис Слуцки, Бела Ахмадулина, поети на Прибалтика, поети на Прикавказието, както и няколко от повестите на Васил Биков.
По негови строфи звучат известни песни като „ Борба за мир “, „ Голяма ария “, „ Младежки марш “, „ Тиха вечер “, „ Тиха вечер “, „ Аз те чаках “, „ Ние сме на всеки километър “, „ Кажи коя е тъмната жена “, „ Синя вечер “, „ Някога, само че не в този момент “, основани от композиторите Светослав Обретенов, Любомир Пипков, Филип Кутев, Константин Илиев, Тодор Попов, Йосиф Цанков, Петър Ступел, Атанас Бояджиев, Емил Георгиев, Тончо Русев, Митко Щерев.
Автор е на текста на „ Една българска роза “ в осъществяване на Паша Христова , по музика на Димитър Вълчев. През 2000 година песента е избрана за Песен на столетието в Национална анкета.
В „ Литературна анкета “ на Панко Анчев, излязла през 2007 година , споделя всичко за себе си.
Присъединете се към нашия
„ Студената Луна “ в Близнаци идва: последното пълнолуние за 2025 година ще освети нощта на 5 декември
