България - селска кръчма с водопад с няколко стопани, където всеки дърпа масата към себе си, докато подът пропада
Хотелът с водопада не просто дисквалифицира премиера Росен Желязков като евентуален претендент за президент през 2026 година - той го слага в тежест за самия кабинет, за мандатоносителя ГЕРБ, за гаранта Движение за права и свободи и за страната. Скандалът прерасна от „ локална медийна нервност “ в проблем, който се трансформира в спомагателна вреда за интернационалния облик на България, който така и така не е бляскав. Случаят с кмета на Варна Благомир Коцев също е знаменателен.
„ Хаяши “ към този момент не е хотел, а метафора за политическа корупция и морална ерозия. Въпросът е освен вътрешен, тъй като става дума за министър-председател на държава-член на Европейски Съюз и НАТО, който се оказва съществено злепоставен освен пред българските жители, а и пред водачите на партньорските ни страни. Това е репутационен проблем от най-голям сан - освен за ГЕРБ, освен за Министерския съвет, освен за Движение за права и свободи, само че за България като страна. Премиер с багаж от този диаметър няма по какъв начин да бъде възприеман съществено в страната си, да води безапелационно външна политика, нито да провокира почитание в двустранни връзки. И това ще се прояви скоро - в срещи (или отвод от двустранни такива), в дипломатически жестове, в липса на доверие.
Случаят с кмета на Варна Благомир Коцев също е знаменателен. Не знаем дали е отговорен или почтен - това би трябвало да каже съдът. Но е извънредно време прокуратурата да внесе обвинителен акт в съда и да даде опция на Коцев за отбрана. Вместо това обществото е подложено на денонощен медиен звук, който го показва или като страдалец, или като нарушител. И двете хипотези са в областта на операцията без в влезнала в действие присъда. Дори самият Коцев съобщи подготвеност да се отдръпна от кметския пост, само че да бъде подложен под домакински арест, до момента в който тече следствието. Но оставка в Общинската изборна комисия не е подадена. Получава се парадокс и междувластието се задъхва в личния си пиар.
Истината е, че властта в България, като под " властта " се има поради и трите управляващи - законодателна, изпълнителна и правосъдна - има сериозен проблем.
Който си мисли, че мълчанието извън значи липса на внимание върху протичащите процеси тук, живее в безспорна илюзия и паралелна действителност. В един миг всичко ще се струпа едновременно - както извън, по този начин и от вътрешната страна. И този миг наближава.
Защото вътрешнополитическата картина е плашещо ясна. Битови, обществени, стопански и финансови проблеми освен не се вземат решение, а се задълбочават. След 1 януари 2026 година няма да настъпи никакво знамение с позитивен знак. Напротив - рецесиите, които тлеят до тогава, ще ескалират с нови. Парите няма да стигат, Народното събрание няма да проработи по-ефективно, държавното управление няма да укрепне. Интензитетът на гражданското неодобрение ще пораства неизбежно и правопропорционално с високите сметки, безводието и политическите кавги, които ще огласят страната.
Държавата не е хоремаг. Но ръководещите я трансформират тъкмо в подобен - в селска механа с водопад с няколко стопани, където всеки дърпа масата към себе си, до момента в който подът пропада. А когато страната се ръководи като хоремаг, най-после остава единствено сметката, която постоянно се заплаща от народа.
Пълният мандат на кабинета " Желязков " към този момент е с питанка - и откъм гърба, и начело, а промяната на министри - предстоящи и желателни за разпределяне на напрежението. Най-вероятно въпросът ще бъде подложен на масата от най-голямата партия ГЕРБ, която може да даде звук с " дезинфекциране " и ободряване на структурите си с нови регионални координатори.
На този стадий изборите през 2026 година не са решение, само че може да се трансфорат в неминуем свършек на петгодишния цикъл - от 2020 година, до в този момент.
„ Хаяши “ към този момент не е хотел, а метафора за политическа корупция и морална ерозия. Въпросът е освен вътрешен, тъй като става дума за министър-председател на държава-член на Европейски Съюз и НАТО, който се оказва съществено злепоставен освен пред българските жители, а и пред водачите на партньорските ни страни. Това е репутационен проблем от най-голям сан - освен за ГЕРБ, освен за Министерския съвет, освен за Движение за права и свободи, само че за България като страна. Премиер с багаж от този диаметър няма по какъв начин да бъде възприеман съществено в страната си, да води безапелационно външна политика, нито да провокира почитание в двустранни връзки. И това ще се прояви скоро - в срещи (или отвод от двустранни такива), в дипломатически жестове, в липса на доверие.
Случаят с кмета на Варна Благомир Коцев също е знаменателен. Не знаем дали е отговорен или почтен - това би трябвало да каже съдът. Но е извънредно време прокуратурата да внесе обвинителен акт в съда и да даде опция на Коцев за отбрана. Вместо това обществото е подложено на денонощен медиен звук, който го показва или като страдалец, или като нарушител. И двете хипотези са в областта на операцията без в влезнала в действие присъда. Дори самият Коцев съобщи подготвеност да се отдръпна от кметския пост, само че да бъде подложен под домакински арест, до момента в който тече следствието. Но оставка в Общинската изборна комисия не е подадена. Получава се парадокс и междувластието се задъхва в личния си пиар.
Истината е, че властта в България, като под " властта " се има поради и трите управляващи - законодателна, изпълнителна и правосъдна - има сериозен проблем.
Който си мисли, че мълчанието извън значи липса на внимание върху протичащите процеси тук, живее в безспорна илюзия и паралелна действителност. В един миг всичко ще се струпа едновременно - както извън, по този начин и от вътрешната страна. И този миг наближава.
Защото вътрешнополитическата картина е плашещо ясна. Битови, обществени, стопански и финансови проблеми освен не се вземат решение, а се задълбочават. След 1 януари 2026 година няма да настъпи никакво знамение с позитивен знак. Напротив - рецесиите, които тлеят до тогава, ще ескалират с нови. Парите няма да стигат, Народното събрание няма да проработи по-ефективно, държавното управление няма да укрепне. Интензитетът на гражданското неодобрение ще пораства неизбежно и правопропорционално с високите сметки, безводието и политическите кавги, които ще огласят страната.
Държавата не е хоремаг. Но ръководещите я трансформират тъкмо в подобен - в селска механа с водопад с няколко стопани, където всеки дърпа масата към себе си, до момента в който подът пропада. А когато страната се ръководи като хоремаг, най-после остава единствено сметката, която постоянно се заплаща от народа.
Пълният мандат на кабинета " Желязков " към този момент е с питанка - и откъм гърба, и начело, а промяната на министри - предстоящи и желателни за разпределяне на напрежението. Най-вероятно въпросът ще бъде подложен на масата от най-голямата партия ГЕРБ, която може да даде звук с " дезинфекциране " и ободряване на структурите си с нови регионални координатори.
На този стадий изборите през 2026 година не са решение, само че може да се трансфорат в неминуем свършек на петгодишния цикъл - от 2020 година, до в този момент.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ