Музикална история еп. 39: „Everyone’s A Winner“ на „Hot Chocolate“
„ Hot Chocolate “ е английска група, основана в края на 60-те от вокалиста Errol Brown (Ерол Браун) и басиста Tony Wilson (Тони Уилсън) от Уест Хампстет, Лондон. Окончателното им име е дело на продуцента Mickie Most (Мики Моуст), който сме споменавали и в предходни епизоди. Иначе за пръв път им е препоръчано от Mavis Smith (Мейвис Смит), секретарка от пресслужбата на „ Apple corps “. Легендата споделя, че е пила парещ шоколад по това време и е направила асоциация със звученето, а и с цвета на кожата на членовете в групата. Но това не е напълно доказано. Популярността им нараства с все по-засилващата се роля на диското в средата на 70-те години. „ Hot Chocolate “ са едни от дребното хора, които във всяка година в интервала на 70-те имат по един шлагер в английския чарт за сингли. Това съумяват да създадат единствено още двама актьори – Diana Ross (Даяна Рос) и Elvis Presley (Елвис Пресли). През 1976 година вършат най-големия си шлагер „ You Sexy Thing “, на който ще посветим различен епизод.
А през 1978 година основават „ Everyone’s A Winner “ (на места се изписва и като „ Every 1’s A Winner). В превод заглавието е „ Всеки един е победител “. Музиката и текста са дело на към този момент упоменатия Ерол Браун. Ерол е забавна персона. Той е роден в Кингстън, Ямайка, а детството си прекарва главно с един родител и това е майка му, която работи като секретарка. Баща му е служител на реда и рядко се вижда със сина си. За него Ерол е бил нежелано дете, плод на случайност. Когато майката на Ерол отпътува за Англия, го оставя на негова вуйна, с която той прекарва пет години. Майката се открива в Лондон и след известно време съумява да спести задоволително, с цел да запише сина си в частно учебно заведение и тогава го прибира при себе си.
По-късно той приказва, че неналичието на крепко семейство оказва въздействие върху страстите на човек, което той е усетил и в персонален проект. Когато на дванайсет години се мести при майка си в Англия, това е като културен потрес за него. Но пък има щастието да попива от новите музикални течения в рок и соул стилистиката, откъсвайки се от ямайските мелодии, по-познати му до тогава. Така, когато Ерол стартира да написа музика, съумява да сътвори характерен жанр, в който рока и соула са две еднообразно застъпени съставни елементи. Когато е още момче, майка му умира на 38 години и той остава изцяло самичък. Не е имал братя и сестри. Песента „ Emma “ от 1974 година е въодушевена от майка му. След следващия житейски удар, Браун напразно се мотае със съседските момчета в Уест Хампстет. Част от тях също са деца от английските колонии и се занимават с музика.
Тогава идват и първите мелодии. Те са реакция на сполетелия го потрес от това, че за следващ път е останал самичък. Едно от момчетата, Тони Уилсън, е индивидът, който му предлага да написа песни за тяхна бъдеща група. Така Ерол взема решение, че ще се опитва в музиката, само че без някакви съществени упоритости. Групичката се събира и повлияна от огромната известност на „ Бийтълс “, записва шлагера на John Lennon (Джон Ленън) „ Give Peace a Chance “, единствено че в реге версия. Когато един продуцент го чува, е засегнат от звученето и им споделя, че няма по какъв начин да се издаде без единодушието на самия Ленън. Казва им, че ще го прати до неговия екип. Момчетата се засмели невярващо. По това време всичко, обвързвано с „ Бийтълс “, е емблематично. Скромното ямайско момче не подозира, че седмица по-късно Ленън ще каже на екипа си, че доста харесва версията на парчето и ще предложения младата група, която даже още няма име, да бъде продуцирана от компанията на „ Бийтълс “ - „ Apple Records “.
За страдание, компанията стопира активността си малко по-късно и не се стига до други записи. Но този начален триумф окрилява младите Ерол и Тони и те отиват непосредствено при Мики Моуст. Той чува няколко техни песни и споделя, че ще ги даде на своите реализатори да ги запишат. Минава известно време преди да го убедят, че и самите те имат капацитет да запишат нещо. Още първата им ария, която Моуст утвърждава за издаване, „ Love Is Life “, доближава до шесто място в британската ранглиста за сингли през август 1970 година. Това е първият от поредност шлагери, които ще ги задържат на положителни места в класациите чак до 1984 година. За целия този интервал те са с Моуст. Както се показва Ерол, когато работиш с Моуст, „ цялото ти его би трябвало да излезе през прозореца “.
Неговите уши умеят да разпознаят от коя ария ще стане шлагер. А Ерол написа шлагерите, без да следва някакви правила, или да поставя старания. Както самичък споделя, той е бил късметлия, че това, което е харесвало на него, е било желано и от публиката. А той е растял и с бели, и с черни, и в него има по нещо и от двете раси. С някои по-късни текстове той се стреми да преодолява междурасовите граници, само че правейки го с положителни текстове, които всички да запеят. И по този начин, групата живее 10 прелестни години, в които момчетата са щастливи, че основават и показват личното си творчество. В началото на 80-те Ерол към този момент се уморява от напрежението и по-трудно написа нови песни. Затова и самата група стартира да има затихващи функционалности.
Едно от последните значими събития, свързани с групата, е наличието й на приема за кралската женитба на принц Чарлс и принцеса Даяна в Бъкингамския замък през 1981 година.
Малко се знае за процеса по основаването на „ Everyone’s A Winner “. На 25 януари 2009 година Ерол Браун твърди пред „ Mail On Sunday “, че концепцията за песента му идва, когато чува огромната си щерка да плаче в необикновен темп. На други места той споделя още, че се е намирал в интервал на „ позитивни трептения “, които са го предиздвикали да напише такава ария.
Малко преди появяването на парчето, групата пуска сингъла „ So You Win Again “ от ноември 1977 година, който е един от най-успешните в тяхната история. Записът на „ Everyone’s A Winner “ е сбъднат в „ Rak Recording Studios “ в Лондон, където групата записва в продължение на 15 години. Освен Ерол, който е вокал, в „ Everyone’s A Winner “ вземат участие Harvey Hinsley (Харви Хинсли) – китара и беквокали, Larry Ferguson (Лари Фъргюсън) - клавишни (включително и синтезатор „ Moog “), Patrick Olive (Патрик Олав) - бас и Tony Connor (Тони Конър) - барабани. Идеята за заглавието на парчето още веднъж дава продуцентът Моуст.
Сингълът излиза на четвърти март 1978 година и е публикуван от „ Rak Records “. Продуцентът на записа Моуст дава име и на четвъртия студиен албум на групата, пуснат през април. Там той е подложен като първа ария. Измежду трите сингъла от албума, „ Everyone’s A Winner “ излиза финален, месец преди албумът да е на пазара. Дължината на сингъл версиите е по-кратка от тази в албума, където е 4.49 минути. В взаимозависимост от разновидностите на сингъла, тя е сред 3.38 и 4.04 минути. Страна Б на сингъла е „ The Power Of Love “.
„ Everyone’s A Winner “ доближава до 12-то място в английския чарт за сингли, а през идната 1979 година се изкачва до номер 6 в американската ранглиста „ Billboard Hot 100 “. Песента дава спомагателна известност и на албума, който се добира до номер 30 в английската и номер 31 в американската ранглиста за албуми. В текста, кондензиран с оптимизъм, основният воин приказва какъв брой благополучен е в връзките със своята партньорка и споделя, че постоянно, когато са дружно, той се усеща победител. В припева се споделя, че всеки е победител, когато става дума за пълноценна обич. Жанрът на парчето е строго характерен за бандата и съчетава в себе си фънк, соул и диско детайли. През 1987 година диджеят и продуцент Ben Liebrand (Бен Либранд) от Нидерландия прави собствен ремикс на „ Everyone’s A Winner “. Групата пуска и своя ремиксирана версия в албума си от същата година. Мотиви от песента са включвани и в други части, като образец е шлагерът „ The Mighty Death Pop “ на рап групата „ Insane Clown Posse “. Друг прочут кавър прави Tina Turner (Тина Търнър) на концертното си турне през 1981 година. През 1985 година тя издава запис на песента от концерт в Лондон.
Колкото до самата група „ Hot Chocolate “, тя съществува в цялостен състав до 1986 година, когато Ерол Браун напуща. След това останалите вършат събирания за къси интервали и в най-различни сформира, само че в нито един от тях Браун не участва, което лишава от достоверността им. И до през днешния ден има група с това име, която пее техните остарели шлагери по целия свят, само че единствено част от хората там си спомнят най-ранния интервал с Ерол. Самият Ерол Браун прави опит за солова кариера, само че без необикновен триумф. През 2003 година кралица Елизабет Втора му връчва Ордена на английската империя (MBE) за заслугите си към поп музиката, а година по-късно е отличен с премията „ Ivor Novello “ за повсеместен принос към английската музика. През 2015 година Ерол умира на 71 години от рак на черния дроб в къщата си на Бахамските острови. За благополучие, шест години преди гибелта си той съумява да направи прощално турне в Англия, с цел да покаже благодарност на феновете на „ Hot Chocolate “ и да им благодари, че обикнаха песните им. „ Everyone’s A Winner “ е една от тези безконечни песни, с които те остават в историята.
А през 1978 година основават „ Everyone’s A Winner “ (на места се изписва и като „ Every 1’s A Winner). В превод заглавието е „ Всеки един е победител “. Музиката и текста са дело на към този момент упоменатия Ерол Браун. Ерол е забавна персона. Той е роден в Кингстън, Ямайка, а детството си прекарва главно с един родител и това е майка му, която работи като секретарка. Баща му е служител на реда и рядко се вижда със сина си. За него Ерол е бил нежелано дете, плод на случайност. Когато майката на Ерол отпътува за Англия, го оставя на негова вуйна, с която той прекарва пет години. Майката се открива в Лондон и след известно време съумява да спести задоволително, с цел да запише сина си в частно учебно заведение и тогава го прибира при себе си.
По-късно той приказва, че неналичието на крепко семейство оказва въздействие върху страстите на човек, което той е усетил и в персонален проект. Когато на дванайсет години се мести при майка си в Англия, това е като културен потрес за него. Но пък има щастието да попива от новите музикални течения в рок и соул стилистиката, откъсвайки се от ямайските мелодии, по-познати му до тогава. Така, когато Ерол стартира да написа музика, съумява да сътвори характерен жанр, в който рока и соула са две еднообразно застъпени съставни елементи. Когато е още момче, майка му умира на 38 години и той остава изцяло самичък. Не е имал братя и сестри. Песента „ Emma “ от 1974 година е въодушевена от майка му. След следващия житейски удар, Браун напразно се мотае със съседските момчета в Уест Хампстет. Част от тях също са деца от английските колонии и се занимават с музика.
Тогава идват и първите мелодии. Те са реакция на сполетелия го потрес от това, че за следващ път е останал самичък. Едно от момчетата, Тони Уилсън, е индивидът, който му предлага да написа песни за тяхна бъдеща група. Така Ерол взема решение, че ще се опитва в музиката, само че без някакви съществени упоритости. Групичката се събира и повлияна от огромната известност на „ Бийтълс “, записва шлагера на John Lennon (Джон Ленън) „ Give Peace a Chance “, единствено че в реге версия. Когато един продуцент го чува, е засегнат от звученето и им споделя, че няма по какъв начин да се издаде без единодушието на самия Ленън. Казва им, че ще го прати до неговия екип. Момчетата се засмели невярващо. По това време всичко, обвързвано с „ Бийтълс “, е емблематично. Скромното ямайско момче не подозира, че седмица по-късно Ленън ще каже на екипа си, че доста харесва версията на парчето и ще предложения младата група, която даже още няма име, да бъде продуцирана от компанията на „ Бийтълс “ - „ Apple Records “.
За страдание, компанията стопира активността си малко по-късно и не се стига до други записи. Но този начален триумф окрилява младите Ерол и Тони и те отиват непосредствено при Мики Моуст. Той чува няколко техни песни и споделя, че ще ги даде на своите реализатори да ги запишат. Минава известно време преди да го убедят, че и самите те имат капацитет да запишат нещо. Още първата им ария, която Моуст утвърждава за издаване, „ Love Is Life “, доближава до шесто място в британската ранглиста за сингли през август 1970 година. Това е първият от поредност шлагери, които ще ги задържат на положителни места в класациите чак до 1984 година. За целия този интервал те са с Моуст. Както се показва Ерол, когато работиш с Моуст, „ цялото ти его би трябвало да излезе през прозореца “.
Неговите уши умеят да разпознаят от коя ария ще стане шлагер. А Ерол написа шлагерите, без да следва някакви правила, или да поставя старания. Както самичък споделя, той е бил късметлия, че това, което е харесвало на него, е било желано и от публиката. А той е растял и с бели, и с черни, и в него има по нещо и от двете раси. С някои по-късни текстове той се стреми да преодолява междурасовите граници, само че правейки го с положителни текстове, които всички да запеят. И по този начин, групата живее 10 прелестни години, в които момчетата са щастливи, че основават и показват личното си творчество. В началото на 80-те Ерол към този момент се уморява от напрежението и по-трудно написа нови песни. Затова и самата група стартира да има затихващи функционалности.
Едно от последните значими събития, свързани с групата, е наличието й на приема за кралската женитба на принц Чарлс и принцеса Даяна в Бъкингамския замък през 1981 година.
Малко се знае за процеса по основаването на „ Everyone’s A Winner “. На 25 януари 2009 година Ерол Браун твърди пред „ Mail On Sunday “, че концепцията за песента му идва, когато чува огромната си щерка да плаче в необикновен темп. На други места той споделя още, че се е намирал в интервал на „ позитивни трептения “, които са го предиздвикали да напише такава ария.
Малко преди появяването на парчето, групата пуска сингъла „ So You Win Again “ от ноември 1977 година, който е един от най-успешните в тяхната история. Записът на „ Everyone’s A Winner “ е сбъднат в „ Rak Recording Studios “ в Лондон, където групата записва в продължение на 15 години. Освен Ерол, който е вокал, в „ Everyone’s A Winner “ вземат участие Harvey Hinsley (Харви Хинсли) – китара и беквокали, Larry Ferguson (Лари Фъргюсън) - клавишни (включително и синтезатор „ Moog “), Patrick Olive (Патрик Олав) - бас и Tony Connor (Тони Конър) - барабани. Идеята за заглавието на парчето още веднъж дава продуцентът Моуст.
Сингълът излиза на четвърти март 1978 година и е публикуван от „ Rak Records “. Продуцентът на записа Моуст дава име и на четвъртия студиен албум на групата, пуснат през април. Там той е подложен като първа ария. Измежду трите сингъла от албума, „ Everyone’s A Winner “ излиза финален, месец преди албумът да е на пазара. Дължината на сингъл версиите е по-кратка от тази в албума, където е 4.49 минути. В взаимозависимост от разновидностите на сингъла, тя е сред 3.38 и 4.04 минути. Страна Б на сингъла е „ The Power Of Love “.
„ Everyone’s A Winner “ доближава до 12-то място в английския чарт за сингли, а през идната 1979 година се изкачва до номер 6 в американската ранглиста „ Billboard Hot 100 “. Песента дава спомагателна известност и на албума, който се добира до номер 30 в английската и номер 31 в американската ранглиста за албуми. В текста, кондензиран с оптимизъм, основният воин приказва какъв брой благополучен е в връзките със своята партньорка и споделя, че постоянно, когато са дружно, той се усеща победител. В припева се споделя, че всеки е победител, когато става дума за пълноценна обич. Жанрът на парчето е строго характерен за бандата и съчетава в себе си фънк, соул и диско детайли. През 1987 година диджеят и продуцент Ben Liebrand (Бен Либранд) от Нидерландия прави собствен ремикс на „ Everyone’s A Winner “. Групата пуска и своя ремиксирана версия в албума си от същата година. Мотиви от песента са включвани и в други части, като образец е шлагерът „ The Mighty Death Pop “ на рап групата „ Insane Clown Posse “. Друг прочут кавър прави Tina Turner (Тина Търнър) на концертното си турне през 1981 година. През 1985 година тя издава запис на песента от концерт в Лондон.
Колкото до самата група „ Hot Chocolate “, тя съществува в цялостен състав до 1986 година, когато Ерол Браун напуща. След това останалите вършат събирания за къси интервали и в най-различни сформира, само че в нито един от тях Браун не участва, което лишава от достоверността им. И до през днешния ден има група с това име, която пее техните остарели шлагери по целия свят, само че единствено част от хората там си спомнят най-ранния интервал с Ерол. Самият Ерол Браун прави опит за солова кариера, само че без необикновен триумф. През 2003 година кралица Елизабет Втора му връчва Ордена на английската империя (MBE) за заслугите си към поп музиката, а година по-късно е отличен с премията „ Ivor Novello “ за повсеместен принос към английската музика. През 2015 година Ерол умира на 71 години от рак на черния дроб в къщата си на Бахамските острови. За благополучие, шест години преди гибелта си той съумява да направи прощално турне в Англия, с цел да покаже благодарност на феновете на „ Hot Chocolate “ и да им благодари, че обикнаха песните им. „ Everyone’s A Winner “ е една от тези безконечни песни, с които те остават в историята.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ