&format=webp)
Последното „Оле“ на Испания: Легендарният тореадор Моранте де ла Пуебла се оттегля
Хосе Антонио Моранте Камачо – по-известен като Моранте де ла Пуебла – се сбогува с коридата в най-драматичния вероятен миг. На 46 години, в центъра на мадридската Las Ventas, най-свещената сцена на Испания, именитият тореадор бе хвърлен във въздуха от 550-килограмов бик, а хиляди фенове затаиха мирис, споделя The New York Times.
Минути по-късно Моранте се изправи, прехапа болката и се върна в борбата. С прецизни, съвсем балетни придвижвания на заплаща си той поведе последния си танц с бика, трансформирайки арената в сцена на чиста лирика. Публиката избухна във възгласи „ Оле! “, а когато всичко завърши – с падналия бик и тореадора, държащ отрязаните му уши – залата се трансформира в море от бели кърпички.
След успеха си Моранте прегърна водача на крайнодясната испанска партия Vox, облян в цветя и пушек от пури, а след това - под овациите на препълнената сцена - смъкна символичната плитка на тила си, античният знак на отдръпване.
Така приключи една ера. Най-големият тореадор на своето потомство напусна сцената, оставяйки след себе си свят, разграничен сред удивление и несъгласия – и едно последно оле.
„ Усетих артистично безсилие “, споделя той пред NYT.
„ Не съм изгубил уменията си, кариерата ми вървеше единствено нагоре. Но взех решение да спра, преди да падна. “
Решението му лишава света на коридата от легенда – актьор, храбрец и човек с безотговорно въображение. Организаторите ще изгубят способността му да цялостни арените и дълго чаканото му съревнование с младия перуанец Андрес Рока Рей. За водача на Vox, Сантяго Абаскал, Моранте бе директен канал към традиционалистите и консервативните почитатели на все по-разделящо испанците изкуство.
Дори доста от тези, които желаят да забранят коридата в Испания, го почитат за неговата искреност – освен поради ексцентричния му жанр и бакенбардите в жанр Елвис Пресли, само че и поради смелостта му да приказва обществено за психологичните си премеждия.
Той споделя, че е минал през електрошокова терапия, диагностициран е с деперсонализация, имал е спонтанни пристъпи на рев и постоянно прекарва месеци в Португалия, „ тъй като там е лекарят ми “.
Макар мнозина почитатели да му благодарят, че е оказал помощ да се унищожи стигмата към психологичните болести, той прибавя с лека усмивка:
„ По-трудно е да застанеш против бика. “
Имението му е музей на живота му – титли, плакати, препарирани глави на бикове, витрини с костюми, блестящи от пайети. Над кухненския плот виси паница с лика на Франко, а до нея - купища бронзови купи и неговите фамозни розово-зелени плащове, оцветени с кръв и подпечатани „ Morante de la Puebla “ (Моранте на народа).
Роден е в оскъдно семейство в испанското градче Ла Пуебла дел Рио. Баща му носел чували с ориз във фабрика, а дребният Хосе постоянно се преструвал, че спи, с цел да го внесат без билет на арената.
„ Отварях очи и виждах божествено място “, споделя той. На шест към този момент се сблъсква с първото си теле, пада, става и усеща, че „ нещо неудържимо кипва в кръвта “.
На 14 подправя документи, с цел да взе участие в кориди, а на 17 дебютира като матадор. Малко по-късно претърпява първата си психологична рецесия – „ погледнах се в огледалото и не се разпознах “. Следват години лекуване, електрошокове и депресии, само че и напредък – милиони от възнаграждения, втори брак, три деца и статут на национална икона.
Когато левицата идва на власт и слага под въпрос бъдещето на коридата, Моранте се обръща към Абаскал, който го трансформира в знак на „ дълбоката Испания “. Тореадорът дава отговор с поредност от триумфи и цялостни арени, даже до момента в който продължава да се бори с вътрешните си демони.
През лятото напрежението му с младия перуанец Рока Рей става ясно, само че двамата се сдобряват.
На 12 октомври в Мадрид той извършва обещанието си към Бог: в случай че победи – ще се отдръпна. И побеждава. Хиляди почитатели нахлуват в арената, подвигат го на плещи и го изнасят през фамозната Порта на триумфа. После, облечен в специфична копринена пижама, маха с целувки от балкона на хотел в центъра на Мадрид.
„ Проблемът е, че нямам други ползи. Нищо “, признава той. Но когато мениджърът му загатва, че уредниците към този момент готвят завръщането му, той не се изрича уверено.
„ Нека не го назоваваме пенсиониране. Нека го назовем отмора. “
Минути по-късно Моранте се изправи, прехапа болката и се върна в борбата. С прецизни, съвсем балетни придвижвания на заплаща си той поведе последния си танц с бика, трансформирайки арената в сцена на чиста лирика. Публиката избухна във възгласи „ Оле! “, а когато всичко завърши – с падналия бик и тореадора, държащ отрязаните му уши – залата се трансформира в море от бели кърпички.
След успеха си Моранте прегърна водача на крайнодясната испанска партия Vox, облян в цветя и пушек от пури, а след това - под овациите на препълнената сцена - смъкна символичната плитка на тила си, античният знак на отдръпване.
Така приключи една ера. Най-големият тореадор на своето потомство напусна сцената, оставяйки след себе си свят, разграничен сред удивление и несъгласия – и едно последно оле.
„ Усетих артистично безсилие “, споделя той пред NYT.
„ Не съм изгубил уменията си, кариерата ми вървеше единствено нагоре. Но взех решение да спра, преди да падна. “
Решението му лишава света на коридата от легенда – актьор, храбрец и човек с безотговорно въображение. Организаторите ще изгубят способността му да цялостни арените и дълго чаканото му съревнование с младия перуанец Андрес Рока Рей. За водача на Vox, Сантяго Абаскал, Моранте бе директен канал към традиционалистите и консервативните почитатели на все по-разделящо испанците изкуство.
Дори доста от тези, които желаят да забранят коридата в Испания, го почитат за неговата искреност – освен поради ексцентричния му жанр и бакенбардите в жанр Елвис Пресли, само че и поради смелостта му да приказва обществено за психологичните си премеждия.
Той споделя, че е минал през електрошокова терапия, диагностициран е с деперсонализация, имал е спонтанни пристъпи на рев и постоянно прекарва месеци в Португалия, „ тъй като там е лекарят ми “.
Макар мнозина почитатели да му благодарят, че е оказал помощ да се унищожи стигмата към психологичните болести, той прибавя с лека усмивка:
„ По-трудно е да застанеш против бика. “
Имението му е музей на живота му – титли, плакати, препарирани глави на бикове, витрини с костюми, блестящи от пайети. Над кухненския плот виси паница с лика на Франко, а до нея - купища бронзови купи и неговите фамозни розово-зелени плащове, оцветени с кръв и подпечатани „ Morante de la Puebla “ (Моранте на народа).
Роден е в оскъдно семейство в испанското градче Ла Пуебла дел Рио. Баща му носел чували с ориз във фабрика, а дребният Хосе постоянно се преструвал, че спи, с цел да го внесат без билет на арената.
„ Отварях очи и виждах божествено място “, споделя той. На шест към този момент се сблъсква с първото си теле, пада, става и усеща, че „ нещо неудържимо кипва в кръвта “.
На 14 подправя документи, с цел да взе участие в кориди, а на 17 дебютира като матадор. Малко по-късно претърпява първата си психологична рецесия – „ погледнах се в огледалото и не се разпознах “. Следват години лекуване, електрошокове и депресии, само че и напредък – милиони от възнаграждения, втори брак, три деца и статут на национална икона.
Когато левицата идва на власт и слага под въпрос бъдещето на коридата, Моранте се обръща към Абаскал, който го трансформира в знак на „ дълбоката Испания “. Тореадорът дава отговор с поредност от триумфи и цялостни арени, даже до момента в който продължава да се бори с вътрешните си демони.
През лятото напрежението му с младия перуанец Рока Рей става ясно, само че двамата се сдобряват.
На 12 октомври в Мадрид той извършва обещанието си към Бог: в случай че победи – ще се отдръпна. И побеждава. Хиляди почитатели нахлуват в арената, подвигат го на плещи и го изнасят през фамозната Порта на триумфа. После, облечен в специфична копринена пижама, маха с целувки от балкона на хотел в центъра на Мадрид.
„ Проблемът е, че нямам други ползи. Нищо “, признава той. Но когато мениджърът му загатва, че уредниците към този момент готвят завръщането му, той не се изрича уверено.
„ Нека не го назоваваме пенсиониране. Нека го назовем отмора. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ