Тайнствените българските хора
Хорото е групов танц, присъщ за българския фолклор, както и за други балкански нации, при който участниците се подреждат в кръг, линия или други обединения. Ритъмът на другите хора варира от муден до бърз, като превес има неравноделният такт. В българското землище типовете хора са съвсем 100.
Хорото е знаков обред за нашата страна. Много хора знаят някои съществени стъпки, само че за малко от тях е известно, че зад хорото се крие таен слой с мъчно разгадаема загадка. Смята се, че хорото ни е завещано от античните траки и имало за цел да съединява индивида с Космоса. В предишното хорото постоянно се е играело в кръг, като в самия му 
център заставал гайдар. Според откривателите това припомня въртенето на планетите към Слънцето. За пресъздаване на слънчевия цикъл приказва и фактът, че хорото се движи назад на часовниковата стрелка, каквото е и придвижването на небесните тела. Предполага се, че хорото се е играело единствено по празнични събития, с цел да се изпълнят хората с сила от Вселената. Танцуващите в еднакъв темп са желали да слеят душите си с природата и техния основател. Хорото постоянно се играело в кръг и като фетиш към Слънцето, а хората се хващат за ръце, с цел да показват единството на общността. Слънцето е било главното провидение на множеството антични религии, в това число и за прабългарите. Всеки един подробност от хорото е премислян доста деликатно, с цел да се сътвори мощна осцилация, с която хората да се съединят с Космоса. Сега по-често хорото се играе с лидер, който би трябвало да показва най-хубавите си танцувални умения. Затова обичаят претендирал водачите да се сменят и всеки да получи своя късмет за изява. Една от най-неразгадаемите секрети, свързани с българското хоро, е разнообразието от ритми в другите краища на България. Някои допускат, че това се дължи на другите трудови действия в районите. Много хора дефинират хорото като българската йога, която оказва помощ на танцуващите да поддържат здравето, силите и качествата си на високо равнище. Векове наред българското хоро резервира своите етнически характерности, предаващи се от потомство на потомство. В България са познати 7 фолклорни области – Добруджанска, Македонска, Родопска, Северняшка, Странджанска, Тракийска и Шопска, където се играят 40 хора. Популярното право хоро идва от Тракийската област, Дунавското хоро – от Северняшката, а ръченицата – от Шопската област.
Дайчово хоро
Водено северняшко хоро в 9/16 такт, публикувано под всякакви имена в цялата страна. Играе се бързо, най-много със акомпанимент на някакъв оркестър, а също по този начин и на ария. Жените и мъжете се залавят смесено. Водят го витообразно. Хватът е за длани със спуснати надолу ръце, които се люлеят непрестанно напред и обратно.Играе се обикновенно 
буйно, с доста плам и с устремни напредвания напред, настрана и обратно. Известно е в разнообразни разновидности. Обикновено хорото има една четиритактова фигура, която непрестанно се повтаря било буйно, било по-спокойно. Движенията, които се извършват в първия такт, се повтарят и през идващите със промяна на краката и на посоката на придвижването. Хорото се движи леко в дясно.
Еленино хоро
Хоро в 7/8 такт. Едно от най-популярните и обичани хора в България. Играе се смесено, като играчите се хващат за длани със спуснати надолу ръце, които размахват по едно и също време в ритъма на хорото. Води се кръгово или витовато в най-свободни форми. При всеобщи увеселения и забави доста постоянно играчите се хващат в няколко обособени хора, които се водят без значение едно от друго, само че по този начин, че да не си пречат. Наречено е на песента „ Елено моме, Елено, не гази сено косено ”. Хорото е скокливо, извършва се буйно, по тази причина избират да го играят със акомпанимент на национални иструменти или духов оркестър. Има една тритактова танцова фигура, която се играе непрестанно до разпускането на хорото. Музикалната фраза и танцовата фигура не се покриват. В другите селища и при разнообразни играчи, хванати на едно хоро, могат да се видят няколко разновидността при осъществяването на „ Елено моме ”. Разликата в играта обаче не спъва общото развиване на хорото, тъй като разновидностите му са близки и постоянно построени върху тритактовата основа, която резервира общата посока на придвижване в дясно и на място.
Ганкино хоро
Смесено хоро в 11/16 тактов размер. Произхожда от междинна северна България. Днес се извършва с доста характер и пъргавост. Играе се на инструментален акомпанимент. Танцьорите се хващат за пояс или за ръце. Хорото се развива в кръг или като водено. В междинна Северна България се среща в много разновидности. По ритмичната си специфичност, многообразие на стъпки и по мощ на влияние Ганкиното хоро е сходно с шопското Лудо копано и Ветренските и пазарджишките „ криви хора ”. На базата на Ганкиното хоро са създадени доста танци с дивертисментна или действена форма.
Копаница
Хоро в 11/16 такт, по начало водено, изпълнявано доста живо. Играе се в Софийско, в Западна и Същинска Средна гора и Западна Тракия. Известни са доста разновидности на копаница, формирани от разнообразни придвижвания и фигури под разнообразни имена: Лудо-копано хоро, Кьорчовото хоро, Криво хоро, Ламба-ламба, Кокиче и Залюби бясно две дребни моми (на името на песента, на която се изпълнява) и доста други. В хореографската процедура тези хора са известни под общото име копаница (употребено за първи път от хореографа Х. Гарибов), към което от време на време се прибавя и селището, където се играе хорото – Бистришка копаница, Ветренска копаница, и други Копаниците са едни от най-живите и буйните български хора. При тях играта е съсредоточена най-вече в краката, които се движат пъргаво и леко. При копаницата, добила най-широко разпространяване в България, играчите са хванати на леса за пояс, при което ръцете и тялото не вземат независимо присъединяване в играта. Те единствено акцентират живия темп в краката, като непрестанно отреагират на него с натрисане (ситно вибриране на тялото). Копаниците биват женски,
мъжки и смесени. Най-разнообразни откъм придвижвания и най-динамични са мъжките игри. Те са съпроводени от всякакви възгласи и провиквания. Женските и смесените копаници се извършват на ария или със акомпанимент на национални принадлежности. Мъжките копаници се играят постоянно с инструментален акомпанимент. Танцовите фигури са най-вече тритактови. Макар и рядко, има фигури и от повече тактове - 4, 6 и други Докато женските хора се състоят от 2-3 танцови фигури, мъжките имат доста повече фигури, разнообразни по наличие една от друга. Всяка обособена поредност от придвижвания има име, с което хороводецът подсеща за осъществяването й. Това име нормално се явява и като определение на най-характерния белег на танцовата фигура, да вземем за пример - „ Леви откъм гърба ”, „ Ха озгоре ”, „ Задръж ”, „ Рипни ” и други
Самоковско хоро
„ Купила ми мама шарени чорапи ”. Самоковско хоро, повръщанка, умерено живо, в 9/8 такт. Разпространено из цялата страна, наречено: 1) на песента, на която се играе, 2) на мястото, където се играе и 3) на метода, по който се играе. Играе се смесено от мъже и дами, хванати за длани или за пояс, в затворен кръг или водено в отворен кръг, на ария - с пеене и отпяване или с инструментален акомпанимент на същата мелодия. Има една тритактова танцова фигура, в доста случаи леко варирана.
Грънчарско хоро
Грънчарското хоро е в 9/16 такт с второ удължено време. Играе сае в Северозападна, Средна и Северна България. Наречено е на песента, на която се играе – „ Грънчар си грънците продава ”. На хорото мъжете и дамите се хващат смесено в затворен или отворен кръг или във верига, която водят витообразно. Хват за длани със спуснати надолу ръця, които хороиграчите полюляват в ритъма на играта, повдигат ги напред горе с подрусване, поплюляват ги и ги свиват в лактите съобразено с придвижванията на краката. Когато играят „ Грънчарското ” в стаи, по чардаци или на друго относително тясно място, хващат се и на леса за пояс, с цел да се опция на повече хора да се включат в играта. За Грънчарското хоро е присъща буйната, скоклива играс подрусване на цялото тяло. Изпълнява се със акомпанимент на национални принадлежности или духова музика. Грънчарското хоро се състои от една, в по-редки случаи от две танцови фигури, разнообразни по райност в обособените селища. Характерна за Грънчарското хоро е люлейната стъпка, описваща кръг изпод на горе (посока напред), наподобяваща въртене с крайник на грънчарското колело.
Ръка
Смесено хоро в 2/4 такт. Играе се в цяла Добруджа. Мъже и дами се хващат (кой до който желае в общ полукръг или най-често в затворен кръг) за длани, със спуснати надолу ръце, които непрестанно се люлеят напред и обратно, без да се свиват в лактите. Равномерността на люлеенето на ръцете се нарушава единствено при някои по-особени придвижвания на краката и постоянно при клякане. В подобен случай ръцете могат да се свият в лактите или да трансформират равномерността на люлеенето, като го забързват или забавят според от придвижването на краката. Играта с краката е доста по-разнообразна спрямо придвижването на ръцете. Често след по-продължителна игра мъжете се пускат от общото хоро, залавят се се настрана в полукръг или права редица и заиграват по-сложни придвижвания с клякане.Жените престават да играят и следят мъжкото хоро. Макар и по-рядко, дамите не престават да играят, като се хващат настрана. Женските придвижвания са по-прости и без клякане, нямат и необятния обсег на играта на мъжете. „ Ръката ” се играе със акомпанимент на национални принадлежности в умерено движение. Във всяко 
село играят ръка по своему. В с.Краново, Силистренско, хорото има 4 фигури, всяка от които се повтаря по няколко пъти, до момента в който хороводецът даде знакза прекосяване към идващите.
Добруджански ръченик
Това е тип български национален танц. Играе се в 7/16 такт единствено от мъже. Участниците в него вършат едни и същи придвижвания, без да се залавят между тях. Свободните ръце вземат ефективно присъединяване в играта при разумното и прочувствено оправданото отреагиране на придвижванията с главата и тялото. Създават се чудесни координации, които будят извънредно удивление у всеки фен. Движенията в ръченика са свързани с всекидневието на добружанеца и по тази причина в тях са вплетени моменти и от трудовия живот, като носене на чувал, завързване на вързоп, набиване на шината на коляното, колене на прасе, навиване на навои, косене, сеене и други Всички тези моменти обаче са предадени с доста възприятие за мярка и с непрекъсната непринудена танцувалност. Майсторското осъществяване на ръченик не се отдава на всеки и по тази причина в него се включват доста малко реализатори. Ръченикът се играе обикновенно на закрито при акомпанимент на национални принадлежности или на хармоника. Изпълнява се в умерено движение, само че с доста въодушевление и геройство. Играта не стартира внезапно. Участниците се подреждат в редица близо един до различен и стартират последователно да се поклащат или да пристъпват в ритъма на мелодията. По дадена команда от първия подред реализатор всички потеглят с някакво по-спокойно придвижване един след различен. Първият води редицата в кръг. Изведнъж лидерът дава команда и играчите извършват някакво по-сложно придвижване на място. След това редицата отначало продължава напредването един след различен по кръга с някакво друго “спокойно ” придвижване. Нова команда и следва още по-виртуозно придвижване на място и така нататък все в същия ред на усмиряване и развихряне внезапно. Командите на лидера обикновенно са провиквания, като “и-лю-лю-лю ” и други сходни типични добруджански възгласи. Изпълнителите авансово знаят реда на фигурите и провикването единствено подсказва, че би трябвало да се стартира новото придвижване. Освен в кръг напредването от време на време се прави и в редица напред. Всички придвижвания се извършват в сензитивно приседнало състояние. Във всяко село играят ръченика по своему, с изменени или напълно разнообразни придвижвания. Навсякъде обаче го извършват с типичната за добруджанеца пластика, със сдържано кършене на снагата, с гъвкава раздвиженост в рамената.
Инфо: www.detelina.wordpress.com
