Хорхе Франсиско Исидоро Луис Борхес Асеведо (24 август 1899 г.

Хорхе Франсиско Исидоро Луис Борхес Асеведо (24 август 1899 година - 14 юни 1986 г.) е аржентински публицист, есеист, стихотворец и преводач, считан за един от най-изтъкнатите южноамерикански създатели на 20 век. Превеждал е на испански Оскар Уайлд, Вирджиния Улф, Уилям Фокнър, Франц Кафка, Уолт Уитман. Автор е на голям брой стихове, разкази и есета. Изтъкнат  мъдрец, тъничък ценител на човешката природа и занаятчия на изящното слово. Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкоз неприятно преобразяване.Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от 18 век, етимологическите проучвания, усета на кафето и прозата на Стивънсън… Спиноза счита, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът желае постоянно да бъде камък, а тигърът — тигър. Аз съм жертван да си остана Борхес. Ние съдим другите по постъпките, а желаеме нас да ни съдят по опциите.Трябва да се преструвам, че има и други. Но това е неистина. Съществуваш единствено ти.Всеки човешки живот, колкото комплициран и дълъг да е, в действителност се вмества в един-единствен момент - в мига, в който човек един път и вечно схваща кой е.Демокрацията - това е корист със статистиката.Животът е сън, сънуван от Бог.Някои се гордеят с написана книга, а аз - с прочетена.Ние към този момент не имаме вяра в програса - белким това не е напредък?Винаги съм си мислел, че раят би трябвало да е нещо като библиотека.Сънищата са нещо доста повече, в сравнение с допускаме. Те освен оказват помощ да спим добре. Сънят е първата художествена активност, първата дребна театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме по едно и също време създателят, пиесата, фенът, създателят. Това е най-старата художествена творба на хората... А и на животните, тъй като и те сънуват.Първият монумент на западните литератури — " Илиадата " — бе формиран преди три хиляди години; правдоподобно е да се изкаже догадката, че в този голям период всички съкровени, нужни сродства (блян-живот, сън-смърт, реки и животи, които текат, и по този начин нататък) са били видяни и писани някой път. Да се привежда аргумент, че едно провинение е безпределно, загдето посягало против Бога, който е безпределно Същество, е все едно да се привежда за аргумент това, че е свято, тъй като Бог е свят, както да се мисли, че хулите, отправени към един тигър, би трябвало да бъдат раирани.Понякога чувството, че „ сме към този момент изживели този миг “, ни кара да се замислим. Привържениците на безконечното възвръщане ни се кълнат, че е по този начин, и дирят удостоверение на своята религия в тези смайващи положения. Забравят, че споменът би внесъл една оригиналност, която е отричане на тезата, и че времето последователно би го усъвършенствало — чак до далечния цикъл, в който индивидът към този момент планува своята орис и избира да постъпва другояче…Божественият разум обгръща дружно всички неща. Миналото е в своето настояще, също както и бъдещето. Нищо не протича в този свят, в който съществуват всички неща, неподвижни в щастливостта на своето състояние.