Капитан на кораб громи на ринга в кикбокса
Хората виждат единствено върха на айсберга, а нямат визия какъв брой е мъчно, споделя боецът
Кикбоксът ме избра, а не аз него – споделя Стоян Копривленски, който неотдавна завоюва претендентския шампионат за международната купа при експертите.
На галавечер в Холандия 23-годишният войник бе решителен – записа две победи за към час, с цел да ликува в най-престижната верига на планетата „ Глори “.
За „ загрявка “ бургазлията нокаутира още в първия рунд бразилеца Юрк, а след това се оправи и с огромния любимец Тиджани Безтати (Мароко), който не познаваше проваляне досега.
Всъщност 2017-а се оказва много сполучлива за младия гений. През пролетта той покорява за първи път и международния връх на муай-тай при дилетантите след тридневна борба.
„ Много бях благополучен, тъй като сбъднах една от детските си фантазии – споделя първенецът. – Участвах за шести път на международно състезание, само че до момента купата все ми се изплъзваше – оставах втори, трети. ”
Копривленски получава директиви от Майк Пасение (вляво) по време на галавчерта в Холандия, която завоюва безапелационно и стана кандидат за международна купа при експертите.
Преди обаче да се захване с бойни спортове Копривленски тренира 5 години футбол. Но бил слабоват и желал да заякне, без да има никакви упоритости да става първенец. Идеята била подкрепена от татко му, само че не и от женската част на семейстото. „ Баба ми все споделяше: „ Хайде, не пристигна ли време да се откажеш “ – разкрива боецът. – Но апетитът идва с яденето. Аз се усещах доста удобно на кръга и въобще не желаех да спирам. А когато пристигнаха триумфите околните ми бяха безумно щастливи. Те станаха и най-голямата ми мотивация да продължа. “
И както всеки огромен състезател Копривленски също има интервал, в който мисли за отричане. Перспективата да се занимава с кикбокс в България не му дава изключително огромна финансова сигурност. Приятел обаче с бизнес в Холандия го свързва с едно от светилата в кикбокса Майк Пасение. Още от първия лагер треньорът вижда качествата на българина, предлага му професионален контракт и Копривленски става част от най-престижната школа в света „ Майк Джим “.
„ Разликата в подготовката е от тук до небето – споделя първенецът. – В България работя единствено с един треньор, а там с петима. У нас разполагам и с един спаринг сътрудник, а в Холандия са 20. Несравнимо е! “
Макар че момчето от Бургас дължи извънредно доста на първия си ментор Димитър Топалов, който го образува и като персона, в Страната на лалетата той получава доста и от Майк Пасение.
Шампионът след следващия успех на раменете на двама от най-хубавите си другари – Любен Стефанов (вдясно), който е и негов сътрудник, и Ренат Мехмедов, свързал го с Майк Пасение.
„ Състезателите си Майк рядко насърчава, а рецензията му е градивна – разкрива Копривленски, с прякор Снайпера. – И постоянно изисква да излизаш на кръга на 100 %. “
А прозвището боецът получава не случайо, а поради извънредно точните си удари. Завидната си форма обаче дължи и на неуморните тренировки съчетани със непоколебим режим на хранене и спане. Всяка заран става в 6 ч, а час по-късно към този момент е в залата. Следват най-малко 2 часа на усърдни занимания, а следобед сюжетът се повтаря.
„ Много се работи върху експлозивността, бързината и силата на удара – споделя Стоян. – Всеки един мускул е значимо добре да е развъртян. Дори този на врата, с цел да може да издържаш на огромните удари. “
А в менюто на състезателя доминират чистото месо, плодовете и зеленчуците, както и млечните артикули.
И макар че, спортът изисква доста ограничения, по пътя на Стоян върви и неговият 14-годишен брат Мартин. В деня, в който баткото печели претендентския шампионат в Холандия, тинейджърът победи на първото си републиканско по мауй-тай.
„ Той стана първенец по обяд – споделя Копривленски. – Чухме се, поздравих го. А неговият триумф ми даде спомагателен тласък. Часове по-късно аз също станах станах първи в Холандия! ”
Сега сърцето на Стоян е напълно отдадено на спорта, а с безапелационните си изяви на кръга отвън България има и финансова непоклатимост. Независимо от това момчето не е загърбило и образованието си. В момента приключва Военоморското учебно заведение със компетентност корабоводач, т.е. в бъдеще ще може да ръководи транспортен съд.
„ Засега съм се качвал единствено на дребни корабчета, а на огромни – занапред ми следва – споделя с усмивка Копривленски. – Доста е мъчно да съчетаваш образованието и спорта, защото съм непрекъснато по лагери или надпревари. Но съумявам. Отстрани наподобява като че ли всичко е доста елементарно. Хората виждат единствено върха на айсберга, само че не знаят какъв брой старания ми коства, с цел да стигна дотук. Но съм благополучен от успехите си, кръгът ме е сграбчил, а за момента спортът е моя метод на живот! ”
Кикбоксът ме избра, а не аз него – споделя Стоян Копривленски, който неотдавна завоюва претендентския шампионат за международната купа при експертите. На галавечер в Холандия 23-годишният войник бе решителен – записа две победи за към час, с цел да ликува в най-престижната верига на планетата „ Глори “.
За „ загрявка “ бургазлията нокаутира още в първия рунд бразилеца Юрк, а след това се оправи и с огромния любимец Тиджани Безтати (Мароко), който не познаваше проваляне досега.
Всъщност 2017-а се оказва много сполучлива за младия гений. През пролетта той покорява за първи път и международния връх на муай-тай при дилетантите след тридневна борба.
„ Много бях благополучен, тъй като сбъднах една от детските си фантазии – споделя първенецът. – Участвах за шести път на международно състезание, само че до момента купата все ми се изплъзваше – оставах втори, трети. ”
Копривленски получава директиви от Майк Пасение (вляво) по време на галавчерта в Холандия, която завоюва безапелационно и стана кандидат за международна купа при експертите. Преди обаче да се захване с бойни спортове Копривленски тренира 5 години футбол. Но бил слабоват и желал да заякне, без да има никакви упоритости да става първенец. Идеята била подкрепена от татко му, само че не и от женската част на семейстото. „ Баба ми все споделяше: „ Хайде, не пристигна ли време да се откажеш “ – разкрива боецът. – Но апетитът идва с яденето. Аз се усещах доста удобно на кръга и въобще не желаех да спирам. А когато пристигнаха триумфите околните ми бяха безумно щастливи. Те станаха и най-голямата ми мотивация да продължа. “
И както всеки огромен състезател Копривленски също има интервал, в който мисли за отричане. Перспективата да се занимава с кикбокс в България не му дава изключително огромна финансова сигурност. Приятел обаче с бизнес в Холандия го свързва с едно от светилата в кикбокса Майк Пасение. Още от първия лагер треньорът вижда качествата на българина, предлага му професионален контракт и Копривленски става част от най-престижната школа в света „ Майк Джим “.
„ Разликата в подготовката е от тук до небето – споделя първенецът. – В България работя единствено с един треньор, а там с петима. У нас разполагам и с един спаринг сътрудник, а в Холандия са 20. Несравнимо е! “
Макар че момчето от Бургас дължи извънредно доста на първия си ментор Димитър Топалов, който го образува и като персона, в Страната на лалетата той получава доста и от Майк Пасение.
Шампионът след следващия успех на раменете на двама от най-хубавите си другари – Любен Стефанов (вдясно), който е и негов сътрудник, и Ренат Мехмедов, свързал го с Майк Пасение. „ Състезателите си Майк рядко насърчава, а рецензията му е градивна – разкрива Копривленски, с прякор Снайпера. – И постоянно изисква да излизаш на кръга на 100 %. “
А прозвището боецът получава не случайо, а поради извънредно точните си удари. Завидната си форма обаче дължи и на неуморните тренировки съчетани със непоколебим режим на хранене и спане. Всяка заран става в 6 ч, а час по-късно към този момент е в залата. Следват най-малко 2 часа на усърдни занимания, а следобед сюжетът се повтаря.
„ Много се работи върху експлозивността, бързината и силата на удара – споделя Стоян. – Всеки един мускул е значимо добре да е развъртян. Дори този на врата, с цел да може да издържаш на огромните удари. “
А в менюто на състезателя доминират чистото месо, плодовете и зеленчуците, както и млечните артикули.
И макар че, спортът изисква доста ограничения, по пътя на Стоян върви и неговият 14-годишен брат Мартин. В деня, в който баткото печели претендентския шампионат в Холандия, тинейджърът победи на първото си републиканско по мауй-тай.
„ Той стана първенец по обяд – споделя Копривленски. – Чухме се, поздравих го. А неговият триумф ми даде спомагателен тласък. Часове по-късно аз също станах станах първи в Холандия! ”
Сега сърцето на Стоян е напълно отдадено на спорта, а с безапелационните си изяви на кръга отвън България има и финансова непоклатимост. Независимо от това момчето не е загърбило и образованието си. В момента приключва Военоморското учебно заведение със компетентност корабоводач, т.е. в бъдеще ще може да ръководи транспортен съд. „ Засега съм се качвал единствено на дребни корабчета, а на огромни – занапред ми следва – споделя с усмивка Копривленски. – Доста е мъчно да съчетаваш образованието и спорта, защото съм непрекъснато по лагери или надпревари. Но съумявам. Отстрани наподобява като че ли всичко е доста елементарно. Хората виждат единствено върха на айсберга, само че не знаят какъв брой старания ми коства, с цел да стигна дотук. Но съм благополучен от успехите си, кръгът ме е сграбчил, а за момента спортът е моя метод на живот! ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ