Оставете устройствата, позволете на съзнанието си да се поскита
Хората изобщо не подозират какъв брой доста би им било прелестно да прекарат малко време уединено със своите лични мисли, без нещо да отвлича вниманието им. Поне това твърди ново проучване, оповестено в American Psychological Association.
„ Хората имат удивителна дарба да се вглъбяват в своите личните си разсъждения “, споделя докторантката Ая Хатано от Киотския университет в Япония, която е водещ създател на проучването. „ Нашето проучване подсказва, че на обособените хора име е мъчно да осъзнаят какъв брой прелестно нещо могат да бъдат мислите. Това изяснява за какво те непрекъснато избират да ангажират вниманието си с устройства и други средства за похищение на вниманието, в сравнение с да отделят момент от времето си в своето всекидневие за размисли или просто с цел да развихрят въображението си. “
Изследването е оповестено в .
В поредност от опити, в които взимат присъединяване 259 души, откривателите съпоставят преценката на хората за това какъв брой прелестно ще им бъде, в случай че просто седнат и останат уединено с мислите си по отношение на действителното реализиране на това деяние. В рамките на първия опит те би трябвало да кажат какъв брой прелестно би им било, в случай че останат уединено в продължение на 20 минути – през това време те не могат да вършат нищо, което да отвлича вниманието им – нито да четат, нито да вървят в близост, нито да гледат своя смарт телефон. Впоследствие участниците споделят какъв брой прелестно им е било всичко това.
Изследователите откриват, че на хората им харесва да остават уединено с мислите си доста повече, изобщо в сравнение с са предполагали. Това важи в цялостна мощ и за останалите вариации на опита, в който те са подканени да стоят в празна конферентна зала или в малко и мрачно помещение, в което няма никакви образни стимулации; вариации, в които времето за размисли продължава от 3 до 20 минути; и една разновидност, при която изследвалите подканват хората да оценят преживяването в средата, а не в края.
В различен опит откривателите разделят участниците на две обособени групи – едната би трябвало да размишлява независимо, до момента в който другата – да ревизира новините в интернет. Впоследствие те съпоставят упованията им за евентуалното им задоволство. Първата група е считала, че това няма да ѝ допадне изключително, до момента в който втората е имала позитивни упования. Накрая обаче се оказва, че равнището на задоволство е еднообразно и при двете групи.
Според докторанта Ку Мураяма от Тюбингенския университет в Германия, съавтор на новото изследване, тези резултати са извънредно значими, защото модерно общество живее в ера на осведомително пренасищане и има непрекъснат достъп до разнообразни способи за похищение на вниманието. „ Днес е извънредно елементарно да „ убиеш времето “. Когато сте рейса и пътувате за работа, можете да си ревизирате телефона вместо да се оставите по течението на личните си мисли, защото си мислите, че последното би било скучно “, споделя той. „ Ако обаче това съмнение е неправилно, изпускате опция да ангажирате вниманието си по един позитивен метод вместо да разчитате на сходна стимулация. “
А това си има и своята цена. Минали проучвания демонстрират, че е потребно да оставяме съзнанието си да поскита. Това би могло да ни улесни при разрешаването на разнообразни проблеми, да усъвършенства нашата креативност и даже да ни помогне да намерим смисъл в живота. „ Като заобикалят интензивно опцията да останат уединено с мислите си, хората евентуално пропущат тези значими облаги “, прибавя Мураяма.
Източник:
„ Хората имат удивителна дарба да се вглъбяват в своите личните си разсъждения “, споделя докторантката Ая Хатано от Киотския университет в Япония, която е водещ създател на проучването. „ Нашето проучване подсказва, че на обособените хора име е мъчно да осъзнаят какъв брой прелестно нещо могат да бъдат мислите. Това изяснява за какво те непрекъснато избират да ангажират вниманието си с устройства и други средства за похищение на вниманието, в сравнение с да отделят момент от времето си в своето всекидневие за размисли или просто с цел да развихрят въображението си. “
Изследването е оповестено в .
В поредност от опити, в които взимат присъединяване 259 души, откривателите съпоставят преценката на хората за това какъв брой прелестно ще им бъде, в случай че просто седнат и останат уединено с мислите си по отношение на действителното реализиране на това деяние. В рамките на първия опит те би трябвало да кажат какъв брой прелестно би им било, в случай че останат уединено в продължение на 20 минути – през това време те не могат да вършат нищо, което да отвлича вниманието им – нито да четат, нито да вървят в близост, нито да гледат своя смарт телефон. Впоследствие участниците споделят какъв брой прелестно им е било всичко това.
Изследователите откриват, че на хората им харесва да остават уединено с мислите си доста повече, изобщо в сравнение с са предполагали. Това важи в цялостна мощ и за останалите вариации на опита, в който те са подканени да стоят в празна конферентна зала или в малко и мрачно помещение, в което няма никакви образни стимулации; вариации, в които времето за размисли продължава от 3 до 20 минути; и една разновидност, при която изследвалите подканват хората да оценят преживяването в средата, а не в края.
В различен опит откривателите разделят участниците на две обособени групи – едната би трябвало да размишлява независимо, до момента в който другата – да ревизира новините в интернет. Впоследствие те съпоставят упованията им за евентуалното им задоволство. Първата група е считала, че това няма да ѝ допадне изключително, до момента в който втората е имала позитивни упования. Накрая обаче се оказва, че равнището на задоволство е еднообразно и при двете групи.
Според докторанта Ку Мураяма от Тюбингенския университет в Германия, съавтор на новото изследване, тези резултати са извънредно значими, защото модерно общество живее в ера на осведомително пренасищане и има непрекъснат достъп до разнообразни способи за похищение на вниманието. „ Днес е извънредно елементарно да „ убиеш времето “. Когато сте рейса и пътувате за работа, можете да си ревизирате телефона вместо да се оставите по течението на личните си мисли, защото си мислите, че последното би било скучно “, споделя той. „ Ако обаче това съмнение е неправилно, изпускате опция да ангажирате вниманието си по един позитивен метод вместо да разчитате на сходна стимулация. “
А това си има и своята цена. Минали проучвания демонстрират, че е потребно да оставяме съзнанието си да поскита. Това би могло да ни улесни при разрешаването на разнообразни проблеми, да усъвършенства нашата креативност и даже да ни помогне да намерим смисъл в живота. „ Като заобикалят интензивно опцията да останат уединено с мислите си, хората евентуално пропущат тези значими облаги “, прибавя Мураяма.
Източник:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ