Хората в пода: необяснимият случай на Лицата на Белмес
Хората в пода: необяснимият случай на Лицата на Белмес … На 23 август 1971 година семейство Перейра стартира да следи странни човекоподобни лица, които се появяват и изчезват в дома им. Домът на Перейра се намира на улица Calle Real 5, град Белмес (Bélmez de la Moraleda), провинция Хаен (Jaén), Андалусия (Andalusia), в Испания. Местните вестници и любопитни гости постоянно са снимали лицата там. Както местата, по този начин и времето, когато се появяват те, са разнообразни. Мария се опитвала да изтърка „ петното “, само че не съумяла. Тогава, брачният партньор на Мария – Хуан Перейра и синът им Мигел, унищожили облика с кирка и поставили на мястото нов бетон. Въпреки това, ново лице се образувало на пода. Кметът на Белмес е осведомен и им забранил да унищожават новото лице. Вместо това, бетонът на пода бил изрязан и занесен за изследване. В рамките на една седмица, лицето освен се появило още веднъж, само че и още се формирало. В проучването на случая се присъединили учени, с цел да ревизират достоверността на феномена и дали притежателите на дома сами не са нарисували тези облици. Кухнята е затворена под наблюдението на нотариус и три месеца по-късно, когато проверяващите си тръгнали без отговори, лицата към момента били там. Теорията за рисуването е отхвърлена и никакви безапелационни доказателства не могат да посочат повода за това по какъв начин се появяват лицата.
Много поданици на Белмес имат вяра, че лицата не са направени от човешка ръка. Някои откриватели считат, че това е тефтографски феномен (Thoughtography), който измежду парапсихолозите се смята за форма на психокинеза, подсъзнателно създадени от някогашната собственичка на къщата – Мария Гомес Камара, която към този момент е покойница. До Великден на 1972 година стотици хора посещават къщата, с цел да видят лицата. През идващите 30 години, семейство Перейра твърди, че не престават да се появяват лица, както мъжки, по този начин и женски, с разнообразни форми, размери и изражения. Друга доктрина е, че къщата е покрай черква, и евентуално е издигната на мястото на остаряло гробище. Подът е отстранен и изцяло изкопан, и са открити човешки остатъци на няколко фута подземен. Много от скелетите нямат черепи, а телата са заровени още веднъж в близкото католическо гробище. Някои модерни отчети цитират, че изкопаните остатъци са датирани на към 700 години. Четете още: Куклата Елза се завръща, откакто два пъти е била изхвърляна Въпреки, че подът е подменян неколкократно и лицата са почиствани с препарат, те не престават да се появяват без пояснение … Някои скептици афишират, че това е машинация и, че фамилията по някакъв метод основава лицата. В Скептоид (Skeptoid), Брайън Дънинг (Brian Dunning) декларира, че има вяра, че лицата са били нарисувани на бетонния под, първо с багра, а по-късно с киселина, и, че Мария е правила машинация за финансова полза. Изследователят Джо Никел (Joe Nickell) декларира, че е уверен, че Лицата от Белмес са фалшифицирани и наподобяват доста аматьорски. Някои учени обаче упорстват, че след техните следствия, могат да заключат, че това не е багра. През 2014 година, телевизионното предаване Cuarto Milenio за проверяваща публицистика, показано от Икер Хименес (Iker Jiménez), прави механически разбор, за да открие допустима машинация. Изследването е осъществено от Хосе Хавиер Граценеа (José Javier Gracenea), лекар по химическо инженерство и основен управител на Medco, и Луис Аламанкос (Luis Alamancos) – правосъден криминалист, ръководител на Gabinete Pericial Inpeval и шеф на Испанския институт по приложна криминалистика (Spanish Institute of Applied Criminalistics), по-късно награден с Европейски полицейски кръст на достойнството (European Police Cross of Honor). След добиване на проби от лицата с позволение на притежателя на къщата, Граценеа ги проучва и заключава, че изображенията „ не са направени с багра “ и „ съгласно научните знания и техники, употребявани при разбора, няма външни операции или детайли ”. След това, Аламанкос се пробва да възпроизведе сходни изображения, посредством разнородни способи, считани за годни в предходни следствия, в това число бетонни разтворители, солна киселина и сребърен нитрат. Той афишира неуспех в опита си да повтори лицата, като заключава, че „ думите, обобщаващи мнението му, са – безусловно комплициране “. Независимо дали това е машинация или нещо свръхестествено, лицата са много злокобни и към момента притеглят гости, които желаят да видят къщата и изображенията там.
Много поданици на Белмес имат вяра, че лицата не са направени от човешка ръка. Някои откриватели считат, че това е тефтографски феномен (Thoughtography), който измежду парапсихолозите се смята за форма на психокинеза, подсъзнателно създадени от някогашната собственичка на къщата – Мария Гомес Камара, която към този момент е покойница. До Великден на 1972 година стотици хора посещават къщата, с цел да видят лицата. През идващите 30 години, семейство Перейра твърди, че не престават да се появяват лица, както мъжки, по този начин и женски, с разнообразни форми, размери и изражения. Друга доктрина е, че къщата е покрай черква, и евентуално е издигната на мястото на остаряло гробище. Подът е отстранен и изцяло изкопан, и са открити човешки остатъци на няколко фута подземен. Много от скелетите нямат черепи, а телата са заровени още веднъж в близкото католическо гробище. Някои модерни отчети цитират, че изкопаните остатъци са датирани на към 700 години. Четете още: Куклата Елза се завръща, откакто два пъти е била изхвърляна Въпреки, че подът е подменян неколкократно и лицата са почиствани с препарат, те не престават да се появяват без пояснение … Някои скептици афишират, че това е машинация и, че фамилията по някакъв метод основава лицата. В Скептоид (Skeptoid), Брайън Дънинг (Brian Dunning) декларира, че има вяра, че лицата са били нарисувани на бетонния под, първо с багра, а по-късно с киселина, и, че Мария е правила машинация за финансова полза. Изследователят Джо Никел (Joe Nickell) декларира, че е уверен, че Лицата от Белмес са фалшифицирани и наподобяват доста аматьорски. Някои учени обаче упорстват, че след техните следствия, могат да заключат, че това не е багра. През 2014 година, телевизионното предаване Cuarto Milenio за проверяваща публицистика, показано от Икер Хименес (Iker Jiménez), прави механически разбор, за да открие допустима машинация. Изследването е осъществено от Хосе Хавиер Граценеа (José Javier Gracenea), лекар по химическо инженерство и основен управител на Medco, и Луис Аламанкос (Luis Alamancos) – правосъден криминалист, ръководител на Gabinete Pericial Inpeval и шеф на Испанския институт по приложна криминалистика (Spanish Institute of Applied Criminalistics), по-късно награден с Европейски полицейски кръст на достойнството (European Police Cross of Honor). След добиване на проби от лицата с позволение на притежателя на къщата, Граценеа ги проучва и заключава, че изображенията „ не са направени с багра “ и „ съгласно научните знания и техники, употребявани при разбора, няма външни операции или детайли ”. След това, Аламанкос се пробва да възпроизведе сходни изображения, посредством разнородни способи, считани за годни в предходни следствия, в това число бетонни разтворители, солна киселина и сребърен нитрат. Той афишира неуспех в опита си да повтори лицата, като заключава, че „ думите, обобщаващи мнението му, са – безусловно комплициране “. Независимо дали това е машинация или нещо свръхестествено, лицата са много злокобни и към момента притеглят гости, които желаят да видят къщата и изображенията там.
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ