Протест с ултиматум: Самораново иска вода, не обяснения
Хората в наше село излязоха на улицата, с цел да излеят гнева си.
Жителите на дупнишкото село Самораново излязоха на кротичък митинг пред Общината, откакто от години живеят с ежедневни ВиК повреди, режим на водата и несъответствуваща за пиянство течаща вода.
Въпреки утвърден план и определена фирма-изпълнител за цялостна замяна на водопроводната мрежа, финансирането от 8,5 млн. лв. се бави от страна на Министерство на регионалното развитие. Хората се заканиха, че това е последният им толерантен митинг – в случай че не получат отговор, ще преминат към гражданско непокорство.
Ситуацията се усложнява и от обстоятелството, че в селото следва да бъде открит нов затвор с потенциал 400 души. Местните упорстват – или институциите да обезпечат вода за жителите на Самораново, или сами да се уверят по какъв начин се живее с бойлери, цялостни с тиня и с ежедневни битови усложнения, написа frognews.bg.
Водната рецесия – капка безнаказаност в море от забравени села
Безводието в село Самораново е ослепителен признак на по-дълбок проблем – хроничното занемаряване на дребните обитаеми места в националната инфраструктурна политика. В 21-ви век неналичието на достъп до питейна вода не би трябвало да е действителност за никого, изключително когато става дума за село наоколо до общинския център и с иден затвор с потенциал 400 души. Това е освен обществен, само че и институционален неуспех.
Когато хората са принудени да живеят с тиня вместо с вода в бойлерите си, когато детето се прибира от подготовка и няма по какъв начин да се измие, когато пенсионери и фамилии сменят филтри, перални и бойлери на всеки две години поради мръсната вода – това към този момент не е просто механически проблем. Това е оскърбление.
Обещанията, че има планове, разрешителни и даже определена компания, не значат нищо, в случай че най-после всичко опре до институционално безучастие и отсрочване на финансиране. А когато страната не си прави работата, хората рано или късно ще излязат на улицата – не тъй като желаят, а тъй като нямат различен избор. Водата не е разкош. Тя е главно право. И когато това право редовно се лишава, доверието в институциите пресъхва – също като чешмите в Самораново.
