Проф. Пол Кругман: Ще отнемат ли роботите работните ни места?
Хората си задават този въпрос от доста от дълго време. Британският икономист Дейвид Рикардо прибавя към третото издание на класическите си " Принципи на политическата спестовност ", оповестено през 1821 година, глава, озаглавена " За машините ", в която се пробва да покаже по какъв начин технологиите на ранната индустриална гражданска война могат, най-малко първоначално, да навредят на служащите. Романът на Кърт Вонегът от 1952 година " Пиано за играчи " разказва Америка в близкото бъдеще, в която автоматизацията е премахнала множеството работни места.
На равнище стопанска система като цяло присъдата е ясна: до момента машините не са премахнали потребността от служащи. Работниците в Съединени американски щати са съвсем пет пъти по-производителни, в сравнение с в първите следвоенни години, само че не се следи дълготрайна наклонност към повишение на безработицата.
Въпреки това технологиите могат да отстранен избрани типове работни места. През 1948 година половин милион американци са били заети в добива на въглища; огромна част от тези работни места са изчезнали при започване на 21-ви век не тъй като сме спрели да добиваме въглища - огромният спад в добива на въглища в изгода първо на природния газ, а по-късно и на възобновимата сила, стартира едвам преди към 15 години - а тъй като добиването на все по-голямо количество въглища се реализира с доста по-малко служащи.
Вярно е, че работните места, които изчезват вследствие на софтуерния напредък, нормално се заместват от други работни места. Но това не значи, че процесът е бил неусетен. На обособените служащи може да не им е елементарно да сменят работата си, изключително в случай че новите работни места са на разнообразни места. Може да се окаже, че уменията им са обезценени; в някои случаи, както при въглищата, софтуерната смяна може да изкорени общностите и техния метод на живот.
Както споделих, този тип пренасяне е особено за актуалните общества от най-малко два века. Но в този момент може би се случва нещо ново.
В предишното работните места, замествани от технологиите, нормално са били свързани с ръчен труд. Машините заместваха мускулите. От една страна, промишлените роботи замениха рутинната работа на конвейера. От друга страна, от ден на ден нараства търсенето на служащи, притежаващи познания - термин, въведен от консултанта по ръководство Питър Дракър през 1959 година за хората, които се занимават с неповтарящо се решение на проблеми. Много хора, в това число и аз, настояват, че от ден на ден се трансформираме в стопанска система на знанието.
Но какво ще стане, в случай че машините могат да поемат огромна част от това, което в предишното сме считали за работа, обвързвана със познания?
Неотдавна изследователската компания OpenAI пусна - при голям звук в софтуерните среди - стратегия, наречена ChatGPT, която може да води диалози, които наподобяват на диалози на натурален език. Можете да задавате въпроси или да отправяте претенции и да получавате отговори, които са поразително ясни и даже наподобяват добре осведомени. Можете да вършиме и занимателни неща - един сътрудник неотдавна изиска и получи разбор на секуларната застоялост под формата на сонет - само че дано се придържаме към нещата, които могат да бъдат стопански потребни.
ChatGPT е единствено най-новият образец за технология, която наподобява е в положение да извършва задания, за които до неотдавна се изискваха услугите освен на хора, само че и на хора със солидно официално обучение.
Например машинният превод от един език на различен в миналото е считан за шега; някои читатели може би са чували апокрифната история за руско-английската преводаческа стратегия, която взела " духът беше подготвен, само че плътта беше слаба " и превела " водката беше добра, само че месото беше развалено ". В наши дни стратегиите за превод може и да не основават велика литература, само че са подобаващи за доста цели. И същото е правилно в доста области.
Можете да твърдите, че това, което постоянно назоваваме изкуствен интелект, в действителност не е разсъдък. Всъщност може да мине доста време, преди машините да могат да бъдат в действителност изобретателни или да оферират задълбочени прозрения. Но тогава какъв брой от това, което вършат хората, е в действителност креативно или надълбоко проницателно?
Така че много от специалностите, свързани със познания, могат да бъдат елементарно заменими.
Какво ще значи това за стопанската система?
Трудно е да се планува по какъв начин тъкмо изкуственият разсъдък ще се отрази на търсенето на работещи в областта на знанието, защото то евентуално ще варира според от промишлеността и съответните работни задания. Възможно е обаче в някои случаи AI и автоматизацията да са в положение да извършват избрани задания, учредени на познания, по-ефективно от хората, което евентуално да понижи потребността от някои служащи със познания. Това може да включва задания като разбор на данни, проучвания и писане на отчети. Въпреки това е добре да се означи, че AI и автоматизацията могат също по този начин да основат нови благоприятни условия за работа за работещите със познания, изключително в области, свързани с създаването и използването на AI.
Признавам, че не аз написах абзаца, който преди малко прочетохте; това направи ChatGPT в отговор на въпроса " Как AI ще се отрази на търсенето на експерти със познания? " Откритието, най-малко за мен, е, че към момента отхвърлям да употребявам " влияние " като глагол. И не изложи категорично за какво като цяло не би трябвало да чакаме влияние върху съвкупната претовареност. Но евентуално беше по-добър от това, което доста хора, в това число някои хора, които се считат за умни, биха написали.
В дълготраен проект повишението на продуктивността в браншовете, учредени на знанието, както и в предишното в обичайните браншове, ще направи обществото по-богато и ще усъвършенства живота ни като цяло (освен в случай че Скайнет не ни изтреби всички). Но в дълготраен проект всички ние сме смъртни, а още преди този момент някои от нас може да се окажат или безработни, или да печелят доста по-малко, в сравнение с са очаквали, имайки поради скъпото си обучение.
----------------------
Пол Кругман, " Ню Йорк Таймс "
На равнище стопанска система като цяло присъдата е ясна: до момента машините не са премахнали потребността от служащи. Работниците в Съединени американски щати са съвсем пет пъти по-производителни, в сравнение с в първите следвоенни години, само че не се следи дълготрайна наклонност към повишение на безработицата.
Въпреки това технологиите могат да отстранен избрани типове работни места. През 1948 година половин милион американци са били заети в добива на въглища; огромна част от тези работни места са изчезнали при започване на 21-ви век не тъй като сме спрели да добиваме въглища - огромният спад в добива на въглища в изгода първо на природния газ, а по-късно и на възобновимата сила, стартира едвам преди към 15 години - а тъй като добиването на все по-голямо количество въглища се реализира с доста по-малко служащи.
Вярно е, че работните места, които изчезват вследствие на софтуерния напредък, нормално се заместват от други работни места. Но това не значи, че процесът е бил неусетен. На обособените служащи може да не им е елементарно да сменят работата си, изключително в случай че новите работни места са на разнообразни места. Може да се окаже, че уменията им са обезценени; в някои случаи, както при въглищата, софтуерната смяна може да изкорени общностите и техния метод на живот.
Както споделих, този тип пренасяне е особено за актуалните общества от най-малко два века. Но в този момент може би се случва нещо ново.
В предишното работните места, замествани от технологиите, нормално са били свързани с ръчен труд. Машините заместваха мускулите. От една страна, промишлените роботи замениха рутинната работа на конвейера. От друга страна, от ден на ден нараства търсенето на служащи, притежаващи познания - термин, въведен от консултанта по ръководство Питър Дракър през 1959 година за хората, които се занимават с неповтарящо се решение на проблеми. Много хора, в това число и аз, настояват, че от ден на ден се трансформираме в стопанска система на знанието.
Но какво ще стане, в случай че машините могат да поемат огромна част от това, което в предишното сме считали за работа, обвързвана със познания?
Неотдавна изследователската компания OpenAI пусна - при голям звук в софтуерните среди - стратегия, наречена ChatGPT, която може да води диалози, които наподобяват на диалози на натурален език. Можете да задавате въпроси или да отправяте претенции и да получавате отговори, които са поразително ясни и даже наподобяват добре осведомени. Можете да вършиме и занимателни неща - един сътрудник неотдавна изиска и получи разбор на секуларната застоялост под формата на сонет - само че дано се придържаме към нещата, които могат да бъдат стопански потребни.
ChatGPT е единствено най-новият образец за технология, която наподобява е в положение да извършва задания, за които до неотдавна се изискваха услугите освен на хора, само че и на хора със солидно официално обучение.
Например машинният превод от един език на различен в миналото е считан за шега; някои читатели може би са чували апокрифната история за руско-английската преводаческа стратегия, която взела " духът беше подготвен, само че плътта беше слаба " и превела " водката беше добра, само че месото беше развалено ". В наши дни стратегиите за превод може и да не основават велика литература, само че са подобаващи за доста цели. И същото е правилно в доста области.
Можете да твърдите, че това, което постоянно назоваваме изкуствен интелект, в действителност не е разсъдък. Всъщност може да мине доста време, преди машините да могат да бъдат в действителност изобретателни или да оферират задълбочени прозрения. Но тогава какъв брой от това, което вършат хората, е в действителност креативно или надълбоко проницателно?
Така че много от специалностите, свързани със познания, могат да бъдат елементарно заменими.
Какво ще значи това за стопанската система?
Трудно е да се планува по какъв начин тъкмо изкуственият разсъдък ще се отрази на търсенето на работещи в областта на знанието, защото то евентуално ще варира според от промишлеността и съответните работни задания. Възможно е обаче в някои случаи AI и автоматизацията да са в положение да извършват избрани задания, учредени на познания, по-ефективно от хората, което евентуално да понижи потребността от някои служащи със познания. Това може да включва задания като разбор на данни, проучвания и писане на отчети. Въпреки това е добре да се означи, че AI и автоматизацията могат също по този начин да основат нови благоприятни условия за работа за работещите със познания, изключително в области, свързани с създаването и използването на AI.
Признавам, че не аз написах абзаца, който преди малко прочетохте; това направи ChatGPT в отговор на въпроса " Как AI ще се отрази на търсенето на експерти със познания? " Откритието, най-малко за мен, е, че към момента отхвърлям да употребявам " влияние " като глагол. И не изложи категорично за какво като цяло не би трябвало да чакаме влияние върху съвкупната претовареност. Но евентуално беше по-добър от това, което доста хора, в това число някои хора, които се считат за умни, биха написали.
В дълготраен проект повишението на продуктивността в браншовете, учредени на знанието, както и в предишното в обичайните браншове, ще направи обществото по-богато и ще усъвършенства живота ни като цяло (освен в случай че Скайнет не ни изтреби всички). Но в дълготраен проект всички ние сме смъртни, а още преди този момент някои от нас може да се окажат или безработни, или да печелят доста по-малко, в сравнение с са очаквали, имайки поради скъпото си обучение.
----------------------
Пол Кругман, " Ню Йорк Таймс "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ