Когато тишината проговори - операция връща слуха на глухи деца
Хората със междинна до цялостна глухота са над 400 хиляди души, от тях 40 хиляди са деца. От 1000 новородени на година, 1-3 деца се раждат с цялостна глухота, което са приблизително към 60-70 деца. Двама на всеки трима души на възраст над 65 години имат тежки слухови проблеми.
Друга отрицателна наклонност, засечена от експертите е, че нараства процентът на пациентите над 65-годишна възраст със значима загуба на слуха. А това въздейства на качеството им на живот като цяло: на ежедневните им действия, на връзката с близките и така нататък
Трудно може да се каже дали може да се забави този развой, всичко е доста самостоятелно. Има хора, които са предразположени към увреждане на слуха. Но постоянно като причина и подбудител може да се уточни средата, в която живеем. Например, вирусите, които постоянно ни нападат, са невротоксични, а главните затруднения от тях са свързани с увреждането на нерви. И когато се засегне и слуховият нерв, това дава отражение на слуха. Но, както споделих, това е самостоятелно. Има пациенти, които постоянно боледуват, само че нямат подобен проблем. И противоположното, несъмнено. Наследствеността също има известна връзка с намаляването и загубата на слуха, показва за news.bg доктор Теодора Димитрова от ВМА.
С нея беседваме във връзка 20 години от първата кохлеарна имплантация, направена в лечебното заведение от проф. Венцислав Цветков и неговия екип от Клиниката по ушни, носни и гърлени заболявания. За този интервал те са помогнали на над 370 дребни и огромни пациенти да чуват още веднъж.
Ако до преди години на кохлеарната имплантация се гледаше като на нещо екзотично, през днешния ден към този момент е рутинна интервенция.
Говорим за комплицирана процедура, при която електронен имплант се слага хирургично в ушната мида (кохлеята). Той заобикаля повредените елементи на вътрешното ухо и непосредствено подтиква слуховия нерв. Благодарение на това, мозъкът получава звукова информация и пациентът стартира да " чува " - по нов метод , само че с действителни резултати, които трансформират живота, споделя доктор Димитрова.
С екип от високо квалифицирани експерти по оториноларингология и аудиология, както и със експертите от центъра за слухово-речева рехабилитация " Яника ", ВМА прави цялостен цикъл - от диагностиката и оценката на слуховия недостиг, през самата хирургична намеса, до последващото конфигуриране на импланта и рехабилитация.
Ние разполагаме със модерна инсталация и внедрени международни протоколи, което разрешава постигането на извънредно високи резултати - в това число при деца, които след имплантацията развиват тирада и се интегрират сполучливо в просветителната система, както и при възрастни, възвърнали способността си да споделят и да водят деен обществен живот, показва доктор Димитрова.
Тя не крие страстите си от тази годишнина, тъй като е част от този развой към този момент 10 години: " С всяка сполучливо осъществена кохлеарна имплантация, ние не просто лекуваме, а отваряме вратата към свят, изпълнен със тон, гласове и страсти. Това е задача, която носи надълбоко човешко значение и трансформира ориси ".
Разбира се, кохлеарната имплантация не е показана при всички заболели, което се открива след точно проучване на какво равнище е увреждането на слуха. Във ВМА годишно се правят към 20 такива интервенции, като пациентите обгръщат необятен възрастов диапазон - деца от 9-месечна възраст до възрастни пациенти, над 70 години.
Най-доброто време за осъществяване на кохлеарна имплантация е към първата годинка на детето, когато то се развива физиологично, включително и говора му. Всяко закъснение след втората годинка води до закъснение и в развиването на говора. При по-възрастни пациенти - на 15, 30, 50, 70 години, които по някаква причина са изгубили слуха си - било поради вирусна зараза, контузии или друго, сходна имплантация ги връща в естествения живот и обществените интензивности.
Ключовото тук е казусът да бъде заловен в точния момент, колкото се може по-рано, с цел да може повече хора да се възползват от тази опция, която предлага актуалната медицина , споделя доктор Теодора Димитрова. По думите й, оперираните бебета се развиват доста добре - пеят, свирят, приказват непознати езици. Колкото повече напредва възрастта обаче, привикването с импланта и образованието за диалект става по-трудно.
Има, несъмнено, и противопоказания за осъществяването на такава интервенция и те касаят пациенти с мозъчни увреждания и аномалии във вътрешното ухо. А при възрастните със непокътната анатомия като противопоказание могат да се посочат съпътстващи болести, които попречват подлагането им под обща упойка.
В умозаключение доктор Теодора Димитрова моли към усилване на слуховия скрининг, с цел да може повече нуждаещи се да получат навременна и съответна помощ. В по-големите родилни домове към този момент има скрининг на новородените. Прави се елементарно - благодарение на едно устройство, което се поставя в ухото, до момента в който бебето спи. Около шестия месец се вършат така наречен евокирани капацитети, още веднъж в спящо положение, когато към този момент по-точно се открива има ли слухова загуба и в какъв размер е тя. Тогава се взема и възможното решение за нуждата от кохлеарна имплантация.
Но даже да не е изработен подобен тест, всеки родител, когато вижда, че детето му не се разсънва при мощен звук, не реагира на повикване, би трябвало да ревизира при съответния експерт дали няма по-сериозен проблем.
Друга отрицателна наклонност, засечена от експертите е, че нараства процентът на пациентите над 65-годишна възраст със значима загуба на слуха. А това въздейства на качеството им на живот като цяло: на ежедневните им действия, на връзката с близките и така нататък
Трудно може да се каже дали може да се забави този развой, всичко е доста самостоятелно. Има хора, които са предразположени към увреждане на слуха. Но постоянно като причина и подбудител може да се уточни средата, в която живеем. Например, вирусите, които постоянно ни нападат, са невротоксични, а главните затруднения от тях са свързани с увреждането на нерви. И когато се засегне и слуховият нерв, това дава отражение на слуха. Но, както споделих, това е самостоятелно. Има пациенти, които постоянно боледуват, само че нямат подобен проблем. И противоположното, несъмнено. Наследствеността също има известна връзка с намаляването и загубата на слуха, показва за news.bg доктор Теодора Димитрова от ВМА.
С нея беседваме във връзка 20 години от първата кохлеарна имплантация, направена в лечебното заведение от проф. Венцислав Цветков и неговия екип от Клиниката по ушни, носни и гърлени заболявания. За този интервал те са помогнали на над 370 дребни и огромни пациенти да чуват още веднъж.
Ако до преди години на кохлеарната имплантация се гледаше като на нещо екзотично, през днешния ден към този момент е рутинна интервенция.
Говорим за комплицирана процедура, при която електронен имплант се слага хирургично в ушната мида (кохлеята). Той заобикаля повредените елементи на вътрешното ухо и непосредствено подтиква слуховия нерв. Благодарение на това, мозъкът получава звукова информация и пациентът стартира да " чува " - по нов метод , само че с действителни резултати, които трансформират живота, споделя доктор Димитрова.
С екип от високо квалифицирани експерти по оториноларингология и аудиология, както и със експертите от центъра за слухово-речева рехабилитация " Яника ", ВМА прави цялостен цикъл - от диагностиката и оценката на слуховия недостиг, през самата хирургична намеса, до последващото конфигуриране на импланта и рехабилитация.
Ние разполагаме със модерна инсталация и внедрени международни протоколи, което разрешава постигането на извънредно високи резултати - в това число при деца, които след имплантацията развиват тирада и се интегрират сполучливо в просветителната система, както и при възрастни, възвърнали способността си да споделят и да водят деен обществен живот, показва доктор Димитрова.
Тя не крие страстите си от тази годишнина, тъй като е част от този развой към този момент 10 години: " С всяка сполучливо осъществена кохлеарна имплантация, ние не просто лекуваме, а отваряме вратата към свят, изпълнен със тон, гласове и страсти. Това е задача, която носи надълбоко човешко значение и трансформира ориси ".
Разбира се, кохлеарната имплантация не е показана при всички заболели, което се открива след точно проучване на какво равнище е увреждането на слуха. Във ВМА годишно се правят към 20 такива интервенции, като пациентите обгръщат необятен възрастов диапазон - деца от 9-месечна възраст до възрастни пациенти, над 70 години.
Най-доброто време за осъществяване на кохлеарна имплантация е към първата годинка на детето, когато то се развива физиологично, включително и говора му. Всяко закъснение след втората годинка води до закъснение и в развиването на говора. При по-възрастни пациенти - на 15, 30, 50, 70 години, които по някаква причина са изгубили слуха си - било поради вирусна зараза, контузии или друго, сходна имплантация ги връща в естествения живот и обществените интензивности.
Ключовото тук е казусът да бъде заловен в точния момент, колкото се може по-рано, с цел да може повече хора да се възползват от тази опция, която предлага актуалната медицина , споделя доктор Теодора Димитрова. По думите й, оперираните бебета се развиват доста добре - пеят, свирят, приказват непознати езици. Колкото повече напредва възрастта обаче, привикването с импланта и образованието за диалект става по-трудно.
Има, несъмнено, и противопоказания за осъществяването на такава интервенция и те касаят пациенти с мозъчни увреждания и аномалии във вътрешното ухо. А при възрастните със непокътната анатомия като противопоказание могат да се посочат съпътстващи болести, които попречват подлагането им под обща упойка.
В умозаключение доктор Теодора Димитрова моли към усилване на слуховия скрининг, с цел да може повече нуждаещи се да получат навременна и съответна помощ. В по-големите родилни домове към този момент има скрининг на новородените. Прави се елементарно - благодарение на едно устройство, което се поставя в ухото, до момента в който бебето спи. Около шестия месец се вършат така наречен евокирани капацитети, още веднъж в спящо положение, когато към този момент по-точно се открива има ли слухова загуба и в какъв размер е тя. Тогава се взема и възможното решение за нуждата от кохлеарна имплантация.
Но даже да не е изработен подобен тест, всеки родител, когато вижда, че детето му не се разсънва при мощен звук, не реагира на повикване, би трябвало да ревизира при съответния експерт дали няма по-сериозен проблем.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ