Учени от Оксфорд: Мащабна война е бушувала в Европа преди 5 000 г.
Хората са взели участие в широкомащабна война в Европа преди 5000 години - доста по-рано, в сравнение с се смяташе до момента, сочи ново изследване, написа Българска телеграфна агенция, представено от " Мейл онлайн ".
Анализът на повече от 300 комплекта скелетни остатъци демонстрира, че десетки човеци са били жертви на най-ранния интервал на война в историята на Стария континент.
Проучването дава първите доказателства за огромни борби повече от 1000 години по-рано, в сравнение с се смяташе до момента и демонстрира, че интервалите на спорове са продължавали месеци наред.
По време на кървавите конфликти античните воини са употребявали лъкове и стрели, брадви и остриета, като доста от пострадванията са били в региона на главата.
Предишни проучвания сочеха, че споровете през този интервал, прочут като късен неолит, са се състояли от къси нападения, които са продължавали не повече от няколко дни и в тях са взели участие дребни групи от 20-30 души.
Затова до този миг се предполагаше, че ранните общества не са имали логистични благоприятни условия да поддържат по-дълги и огромни спорове.
За да ревизира това, екип от учени от Оксфордския университет изследва останките на 338 души от всеобщо заравяне в Северна Испания, датирано преди 5000 години.
Те откриват, че към една четвърт от индивидите имат скелетни пострадвания, като 107 от тях са с пострадвания на главата.
Повечето от пострадванията на главата се дължат на контузии с тъп предмет, които може да са били породени от брадви, дървени тояги, прашки или хвърлени камъни.
Учените също по този начин открили, че множеството пострадвания са зародили при юноши или мъже - доста по-често, в сравнение с при дами. Констатациите сочат, че доста от хората в погребението са били изложени на принуждение и евентуално са били жертви на спор.
Сравнително високият % на заздравели пострадвания също допуска, че спорът е траял няколко месеца.
На същия обект са открити към 50 кремъчни върха за стрели, както и 64 остриета и две шлифовани каменни брадви.
Анализът на повече от 300 комплекта скелетни остатъци демонстрира, че десетки човеци са били жертви на най-ранния интервал на война в историята на Стария континент.
Проучването дава първите доказателства за огромни борби повече от 1000 години по-рано, в сравнение с се смяташе до момента и демонстрира, че интервалите на спорове са продължавали месеци наред.
По време на кървавите конфликти античните воини са употребявали лъкове и стрели, брадви и остриета, като доста от пострадванията са били в региона на главата.
Предишни проучвания сочеха, че споровете през този интервал, прочут като късен неолит, са се състояли от къси нападения, които са продължавали не повече от няколко дни и в тях са взели участие дребни групи от 20-30 души.
Затова до този миг се предполагаше, че ранните общества не са имали логистични благоприятни условия да поддържат по-дълги и огромни спорове.
За да ревизира това, екип от учени от Оксфордския университет изследва останките на 338 души от всеобщо заравяне в Северна Испания, датирано преди 5000 години.
Те откриват, че към една четвърт от индивидите имат скелетни пострадвания, като 107 от тях са с пострадвания на главата.
Повечето от пострадванията на главата се дължат на контузии с тъп предмет, които може да са били породени от брадви, дървени тояги, прашки или хвърлени камъни.
Учените също по този начин открили, че множеството пострадвания са зародили при юноши или мъже - доста по-често, в сравнение с при дами. Констатациите сочат, че доста от хората в погребението са били изложени на принуждение и евентуално са били жертви на спор.
Сравнително високият % на заздравели пострадвания също допуска, че спорът е траял няколко месеца.
На същия обект са открити към 50 кремъчни върха за стрели, както и 64 остриета и две шлифовани каменни брадви.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ