Хората са измислили уважението, за да прикрият празното място, където

" Хората са измислили уважението , за да прикрият празното място , където би трябвало да е любовта . "
Лев Толстой, „ Ана Каренина”

Хиляди са интерпретациите на един от най-значимите романи в международната литература за всички времена. Сюжетът на „ Ана Каренина” на Лев Толстой е претворяван на театрална сцена, на огромен екран, в малкия екран, в радио версия, като балет върху лед…

Пловдив също има шанса и достойнството да преживее на сцена историята на княгиня Каренина, разказана с изразните средства на танца. Балетният театър на Държавна опера-Пловдив с хореограф хърватина Лео Муич и се разпростира на части от Симфония №5 и №6 и Концерт за цигулка и оркестър на Чайковски. Музикалната картина е избор на Муич, тъй като Чайковски в никакъв случай не е писал музика по произведения на Толстой.

Танцовата история следва сюжета на романа с една смяна – театралната версия стартира с погребението на Ана и с това слага още по-силен акцент върху прочувствените стихии, през които минава героинята на Толстой.

В ролята на Ана влиза Марта Петкова, а в облиците на мъжете, които раздират сърцето ѝ – Алексей Каренин и Алексей Вронски, се превъплъщават Никола Хаджитанев и Емил Йорданов. И тримата са премиер-солисти на Националния ни балет.

Изключителните актьори потапят в полюсни страсти, провокирани от любовта, изневярата, предразсъдъците, сложните решения, ревността, трагичната съдба, гнева, опрощението, а хореографът Лео Муич и сценографът Цвийета Шуйн слагат непрекъснато знаци, с които маркират основни моменти от романа – видео с Вронски в гневния галоп на надбягванията, когато конят му Фру-фру пада и чупи гръбнака си; картина, окачена на стената, която маркира бягството на Ана и Вронски в Италия, където двамата търсят нов живот и среда, само че несполучливо.

Изключително мощна е сцената на опрощението, което Каренин прости на Ана и на Вронски, мислейки си, че тя умира. Вронски е позволен в дома на Каренини, с цел да я види, а след това се прострелва несполучливо.

Пътят към трагичния край е придружен и с другите истории за обич и невярност, разказани от балетните трупи на Държавна опера-Пловдив и Македонския балет в Скопие – облиците на Степан и Доли, на Кити и Левин, на светския хайлайф в Москва и Санкт Петербург.

Много съобразително е употребен дребното атрибут. Така столовете в ръцете на балета трансформират сцената от бална или театрална зала в правосъдна. И там в светлината на личния си избор стои самотна Ана. Тя против всички, тя против себе си и против вътрешните си борби! В няколкото сходни сюблимни подиуми Марта Петкова е просто съвършена, а костюмите ѝ са прочувствено допълнение към положенията ѝ. Двамата ѝ сътрудници също са фантастични и за никого не остава подозрение, че функциите извършват огромни актьори.

Финалът на балетния театър е толкоз хубав и лиричен с почтения облик на Ана, която съгласно Толстой има един-единствен избор, избор на неизбежност. И пристъпва на сцената като в храм, оставяйки следа от бели цветя като изкупителни сълзи.

Ако би трябвало да бъдем почтени, май хореографът и постановчик Лео Муич е надалеч по-толерантен към ориста на героинята си, от основателя ѝ.

„ Ана Каренина” е зрелище, което си коства да бъде гледано. Спектакълът е извънредно добър и ще става още по-добър, тъй като преди да се случи формалната му премиера трупата е имала едвам 4 театрални подготовки. Добрата вест е, че „ Ана Каренина” ще продължи пълнокръвния си живот като част от репертоара на Държавна опера-Пловдив. Предстои да се играе във Велико Търново на 16 юли в границите на фестивала „ Сцена на вековете”, а през декември ще гостува в Националния замък на културата в София в границите на Новогодишния музикален фестивал.