Високоинтелигентните хора отговарят по-бавно на по-сложните въпроси
Хората с високи резултати на тестванията за просветеност дават отговор по-бързо на елементарни въпроси в съпоставяне по-малко интелигентните си сътрудници.
Когато обаче дилемите станат по-сложни, обстановката се обръща (поне за избран вид въпроси).
В този случай интелигентните хора не бързат, само че в същото време вероятността да отговорят вярно е доста по-голяма. Откритията разколебават някои догатки и биха могли да оправдаят евентуални промени в тестовите процедури, само че са подкрепени с модели на мозъчни мрежи (МММ), които възпроизвеждат свързаността на мозъците на обособените хора.
Бързата мисъл нормално се асоциира с висока просветеност. Множество проучвания поддържат тази концепция, само че е допустимо те да не са били задоволително изчерпателни.
Професор Петра Ритър от Института по обществено опазване на здравето към берлинската клиника " Шарите " се пробва да направи симулации, които имитират характерностите на самостоятелните човешки мозъци. За да могат тези МММ да бъдат оптимално точни, Ритър и сътрудниците ѝ включват данни от 1176 участници в плана Human Connectome Project, който употребява функционален ядрено-магнитен резонаснс, с цел да следи метода, по който се мозъчните връзки се задействат, когато бъдат провокирани от нещо или в положение на покой. В Nature Communications учените афишират някои както предстоящи, по този начин и изненадващи открития.
По време на тестванията на участниците са показани поредност от модели. Целта им е да разпознават логиката зад тях. Първите задания са лесни, само че равнището на компликация последователно се усилва. Коефициентът на просветеност на всички участници е бил измерен благодарение на стандартни проби, а Ритър е изследвала връзката сред моделите на активиране, измерения коефициент на просветеност и резултатите от тестванията.
" Правилният баланс сред възбуждане и угнетяване на невроните е този, който въздейства върху вземането на решения и повече или по-малко разрешава на човек да взема решение проблеми ", споделя Ритър в изказване.
По-интелигентните участници, които като цяло са и тези с по-голяма мозъчна синхронизация, съумяват бързо да намерят решение на лесните задания. Когато компликацията нараства, те имаха търпението да изчакат, до момента в който всички области на мозъка извършат нужната обработка. И това е главното им преимущество.
При по-трудни въпроси синхронизацията корелира с по-бавни отговори. Ако по-слабо синхронизираните мозъци прибързват със заключенията, невронните вериги на фронталния лоб на по-синхронизираните се въздържат от взимане на решения, до момента в който целият мозък имал време да извърши нужната обработка. Резултатите са доказани при подгрупа от 650 участници, при които са налични по-подробни наблюдения.
" При по-сложни задания би трябвало да съхранявате досегашния напредък в работната памет, до момента в който изследвате други пътища за решение и по-късно ги интегрирате един в различен ", споделя водещият създател професор Майкъл Ширнер. " Това събиране на доказателства за несъмнено решение от време на време може да отнеме повече време, само че също по този начин води до по-добри резултати. "
Ритър съумява да реализира задачата си да възпроизведе тези характерности на човешките мозъци в силиций, създавайки самостоятелни МММ, чиято съгласуваност прилича тази на всеки участник. " В процеса на работа открихме, че тези мозъци се държат друго един от различен и съвсем като биологичните си аналози ", споделя Ритър. Тя се надява, че създаването на изкуствени мозъци, които симулират самостоятелни действителни сиви субстанции, ще помогне при лекуването на хора с невродегенеративни болести.
Междувременно може би си коства да се преразгледа методът, по който се организират изпитите. Ако това, което са разкрили Ширнер и Ритър, се отнася и за други типове тествания, строгите времеви ограничавания може да са положителни за проби, включващи доста относително елементарни въпроси, написа " Обекти ". Когато обаче учениците би трябвало да отговорят на дребен брой по-сложни задания, ограничението на времето може да се окаже доста неприятен метод да се открият най-обещаващите претенденти.
Тъй като времето е стеснен запас, не е изненадващо, че всички - от откривателите на интелигентността до тези, които дефинират входните изпити за университетите – избират всичко да се случва бързо.
Последвайте канала на
Когато обаче дилемите станат по-сложни, обстановката се обръща (поне за избран вид въпроси).
В този случай интелигентните хора не бързат, само че в същото време вероятността да отговорят вярно е доста по-голяма. Откритията разколебават някои догатки и биха могли да оправдаят евентуални промени в тестовите процедури, само че са подкрепени с модели на мозъчни мрежи (МММ), които възпроизвеждат свързаността на мозъците на обособените хора.
Бързата мисъл нормално се асоциира с висока просветеност. Множество проучвания поддържат тази концепция, само че е допустимо те да не са били задоволително изчерпателни.
Професор Петра Ритър от Института по обществено опазване на здравето към берлинската клиника " Шарите " се пробва да направи симулации, които имитират характерностите на самостоятелните човешки мозъци. За да могат тези МММ да бъдат оптимално точни, Ритър и сътрудниците ѝ включват данни от 1176 участници в плана Human Connectome Project, който употребява функционален ядрено-магнитен резонаснс, с цел да следи метода, по който се мозъчните връзки се задействат, когато бъдат провокирани от нещо или в положение на покой. В Nature Communications учените афишират някои както предстоящи, по този начин и изненадващи открития.
По време на тестванията на участниците са показани поредност от модели. Целта им е да разпознават логиката зад тях. Първите задания са лесни, само че равнището на компликация последователно се усилва. Коефициентът на просветеност на всички участници е бил измерен благодарение на стандартни проби, а Ритър е изследвала връзката сред моделите на активиране, измерения коефициент на просветеност и резултатите от тестванията.
" Правилният баланс сред възбуждане и угнетяване на невроните е този, който въздейства върху вземането на решения и повече или по-малко разрешава на човек да взема решение проблеми ", споделя Ритър в изказване.
По-интелигентните участници, които като цяло са и тези с по-голяма мозъчна синхронизация, съумяват бързо да намерят решение на лесните задания. Когато компликацията нараства, те имаха търпението да изчакат, до момента в който всички области на мозъка извършат нужната обработка. И това е главното им преимущество.
При по-трудни въпроси синхронизацията корелира с по-бавни отговори. Ако по-слабо синхронизираните мозъци прибързват със заключенията, невронните вериги на фронталния лоб на по-синхронизираните се въздържат от взимане на решения, до момента в който целият мозък имал време да извърши нужната обработка. Резултатите са доказани при подгрупа от 650 участници, при които са налични по-подробни наблюдения.
" При по-сложни задания би трябвало да съхранявате досегашния напредък в работната памет, до момента в който изследвате други пътища за решение и по-късно ги интегрирате един в различен ", споделя водещият създател професор Майкъл Ширнер. " Това събиране на доказателства за несъмнено решение от време на време може да отнеме повече време, само че също по този начин води до по-добри резултати. "
Ритър съумява да реализира задачата си да възпроизведе тези характерности на човешките мозъци в силиций, създавайки самостоятелни МММ, чиято съгласуваност прилича тази на всеки участник. " В процеса на работа открихме, че тези мозъци се държат друго един от различен и съвсем като биологичните си аналози ", споделя Ритър. Тя се надява, че създаването на изкуствени мозъци, които симулират самостоятелни действителни сиви субстанции, ще помогне при лекуването на хора с невродегенеративни болести.
Междувременно може би си коства да се преразгледа методът, по който се организират изпитите. Ако това, което са разкрили Ширнер и Ритър, се отнася и за други типове тествания, строгите времеви ограничавания може да са положителни за проби, включващи доста относително елементарни въпроси, написа " Обекти ". Когато обаче учениците би трябвало да отговорят на дребен брой по-сложни задания, ограничението на времето може да се окаже доста неприятен метод да се открият най-обещаващите претенденти.
Тъй като времето е стеснен запас, не е изненадващо, че всички - от откривателите на интелигентността до тези, които дефинират входните изпити за университетите – избират всичко да се случва бързо.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ