Сексът през соца - по-добър от днешния
Хората от Запада постоянно са си представяли социалистическия ред в Източна Европа като място, потънало в мрачни пейзажи от сив бетон, празни магазини, мъже и дами с наведени глави, които едвам свързват двата края, лишени от опцията да пътуват отвън родината си и свободно да изричат персоналното си мнение. Докато огромна част от тези показа дават отговор на действителността, има и някои истини, които надалеч се разминават от груповия стандарт за комунизма измежду западното общество, написа New York Times, представен от Woman.bg. Изданието отделя доста място на публикация за дамите и техния полов живот в страните от Варшавския контракт по време на социализма.
Някои да вземем за пример, биха могли да си спомнят, а други да се изненадат, че дамите от Източния блок са се радвали на доста права, в това число и на огромни вложения от страна на страната, стимулиращи женското наличие в сферите на културата, образованието и спорта. Сред привилегиите, от които са се възползвали дамите от рухналия комунистически строй, били и великодушните отпуски по майчинство, както и гаранциите за безвъзмездна грижа за децата. И това не е всичко. Жените от страните през социализма се радвали и на още нещо, а точно на повече секс, се споделя в публикацията. Ето какво още научихме от нея:
Сравнително социологическо изследване над източните и западните германци, извършено след обединяването на Германия през 1990 година, открило, че дамите от източната страна на Желязната завеса (ГДР) са се наслаждавали на полови удоволствия два пъти повече от дамите, живеещи в Западна Германия (ФРГ). Заключението изумило откривателите, които били наясно с обстоятелството, че на първите непрекъснато се налагало да лавират сред два фронта - работа и домашен отговорности, до момента в който вторите, изключително в годините след войната, си стоели у дома и имали премного време да се отдават на интимни милувки с сътрудниците си.
Защо тогава сексът и оргазмите измежду дамите от Западна Германия надалеч не били на равнището на представителките от източния фронт?
Авторът на публикацията се впуска в гневно търсене на отговора на този казус. За задачата той се среща с две дами - българката Ана Дурчева, прекарала 43 години от живота си в социалистическа България, и германката Даниела Грубер, чиято майка е живяла на територията на Източна Германия.
Според българката новият свободен пазар на капитализма попречва способността на българите да развиват здрави любовни връзки. "Разбира се, в България имаше много отрицателни феномени в оня интервал, само че животът ми там беше изпълнен с романтика ", споделя тя пред Ню Йорк Таймс. "След развода си имах работа и заплата и не ми трябваше мъж, който да ме поддържа финансово. Можех да върша всичко, което ми доставяше наслаждение ", разяснява още Ана.
Г-жа Дурчева е самотна майка в продължение на доста години и настоятелно твърдяла, че нейният живот преди 1989 година е бил надалеч по-удовлетворяващ и спокоен в съпоставяне със стресиращото всекидневие на щерка й, родена в края на 70-те години. "Всичко, което прави щерка ми, е работа и единствено работа ", споделя още българката. "Когато се прибира вкъщи през нощта, тя е прекомерно изтощена, с цел да бъде със брачна половинка си. Но няма значение, тъй като и той също е изтощен. Обикновено двамата сядат дружно пред тв приемника и това е всичко. Когато бях на нейната възраст, с моя сътрудник имахме доста по-забавни моменти ", заключава Ана.
30-годишната Даниела Грубер от Йена, академични град в някогашната Източна Германия, неотдавна омъжена, споделя за своята майка, родена и живяла през комунистическия режим: „ Майка ми не схваща какъв брой по-трудно е през днешния ден – за дамите в десетилетията на социализма, животът фактически е бил по-лесен. Детските градини и ясли са се спонсорирали само и единствено от страната, отпускът по майчинство е бил задоволителен, с цел да прекарваш повече време с децата си, да се радваш на най-красивите мигове от тяхното развиване – първата усмивка, първото зъбче, първата думичка, първата стъпка. Днес съм толкоз заета през целия ден, че от работа нямам време даже и да забременея”, отбелязва Даниела.
Тези жизнеописания на дами от две генерации, израснали в светове на антагонистични идеологии, отразяват, обективно видяно, значително обстоятелства в поддръжка на мнението, че социалистическата реалност е била в по-голяма степен обърната с лице към потребностите на фамилията, майките и дамите в частност, спрямо актуалната такава, обобщава изданието.
Да обърнем и ние леко взор към някои любопитни исторически обстоятелства по този въпрос:
- Въпреки че комунистическите страни от Източна Европа се нуждаели от женски труд, с цел да осъществят своите стратегии за бърза индустриализация след Втората международна война, идеологическата основа за тъждество на дамите с мъжете била положена от Август Бебел и Фридрих Енгелс през 19 век. С прекосяването на властта в ръцете на болшевиките Владимир Ленин и Александра Колонтай били сложени наченките на една нова полова гражданска война. През 1917 година дамите за първи път получили равни изборни права с тези на мъжете – 3 години преди дамите в Съединени американски щати.
- В Централна Азия през 20-те години съветски активистки, подкрепяни от Болшевишкия режим, подхванали мощно ангажирани обществени дейности в поддръжка на еманципацията на дамите от мюсюлманските страни в границите на Съветския съюз. Тази акция обаче се сблъскала с яростна опозиция от страна на локалните патриарси, които за нищо на света не биха позволили техните сестри, съпруги и дъщери да бъдат освободени от оковите на традицията.
- New York Times отделя уместно място и за отношението към дамите на може би най-големия водач и идеолог на комунизма - Йосиф Сталин. През 30-те години, посредством точно на неговата партийна политика в Съветския съюз, бил реализиран максимален прогрес, касаещ равноправието на дамите. Вследствие на острия дефицит на работна ръка след войната, Сталин дал зелена светилна на разнообразни стратегии за равноправност на дамите, измежду които разрешаване на абортите и поощряване на женския труд. Дори вложения в изследвания, свързани с женската половост, се трансформирали в основен приоритет на държавното управление. Нека не забравяме обаче, че макар всички промени в интерес на дамите, източноевропейките по този начин и не получили правото свободно да пътуват на Запад или да изричат мнението си по наболели въпроси на държавното ръководство.
- Още през 1952 година чехословашките сексолози пък почнали да вършат проучвания на женския оргазъм, а през 1961 година провели конференция, отдадена само на тематиката. Те съсредоточили вниманието си върху значимостта от равенството сред мъжете и дамите като главен съставен елемент на женското наслаждение. Някои даже твърдели, че мъжете трябвало да споделят домакинската работа и развъждането на децата дружно с половинките си.
- Полските сексолози отпреди 1989 година не ограничавали секса само до физическото наслаждение, като подчертавали смисъла на обществения и културния подтекст в половите взаимоотношения. Една жена, подложена на стрес или изтощеност, на безпокойствие от бъдещето и финансова си самостоятелност, нямало по какъв начин да бъде потребна нито са себе си, нито за фамилията, нито за обществото. Официалната агитация на социалистическите медии изтъквала като съществени аргументи за тези обществени ограничения на първо място еманципацията на дамите, основаването на удобен климат и условия за основаване на семейство и повишение репродуктивността при дамите, написа още изданието.
- Правителствата във всички социалистически страни тогава, като България, Полша, Унгария, Чехословакия и Източна Германия, почнали да заделят обилни средства за подкрепяне и на самотните майки, разведените дами и вдовиците.
Днес някои демократични феминистки придвижвания на Запад насилствено признават тези достижения, само че са сериозни по отношение на достиженията на държавния социализъм, изтъквайки обстоятелството, че появяването им не била предизвикана от активността на самостоятелни женски организации, а представлявала осъществяване на политически наставления, спуснати от ръководещата комунистическа партия.
В последна сметка, дали сексът измежду труженичките на социализма бил по-често практикуван спрямо този измежду западните им посестрими, през днешния ден надали има някакво значение. Още повече, че резултатите от приръста на популацията в страните от някогашния източен блок - и тогава, и в този момент - надалеч не превъзхожда по количество този в западните страни. Проблемът е, че след рухването на Желязната завеса доста от псевдопостиженията в общественото състояние на дамите в социалистическите общества рухнаха, а през днешния ден техните наследници – дъщери и внучки, се усещат ощетени и търсят виновността за това в незадоволително положителната обществена политика на сегашните управници.
Някои да вземем за пример, биха могли да си спомнят, а други да се изненадат, че дамите от Източния блок са се радвали на доста права, в това число и на огромни вложения от страна на страната, стимулиращи женското наличие в сферите на културата, образованието и спорта. Сред привилегиите, от които са се възползвали дамите от рухналия комунистически строй, били и великодушните отпуски по майчинство, както и гаранциите за безвъзмездна грижа за децата. И това не е всичко. Жените от страните през социализма се радвали и на още нещо, а точно на повече секс, се споделя в публикацията. Ето какво още научихме от нея:
Сравнително социологическо изследване над източните и западните германци, извършено след обединяването на Германия през 1990 година, открило, че дамите от източната страна на Желязната завеса (ГДР) са се наслаждавали на полови удоволствия два пъти повече от дамите, живеещи в Западна Германия (ФРГ). Заключението изумило откривателите, които били наясно с обстоятелството, че на първите непрекъснато се налагало да лавират сред два фронта - работа и домашен отговорности, до момента в който вторите, изключително в годините след войната, си стоели у дома и имали премного време да се отдават на интимни милувки с сътрудниците си.
Защо тогава сексът и оргазмите измежду дамите от Западна Германия надалеч не били на равнището на представителките от източния фронт?
Авторът на публикацията се впуска в гневно търсене на отговора на този казус. За задачата той се среща с две дами - българката Ана Дурчева, прекарала 43 години от живота си в социалистическа България, и германката Даниела Грубер, чиято майка е живяла на територията на Източна Германия.
Според българката новият свободен пазар на капитализма попречва способността на българите да развиват здрави любовни връзки. "Разбира се, в България имаше много отрицателни феномени в оня интервал, само че животът ми там беше изпълнен с романтика ", споделя тя пред Ню Йорк Таймс. "След развода си имах работа и заплата и не ми трябваше мъж, който да ме поддържа финансово. Можех да върша всичко, което ми доставяше наслаждение ", разяснява още Ана.
Г-жа Дурчева е самотна майка в продължение на доста години и настоятелно твърдяла, че нейният живот преди 1989 година е бил надалеч по-удовлетворяващ и спокоен в съпоставяне със стресиращото всекидневие на щерка й, родена в края на 70-те години. "Всичко, което прави щерка ми, е работа и единствено работа ", споделя още българката. "Когато се прибира вкъщи през нощта, тя е прекомерно изтощена, с цел да бъде със брачна половинка си. Но няма значение, тъй като и той също е изтощен. Обикновено двамата сядат дружно пред тв приемника и това е всичко. Когато бях на нейната възраст, с моя сътрудник имахме доста по-забавни моменти ", заключава Ана.
30-годишната Даниела Грубер от Йена, академични град в някогашната Източна Германия, неотдавна омъжена, споделя за своята майка, родена и живяла през комунистическия режим: „ Майка ми не схваща какъв брой по-трудно е през днешния ден – за дамите в десетилетията на социализма, животът фактически е бил по-лесен. Детските градини и ясли са се спонсорирали само и единствено от страната, отпускът по майчинство е бил задоволителен, с цел да прекарваш повече време с децата си, да се радваш на най-красивите мигове от тяхното развиване – първата усмивка, първото зъбче, първата думичка, първата стъпка. Днес съм толкоз заета през целия ден, че от работа нямам време даже и да забременея”, отбелязва Даниела.
Тези жизнеописания на дами от две генерации, израснали в светове на антагонистични идеологии, отразяват, обективно видяно, значително обстоятелства в поддръжка на мнението, че социалистическата реалност е била в по-голяма степен обърната с лице към потребностите на фамилията, майките и дамите в частност, спрямо актуалната такава, обобщава изданието.
Да обърнем и ние леко взор към някои любопитни исторически обстоятелства по този въпрос:
- Въпреки че комунистическите страни от Източна Европа се нуждаели от женски труд, с цел да осъществят своите стратегии за бърза индустриализация след Втората международна война, идеологическата основа за тъждество на дамите с мъжете била положена от Август Бебел и Фридрих Енгелс през 19 век. С прекосяването на властта в ръцете на болшевиките Владимир Ленин и Александра Колонтай били сложени наченките на една нова полова гражданска война. През 1917 година дамите за първи път получили равни изборни права с тези на мъжете – 3 години преди дамите в Съединени американски щати.
- В Централна Азия през 20-те години съветски активистки, подкрепяни от Болшевишкия режим, подхванали мощно ангажирани обществени дейности в поддръжка на еманципацията на дамите от мюсюлманските страни в границите на Съветския съюз. Тази акция обаче се сблъскала с яростна опозиция от страна на локалните патриарси, които за нищо на света не биха позволили техните сестри, съпруги и дъщери да бъдат освободени от оковите на традицията.
- New York Times отделя уместно място и за отношението към дамите на може би най-големия водач и идеолог на комунизма - Йосиф Сталин. През 30-те години, посредством точно на неговата партийна политика в Съветския съюз, бил реализиран максимален прогрес, касаещ равноправието на дамите. Вследствие на острия дефицит на работна ръка след войната, Сталин дал зелена светилна на разнообразни стратегии за равноправност на дамите, измежду които разрешаване на абортите и поощряване на женския труд. Дори вложения в изследвания, свързани с женската половост, се трансформирали в основен приоритет на държавното управление. Нека не забравяме обаче, че макар всички промени в интерес на дамите, източноевропейките по този начин и не получили правото свободно да пътуват на Запад или да изричат мнението си по наболели въпроси на държавното ръководство.
- Още през 1952 година чехословашките сексолози пък почнали да вършат проучвания на женския оргазъм, а през 1961 година провели конференция, отдадена само на тематиката. Те съсредоточили вниманието си върху значимостта от равенството сред мъжете и дамите като главен съставен елемент на женското наслаждение. Някои даже твърдели, че мъжете трябвало да споделят домакинската работа и развъждането на децата дружно с половинките си.
- Полските сексолози отпреди 1989 година не ограничавали секса само до физическото наслаждение, като подчертавали смисъла на обществения и културния подтекст в половите взаимоотношения. Една жена, подложена на стрес или изтощеност, на безпокойствие от бъдещето и финансова си самостоятелност, нямало по какъв начин да бъде потребна нито са себе си, нито за фамилията, нито за обществото. Официалната агитация на социалистическите медии изтъквала като съществени аргументи за тези обществени ограничения на първо място еманципацията на дамите, основаването на удобен климат и условия за основаване на семейство и повишение репродуктивността при дамите, написа още изданието.
- Правителствата във всички социалистически страни тогава, като България, Полша, Унгария, Чехословакия и Източна Германия, почнали да заделят обилни средства за подкрепяне и на самотните майки, разведените дами и вдовиците.
Днес някои демократични феминистки придвижвания на Запад насилствено признават тези достижения, само че са сериозни по отношение на достиженията на държавния социализъм, изтъквайки обстоятелството, че появяването им не била предизвикана от активността на самостоятелни женски организации, а представлявала осъществяване на политически наставления, спуснати от ръководещата комунистическа партия.
В последна сметка, дали сексът измежду труженичките на социализма бил по-често практикуван спрямо този измежду западните им посестрими, през днешния ден надали има някакво значение. Още повече, че резултатите от приръста на популацията в страните от някогашния източен блок - и тогава, и в този момент - надалеч не превъзхожда по количество този в западните страни. Проблемът е, че след рухването на Желязната завеса доста от псевдопостиженията в общественото състояние на дамите в социалистическите общества рухнаха, а през днешния ден техните наследници – дъщери и внучки, се усещат ощетени и търсят виновността за това в незадоволително положителната обществена политика на сегашните управници.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ