Хампарцумян с последни подробности за еврото, ето какво каза
Хората няма от какво да се тормозят – измененията ще обиден главно финансовия бранш
Почти всички административни процедури по пътя към еврозоната към този момент са приключени, съобщи финансистът Левон Хампарцумян в ефира на " Офанзива с Любо Огнянов " по NOVA NEWS. Според него въвеждането на еврото няма да има сериозен резултат върху всекидневието на българите, само че ще даде благоприятни условия за по-ефективно ръководство – стига да има воля за това.
„ Еврото не ни пази от политически неточности или банкрути. Това зависи от ръководството на страната и финансите ѝ – без значение дали използваме евро или лев “, уточни Хампарцумян. По думите му, елементарните жители няма от какво да се тормозят – измененията ще обиден главно финансовия бранш.
Той предвижда, че след присъединението към еврозоната – евентуално след 1 януари – България може да получи по-висок кредитен рейтинг. Въпреки това, страната не е застрахована от стопански усложнения. Като образец уточни Гърция, която изпадна в сериозна финансова рецесия, само че точно еврозоната ѝ оказа помощ да се възвърне.
По мотив изказванията, че България ще би трябвало да „ избавя непознати стопански системи “, Хампарцумян беше безапелационен: „ Нашата стопанска система е едвам половин % от европейската. Дори и да дадем всичко, няма по какъв начин да спасим никого. По комунистическо време се говореше, че без нашите компоти и лютеници Съветският съюз ще се срине – същите внушения се вършат и през днешния ден. “
Финансистът успокои още, че прекосяването към еврото няма да докара до скок на инфлацията. Според него даже увеличената ликвидност в банките не трябва да тормози хората.
Относно опасенията за заможен балон, Хампарцумян призна, че това е въпрос с неразбираем отговор. Той предизвести, че купувачите на парцели с капиталова цел, изключително с заеми, поемат сериозен риск. При спад на цените те могат да изгубят пари, а в случай че имат заеми – ще би трябвало да връщат повече. За хората, купуващи за персонално прилагане, рискът е по-нисък, защото разноските могат да бъдат разпределени във времето.
По тематиката за цените на храните Хампарцумян разяснява, че конкуренцията е главният механизъм, който ги държи в рационални граници. Илюстрира с образец: „ На Банско, в случай че се качите на ски, едно кебапче коства колкото 78 кифли с мармалад. “
Почти всички административни процедури по пътя към еврозоната към този момент са приключени, съобщи финансистът Левон Хампарцумян в ефира на " Офанзива с Любо Огнянов " по NOVA NEWS. Според него въвеждането на еврото няма да има сериозен резултат върху всекидневието на българите, само че ще даде благоприятни условия за по-ефективно ръководство – стига да има воля за това.
„ Еврото не ни пази от политически неточности или банкрути. Това зависи от ръководството на страната и финансите ѝ – без значение дали използваме евро или лев “, уточни Хампарцумян. По думите му, елементарните жители няма от какво да се тормозят – измененията ще обиден главно финансовия бранш.
Той предвижда, че след присъединението към еврозоната – евентуално след 1 януари – България може да получи по-висок кредитен рейтинг. Въпреки това, страната не е застрахована от стопански усложнения. Като образец уточни Гърция, която изпадна в сериозна финансова рецесия, само че точно еврозоната ѝ оказа помощ да се възвърне.
По мотив изказванията, че България ще би трябвало да „ избавя непознати стопански системи “, Хампарцумян беше безапелационен: „ Нашата стопанска система е едвам половин % от европейската. Дори и да дадем всичко, няма по какъв начин да спасим никого. По комунистическо време се говореше, че без нашите компоти и лютеници Съветският съюз ще се срине – същите внушения се вършат и през днешния ден. “
Финансистът успокои още, че прекосяването към еврото няма да докара до скок на инфлацията. Според него даже увеличената ликвидност в банките не трябва да тормози хората.
Относно опасенията за заможен балон, Хампарцумян призна, че това е въпрос с неразбираем отговор. Той предизвести, че купувачите на парцели с капиталова цел, изключително с заеми, поемат сериозен риск. При спад на цените те могат да изгубят пари, а в случай че имат заеми – ще би трябвало да връщат повече. За хората, купуващи за персонално прилагане, рискът е по-нисък, защото разноските могат да бъдат разпределени във времето.
По тематиката за цените на храните Хампарцумян разяснява, че конкуренцията е главният механизъм, който ги държи в рационални граници. Илюстрира с образец: „ На Банско, в случай че се качите на ски, едно кебапче коства колкото 78 кифли с мармалад. “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ