Либералните медии учат на християнство
Хората не са равни, а още по-малко са идентични. Тази истина движи историята
Бог, значи да си подготвен да поставиш близък на Божието място, да подмениш Богочовека с човекобог
„ Българската черква освен се води от езическия принцип, че парите „ не миришат “, само че и възхвалява като благодетели мафиоти и корумпирани политици “.
С този извлек, общителни кръщелници, стартира един прекомерно знаменателен текст, появил се в моето полезрение в понеделник, само че другояче може да е циркулирал по всички страни и по-отрано. Заглавието на текста е „ Либералните полезности са изконните християнски полезности “ и съставлява изявление, което аз видях в „ Дневник “, само че „ Дневник “ го е взел от „ Дойче веле “. А по какъв начин към този момент е бил спуснато на „ Дойче веле “, това, дето се вика, „ един Господ знае и остарели жèни “.
Внушение: Църквата е корумпирана.
Цел: да се извадят християните от Църквата.
Най-перфидното богоборство е това под привидността на богопочитание. Невинаги, Когато желаят да громят вярващите, неверниците споделят: „ вие сте глупавите вярващи, а ние – умните скептици-рационалисти “. Понякога употребяват друга тактичност, тъй като в доста случаи тази не работи. Другата тактичност е: „ не вие сте същинските християни, а ние, тъй като сме умни, красиви и прочее; ние ще ви кажем кое по какъв начин е в религията и богословието, мàнете я Църквата! “.
Автор на изявлението е Георги Лозанов, а обект (така ли се споделя?) – светският религиолог проф. Владимир Градев, някогашен дипломат във Ватикана и учител по „ Теория на религията “ в компетентност Културология на Софийския университет (обикновено като видя религията в кюпа на културата, си взимам шапката и си отивам, тъй като това не е моята планета – религията е трансцедентно положение, а не нещо като земеделието, грънчарството или любовната лирика за девойки; с нея се занимава богословието, като освен това не всяко богословие съумява да го прави успешно). Но в този момент ще останем още малко.
Целият разказ на изявлението е зависещ на мимолетното, само че истерично опълчване на Изток и Запад, на Русия и на каквото е там от другата страна, явна инструментализация на християнството за настоящи пропагандни потребности. Безспорно най-скандална и то не от през днешния ден и не от през вчерашния ден в тази инструментализация е актуалната държавна власт в Русия, само че в устрема си за взаимност другата страна бързо я догонва, принизявайки се до нейните дълбини.
Нека не си предизвикваме цялото изявление, а единствено определени и изключително дръзки моменти от него, да вземем за пример:
„ А демократичните полезности са в действителност изконните християнски полезности, тъй като точно в тяхната основа е християнската концепция за равенството на всички хора посред им, защото са равни пред Бога “.
Изказването е подвеждащо, тъй като хората не са равни между тях, както са равни пред Бог – хората са равни само и единствено пред Бог, и то само и единствено в качеството си на Негов облик и Негово създание.
Иначе цялото Свещено писание е пронизано от роман за неравенството – едни са небогати, други са богати; едни са смирени, други са горделиви; едни ще седнат отляво, други – отдясно; едни са плебеи, други – прислужници, други – чеда; едни са чеда ехиднини, други – най-малки Господни братя и така нататък, и така нататък
„ И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; а на Каина и на дара му не погледна благосклонно “ (Битие 4:4,5)
„ …и едному даде пет гения, другиму два, другиму един, всекиму съгласно силата “ (Мат. 25:15)
„ Но в този момент Бог наредил всеки един от членовете в тялото така, както Му било угодно. И в случай че всички членове бяха единствено един, де щеше да е тялото? А в този момент - доста членове, пък едно тяло “ (1 Коринтяни 12:18–20)
„ А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Тя сподели: да, Господи, но и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им “ (Матей 15:26,27)
Хората не са равни (макар че на хартия по права сякаш са), а още по-малко са идентични. Тази истина движи историята. Дори във връзка с духовната си мотивация хората съгласно св. Василий Велики и авва Доротей биват плебеи, които работят от боязън (φόβος), наемници, които работят за премия (μισθός), и рожби, които работят от обич (ἀγάπη). Неравенството е част от тестването, през което сме наказани да преминем, и няма нищо общо с розово-алените комунистически утопии за парадайса на земята – тук, в този момент и без Бог, – в които всички са равни и са братя. Неравенството ражда устрема, а стремежът води до покаянието.
Ако хората са безусловно равни между тях и по отношение на Бог (което се внушава като ценност), то те са равни и в любовта между тях и по отношение на Бог. А ядрото на Новия завет е човек да обича близък като себе си, а Бог – повече от себе си. Да обичаш близък колкото обичаш Бог, значи да си подготвен да поставиш близък на Божието място, да подмениш Богочовека с човекобог – ето тук е ключът от бараката, кръщелници, това е сърцевината на идеологията, която обслужват въпросните медии. Не се оставяйте да ви подведат.
Въпреки поръчката в заглавието, текстът се занимава относително малко с полезностите – демократични или християнски. След цитирания откъс идва само извънредно нелепият и тъп (ще ме прощавате) въпрос: „ Десетте Божи заповеди принадлежат ли към християнските полезности и в каква степен са годни за актуалния човек? “ и когато получи късия и само вероятен отговор „ Да “, мисълта хуква в друга посока:
Руската черква и войната в Украйна;
Църквата, произходът на парите и корупцията;
Грижата на страната за храмовете и „ равнището на демократично (!!!) качество “ на Църквата (ама дами и господа, църквата е йерархична, това е противоположното на демократична!);
Добро или неприятно е вероучението (излиза, че е по-скоро лошо);
Защо (а не дали?) карцерът на варненския кмет (за корупция) е толкоз демонстративно нарушаване на човешки права;
Изобщо: цялостен лист на дневния ред. А, да: наложително се загатва и злодеят Тръмп.
Едва загатнат, не е развъртян прекомерно забавният въпрос за взаимоотношението на Църквата с властта и оттова за отношението сред църковни, политически и в частност „ демократични “ полезности. А знаем, че съгласно християнския светоглед властта произлиза от Бог и стига до хората с Негово снизхождение по йерархията чрез монарха, когато е световна, и патриарха, когато е духовна – споделил го е още Юстиниан през VI век. Ако този въпрос беше обиден, четивото щеше да е доста по-качествено.
Църквата да е в отношение с властта не е неприятно, в противен случай – неприятно е да бъде лишена от отношение към властта и присъединяване в нея. Така е организиран светът, този свят е двуначален, диархичен във властови смисъл.
Какво е общото сред демократичните и християнските полезности, кръщелници мои? Същото като сред християнството и комунизмът – говорили сме, че комунизмът е християнство без Христос. Но даже и комунистите не бяха до такава степен нагли, с цел да кажат, че комунистическите полезности са „ изконните християнски полезности “.
Ценността несъмнено е свободата, само че по какъв начин я схващат християните и по какъв начин – либералите? За демократично мислещите независимост значи да ти е позволено да правиш всичко, което показва личността ти и по тази причина колкото по-изчанчено, по-нестандартно е то, толкоз по-свещено е правото ти да го вършиш. Разбира се, има неразрешени неща, само че те не са неразрешените от Бога. Либералната независимост е привидна независимост. Тя е на първо място свободата да отхвърлиш Бог и да възвеличаеш индивида на негово място.
Пък и смисъла на „ демократизъм “ през днешния ден е тъкмо противоположното на първичното. Лукавият обича да подменя думите. Днес либерализмът е прекомерно покрай атеистичния болшевизъм.
Истинската независимост не е в това да си смениш пола, а в парадокса да отсечеш личната си воля. Да си толкоз свободен, че да се откажеш даже от волята си, само че не просто по този начин, а с цел да приемеш на нейно място Божията воля. Ето в този миг ще се уподобиш, ще станеш, с изключение на облик, и сходство, в този миг ще изпълниш повелята да станеш господ по берекет, така както твоят Творец е господ по природа. Чрез мисловни акробатики като тези в обявата се пробват да успокоят съвестта на индивида и да го накарат да има вяра, че е положително нещо, което в действителност не е положително. Че точно удоволствието, наслажденията и благоденствието са цел на живота, а не страданието и покаянието. Това отклонява индивида от пътя на спасението, оставяйки обаче илюзията, че към момента върви безпроблемно по него. В този смисъл това е най-сатанинският атентат на поднебесното царство по отношение на индивида.
Удивителна безочливост! Какво споделят? Казват: в случай че желаете да сте християни, в случай че желаете да търсите Христос, не го търсете в Църквата, а някъде другаде. Къде? На гей парадите ли? На някое шоу за мил кралици? В кафене за легални опиати, в еднополови бракове, осиновяващи и възпитаващи деца? И недейте да четете Евангелието – объркващо е. Четете „ Дойче веле “ и „ Дневник “…
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Бог, значи да си подготвен да поставиш близък на Божието място, да подмениш Богочовека с човекобог
„ Българската черква освен се води от езическия принцип, че парите „ не миришат “, само че и възхвалява като благодетели мафиоти и корумпирани политици “.
С този извлек, общителни кръщелници, стартира един прекомерно знаменателен текст, появил се в моето полезрение в понеделник, само че другояче може да е циркулирал по всички страни и по-отрано. Заглавието на текста е „ Либералните полезности са изконните християнски полезности “ и съставлява изявление, което аз видях в „ Дневник “, само че „ Дневник “ го е взел от „ Дойче веле “. А по какъв начин към този момент е бил спуснато на „ Дойче веле “, това, дето се вика, „ един Господ знае и остарели жèни “.
Внушение: Църквата е корумпирана.
Цел: да се извадят християните от Църквата.
Най-перфидното богоборство е това под привидността на богопочитание. Невинаги, Когато желаят да громят вярващите, неверниците споделят: „ вие сте глупавите вярващи, а ние – умните скептици-рационалисти “. Понякога употребяват друга тактичност, тъй като в доста случаи тази не работи. Другата тактичност е: „ не вие сте същинските християни, а ние, тъй като сме умни, красиви и прочее; ние ще ви кажем кое по какъв начин е в религията и богословието, мàнете я Църквата! “.
Автор на изявлението е Георги Лозанов, а обект (така ли се споделя?) – светският религиолог проф. Владимир Градев, някогашен дипломат във Ватикана и учител по „ Теория на религията “ в компетентност Културология на Софийския университет (обикновено като видя религията в кюпа на културата, си взимам шапката и си отивам, тъй като това не е моята планета – религията е трансцедентно положение, а не нещо като земеделието, грънчарството или любовната лирика за девойки; с нея се занимава богословието, като освен това не всяко богословие съумява да го прави успешно). Но в този момент ще останем още малко.
Целият разказ на изявлението е зависещ на мимолетното, само че истерично опълчване на Изток и Запад, на Русия и на каквото е там от другата страна, явна инструментализация на християнството за настоящи пропагандни потребности. Безспорно най-скандална и то не от през днешния ден и не от през вчерашния ден в тази инструментализация е актуалната държавна власт в Русия, само че в устрема си за взаимност другата страна бързо я догонва, принизявайки се до нейните дълбини.
Нека не си предизвикваме цялото изявление, а единствено определени и изключително дръзки моменти от него, да вземем за пример:
„ А демократичните полезности са в действителност изконните християнски полезности, тъй като точно в тяхната основа е християнската концепция за равенството на всички хора посред им, защото са равни пред Бога “.
Изказването е подвеждащо, тъй като хората не са равни между тях, както са равни пред Бог – хората са равни само и единствено пред Бог, и то само и единствено в качеството си на Негов облик и Негово създание.
Иначе цялото Свещено писание е пронизано от роман за неравенството – едни са небогати, други са богати; едни са смирени, други са горделиви; едни ще седнат отляво, други – отдясно; едни са плебеи, други – прислужници, други – чеда; едни са чеда ехиднини, други – най-малки Господни братя и така нататък, и така нататък
„ И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; а на Каина и на дара му не погледна благосклонно “ (Битие 4:4,5)
„ …и едному даде пет гения, другиму два, другиму един, всекиму съгласно силата “ (Мат. 25:15)
„ Но в този момент Бог наредил всеки един от членовете в тялото така, както Му било угодно. И в случай че всички членове бяха единствено един, де щеше да е тялото? А в този момент - доста членове, пък едно тяло “ (1 Коринтяни 12:18–20)
„ А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Тя сподели: да, Господи, но и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им “ (Матей 15:26,27)
Хората не са равни (макар че на хартия по права сякаш са), а още по-малко са идентични. Тази истина движи историята. Дори във връзка с духовната си мотивация хората съгласно св. Василий Велики и авва Доротей биват плебеи, които работят от боязън (φόβος), наемници, които работят за премия (μισθός), и рожби, които работят от обич (ἀγάπη). Неравенството е част от тестването, през което сме наказани да преминем, и няма нищо общо с розово-алените комунистически утопии за парадайса на земята – тук, в този момент и без Бог, – в които всички са равни и са братя. Неравенството ражда устрема, а стремежът води до покаянието.
Ако хората са безусловно равни между тях и по отношение на Бог (което се внушава като ценност), то те са равни и в любовта между тях и по отношение на Бог. А ядрото на Новия завет е човек да обича близък като себе си, а Бог – повече от себе си. Да обичаш близък колкото обичаш Бог, значи да си подготвен да поставиш близък на Божието място, да подмениш Богочовека с човекобог – ето тук е ключът от бараката, кръщелници, това е сърцевината на идеологията, която обслужват въпросните медии. Не се оставяйте да ви подведат.
Въпреки поръчката в заглавието, текстът се занимава относително малко с полезностите – демократични или християнски. След цитирания откъс идва само извънредно нелепият и тъп (ще ме прощавате) въпрос: „ Десетте Божи заповеди принадлежат ли към християнските полезности и в каква степен са годни за актуалния човек? “ и когато получи късия и само вероятен отговор „ Да “, мисълта хуква в друга посока:
Руската черква и войната в Украйна;
Църквата, произходът на парите и корупцията;
Грижата на страната за храмовете и „ равнището на демократично (!!!) качество “ на Църквата (ама дами и господа, църквата е йерархична, това е противоположното на демократична!);
Добро или неприятно е вероучението (излиза, че е по-скоро лошо);
Защо (а не дали?) карцерът на варненския кмет (за корупция) е толкоз демонстративно нарушаване на човешки права;
Изобщо: цялостен лист на дневния ред. А, да: наложително се загатва и злодеят Тръмп.
Едва загатнат, не е развъртян прекомерно забавният въпрос за взаимоотношението на Църквата с властта и оттова за отношението сред църковни, политически и в частност „ демократични “ полезности. А знаем, че съгласно християнския светоглед властта произлиза от Бог и стига до хората с Негово снизхождение по йерархията чрез монарха, когато е световна, и патриарха, когато е духовна – споделил го е още Юстиниан през VI век. Ако този въпрос беше обиден, четивото щеше да е доста по-качествено.
Църквата да е в отношение с властта не е неприятно, в противен случай – неприятно е да бъде лишена от отношение към властта и присъединяване в нея. Така е организиран светът, този свят е двуначален, диархичен във властови смисъл.
Какво е общото сред демократичните и християнските полезности, кръщелници мои? Същото като сред християнството и комунизмът – говорили сме, че комунизмът е християнство без Христос. Но даже и комунистите не бяха до такава степен нагли, с цел да кажат, че комунистическите полезности са „ изконните християнски полезности “.
Ценността несъмнено е свободата, само че по какъв начин я схващат християните и по какъв начин – либералите? За демократично мислещите независимост значи да ти е позволено да правиш всичко, което показва личността ти и по тази причина колкото по-изчанчено, по-нестандартно е то, толкоз по-свещено е правото ти да го вършиш. Разбира се, има неразрешени неща, само че те не са неразрешените от Бога. Либералната независимост е привидна независимост. Тя е на първо място свободата да отхвърлиш Бог и да възвеличаеш индивида на негово място.
Пък и смисъла на „ демократизъм “ през днешния ден е тъкмо противоположното на първичното. Лукавият обича да подменя думите. Днес либерализмът е прекомерно покрай атеистичния болшевизъм.
Истинската независимост не е в това да си смениш пола, а в парадокса да отсечеш личната си воля. Да си толкоз свободен, че да се откажеш даже от волята си, само че не просто по този начин, а с цел да приемеш на нейно място Божията воля. Ето в този миг ще се уподобиш, ще станеш, с изключение на облик, и сходство, в този миг ще изпълниш повелята да станеш господ по берекет, така както твоят Творец е господ по природа. Чрез мисловни акробатики като тези в обявата се пробват да успокоят съвестта на индивида и да го накарат да има вяра, че е положително нещо, което в действителност не е положително. Че точно удоволствието, наслажденията и благоденствието са цел на живота, а не страданието и покаянието. Това отклонява индивида от пътя на спасението, оставяйки обаче илюзията, че към момента върви безпроблемно по него. В този смисъл това е най-сатанинският атентат на поднебесното царство по отношение на индивида.
Удивителна безочливост! Какво споделят? Казват: в случай че желаете да сте християни, в случай че желаете да търсите Христос, не го търсете в Църквата, а някъде другаде. Къде? На гей парадите ли? На някое шоу за мил кралици? В кафене за легални опиати, в еднополови бракове, осиновяващи и възпитаващи деца? И недейте да четете Евангелието – объркващо е. Четете „ Дойче веле “ и „ Дневник “…
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ