Хората не обичат да се гледат очи в очи. Защо

Хората не обичат да се гледат очи в очи. Защо извръщаме взор? Колко постоянно го вършим? Гледат ли в очите лъжците? Съвременната просвета дава отговори не тези и други въпроси:

Очите – огледало на душата

Специалисти от Калифорнийския университет са уверени, че качеството на другарство на 93% се дефинира от невербалните средства. Езикът на тялото, тоналността, тембърът на гласа и, естествено, изражението на очите оказват помощ да се разбере какво в действителност желае да каже човек.

Други цифри, получени от проучване на университета в Маями, демонстрират, че 44% от вниманието по време на другарство е концентрирано точно в очите и едвам 12% в устата. Точно очите са „ лакмусът “ на нашите страсти: в тях се отразява страхът, разочарованието, огорчението радостта… Но за какво тогава толкоз постоянно отвръщаме взор?

Опит да се съсредоточим

В своя труд „ Поглед-отвращение “ психолозите Фиона Фелпс и Гуинет Доърти Снедън се пробвали да дефинират зависимостта от продължителността на погледа като метод за приемане на информация и равнището на нейната трудност.

Те провели опит, в който две групи 8-годишни деца задавали лесни и сложни въпроси, като при лесните въпроси получавали информация на правилото „ лице в лице “, а а при сложните – посредством видео монитори.

Оказало се, че колкото по-сложен бил даден въпрос, толкоз по-често детето поглеждало настрана в опит да се концентрира и да откри отговор. Интересно, че сходна обстановка се следила и в групи, където разговорът се състоял очи в очи.

Лъжец? Лъжец!

Съществуват устойчиви стандарти, че по време на неистина човек няма силата да огледа субеседника в очите. Но британсктие психолози от Университета в Портсмут са уверени, че е тъкмо противоположното. Изричащият неистина желае да се убеди, че неговият „ зелен хайвер “ надеждно е достигнала до ушите ви, по тази причина непрестанно следи за страстите ви, упорито гледайки ви в очите. Но дейно ли е такова държание?

Силата на убеждението

Серия опити, извършени от психолози, посочили, че колкото по-отблизо говорещият гледа в очите събеседника, толкоз по-малко безапелационна наподобява неговата тирада. Забелязали ли сте, че доста обществени деятели не гледат в очите, а по-надолу или в носа? Близкият образен контакт постоянно може да бъде общопризнат като очевиден опит на някого да наложи своята позиция.

Един на един

Британските учени от Портсмут също по този начин потвърдили, че хората гледат по-дълго събеседника в очите, в случай че се намират с него един на един – приблизително се гледат тогава към 7-10 секунди. Това време се редуцира до 3-5 секунди, в случай че общуването става в групи.

„ Триъгълник на флирта “

Усмивка, мигане, дълго взиране в очите… Подобно държание се възприема в актуалното общество като опит за флирт. Вероятно мнозина от вас заобикалят продължителния зрителен контакт точно заради тази причина.

В книгата си „ 101 метода на флирт: информационният съветник Сюзан Рабин удостоверява този стандарт: вългият зрителен контакт е изключително значим за флирта, освен това мъжете и дамите употребяват разнообразни „ техники “.

Мъжете избират директния взор, който на подсъзнателно равнище смятат за демонстрация на мощ и геройство, до момента в който дамите „ плъзгат “ взор посредством по този начин наречения „ триъгълник на флирта “: дамата в началото учи целия „ обект “, а в случай че „ пробата “ е изискан сполучливо, погледът се „ стопира “ в очите.

Причината е в нещастието

Доктор Питър Хилс, в съавторство с Майкъл Люис от Университета в Кардиф, са разгласили публикация, в която споделят, че нещастните хора се стараят да заобикалят зрителния контакт. Те по-скоро ще извърнат внимание на новата прическа, красивите обувки или класния парфюм.

Възможно е това да се дължи на това, че страдащият човек не желае да потапя в същинското си прочувствено положение своя събеседник. При него даже проблемите му са „ по-високо от покрива “!

Визуал, аудиал или кинестетик?

Невро-лингвистите оферират свое пояснение. Дали човек обича да гледа в очите, или се пробва да реалокира взор настрана, това зависи от метода му на мислене.

Визуалистите мисля благодарение на зрителни облици, по тази причина за тях не е належащо да концентрират погледа си върху очите, с цел да „ прочетат “ изчезналата им информация.

За аудиалистите са значими звуците – те по-скоро ще слушат тембъра и интонацията на гласа, гледайки настрана.

Кинестетиците, опиращи се на интуицията и тактилните чувства, по време на другарство се стараят да допрян събеседника, да го прегърнат, освен това гледайки нормално надолу.

Агресия или какво желае?

Социалният психолог Джулия Минсън е уверена, че образният контакт от една страна е съкровен развой, а от друга – може да отразява желанието на един човек да господства над другия. „ Животните в никакъв случай не се гледат едно друго в очите, – споделя Джулия – в случай че не се борят за предимство “.

И в действителност, втренченият във вас човек поражда възприятие на безпокойствие и куп въпроси. Акотова е чужд в градския транпосрт или на безлюдна спирка, то незабавно поражда въпроса „ Какво желае? “ Нервността може да докара до взаимна експанзия.

Ако в нас се вгледа сътрудник, добър другар или блага продавачка в супера, бързо ще отидем до огледалото да проверим дали нямаме магданоз сред зъбите или леке от мастило по лицето си. Всеки от нас е иззпитвал сходно възприятие на несръчност, по тази причина постоянно избираме да извърнем взор настрана.