Разгадаха как предсказваме решенията на другите?
Хората не могат да четат мисли, само че се оказва, че мозъците ни са способни да плануват решенията на другите хора и то сносно. Ново проучване на този феномен демонстрира, че това зависи от два мозъчни сигнала в префронталния кортекс. Именно те вземат участие в механизма, по който хората предсказват решенията на другите. Резултатите демонстрират, че двата сигнала, всеки намиращ се в обособена област на мозъка, дефинират салдото сред предстоящите и следени избори и тласъци, позволяващи на хората да плануват дейностите на другите с разнообразни полезности от техните лични.
В всекидневието си хората се сблъскват със обстановки, в които би трябвало да плануват какви решения ще вземат другите. Тези прогнози са от значително значение за обществените взаимоотношения в персоналния и професионалния живот.
Нервните механизми, в основата на тези прогнози, с които хората се учим да разбираме полезностите на другите и използваме тази информация, с цел да предскажем тяхното държание на взимане на решение, дълго време бяха мистерия.
Изследователите Шинсуке Сузуки и Хироюки Накахара от института RIKEN в Япония към този момент са хвърлили светлина върху тази тайнственост в проучването си, оповестено в последният брой на списание “Неврон ”. Те за първи път разказват процеса, показващ по какъв начин хората се научават да предсказват решенията на другите, като употребяват ментална симулация на мозъка им.
Приема се, че проучването на полезностите и метода на мислене на другите постоянно изисква симулация на мозъка му: благодарение на личните познати умствени процеси да се симулират непознати процеси в съзнанието на другия. Въпреки че е просто и интуитивно, това пояснение е мъчно да се потвърди, заради компликацията да се отделят личните мозъчни сигнали от симулираните.
За да стигнат до това умозаключение, учените изследвали държанието на 39 участници, които играели игра, като са предсказвали държанието на другите въз основа на познанията си за тях и техните решения. В това време учените сканирали мозъците на играчите благодарение на функционален магнитен резонанс (fMRI), техника, визуализираща активизацията на обособените мозъчни центрове. След това употребявали тази информация за създаване на компютърен модел на процеса на симулация, с цел да прегледат мозъчните сигнали, които се появяват, до момента в който участниците се пробват да предскажат непознатото държание.
Изследователите разкрили, че хората симулират решенията на другите, като употребяват два мозъчни импулса, кодирани в префронталния кортекс – региона от мозъка, отговаряща за висшите когнитивни функционалности.
Единият от тях визира предстоящата стойност на премията за другия човек и е наименуван “сигналът за поощрението ”. Той визира разликата сред полезностите на другия, симулиран в нашия мозък, и изгодата от премията, която другият човек в действителност е получил.
Вторият подтик се назовава “сигнал за деяние ”, като визира предстоящите дейности на другия, предсказани от симулирания развой в нашия разум, и това, което другият човек в действителност е направил.
“Всеки ден ние си взаимодействаме с доста и разнообразни други човеци ”, декларира Сузуки. “Някои от тях могат да споделят сходни полезности с нас и за това другарство симулацията, употребяваща единствено сигнала за поощрението, може да е задоволителна. Въпреки това, други хора с разнообразни полезности може да са много по-различни и тогава сигналът за деяние може да стане доста значим. ”
Накахара счита, че техният метод, употребяващ математически модели, основани на човешкото държание с мозъчно сканиране, ще бъде потребен, с цел да се отговори на необятен набор от въпроси за обществените функционалности, употребявани от мозъка. “Това знание може да помогне да се подобрят политическата, просветителната и обществената система в човешките общества ”, споделя японският академик. /Пауза Moreto.net
В всекидневието си хората се сблъскват със обстановки, в които би трябвало да плануват какви решения ще вземат другите. Тези прогнози са от значително значение за обществените взаимоотношения в персоналния и професионалния живот.
Нервните механизми, в основата на тези прогнози, с които хората се учим да разбираме полезностите на другите и използваме тази информация, с цел да предскажем тяхното държание на взимане на решение, дълго време бяха мистерия.
Изследователите Шинсуке Сузуки и Хироюки Накахара от института RIKEN в Япония към този момент са хвърлили светлина върху тази тайнственост в проучването си, оповестено в последният брой на списание “Неврон ”. Те за първи път разказват процеса, показващ по какъв начин хората се научават да предсказват решенията на другите, като употребяват ментална симулация на мозъка им.
Приема се, че проучването на полезностите и метода на мислене на другите постоянно изисква симулация на мозъка му: благодарение на личните познати умствени процеси да се симулират непознати процеси в съзнанието на другия. Въпреки че е просто и интуитивно, това пояснение е мъчно да се потвърди, заради компликацията да се отделят личните мозъчни сигнали от симулираните.
За да стигнат до това умозаключение, учените изследвали държанието на 39 участници, които играели игра, като са предсказвали държанието на другите въз основа на познанията си за тях и техните решения. В това време учените сканирали мозъците на играчите благодарение на функционален магнитен резонанс (fMRI), техника, визуализираща активизацията на обособените мозъчни центрове. След това употребявали тази информация за създаване на компютърен модел на процеса на симулация, с цел да прегледат мозъчните сигнали, които се появяват, до момента в който участниците се пробват да предскажат непознатото държание.
Изследователите разкрили, че хората симулират решенията на другите, като употребяват два мозъчни импулса, кодирани в префронталния кортекс – региона от мозъка, отговаряща за висшите когнитивни функционалности.
Единият от тях визира предстоящата стойност на премията за другия човек и е наименуван “сигналът за поощрението ”. Той визира разликата сред полезностите на другия, симулиран в нашия мозък, и изгодата от премията, която другият човек в действителност е получил.
Вторият подтик се назовава “сигнал за деяние ”, като визира предстоящите дейности на другия, предсказани от симулирания развой в нашия разум, и това, което другият човек в действителност е направил.
“Всеки ден ние си взаимодействаме с доста и разнообразни други човеци ”, декларира Сузуки. “Някои от тях могат да споделят сходни полезности с нас и за това другарство симулацията, употребяваща единствено сигнала за поощрението, може да е задоволителна. Въпреки това, други хора с разнообразни полезности може да са много по-различни и тогава сигналът за деяние може да стане доста значим. ”
Накахара счита, че техният метод, употребяващ математически модели, основани на човешкото държание с мозъчно сканиране, ще бъде потребен, с цел да се отговори на необятен набор от въпроси за обществените функционалности, употребявани от мозъка. “Това знание може да помогне да се подобрят политическата, просветителната и обществената система в човешките общества ”, споделя японският академик. /Пауза Moreto.net
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ