Вторият пенсионен стълб или трябва да се подсили, или да се закрие
Хората, на които им следва да се пенсионират в идващите 4-5 години, чуха неприятна вест за себе си предходната седмица. Заради неуспеха на пенсионната промяна, която вкара наложителен втори дирек с частни фондове през 2002 година, те ще получат по-малко, в сравнение с биха взели, в случай че се осигуряваха единствено през страната.
На пръв взор казусът е механически – проценти, вноски, партиди, формули... Реално обаче той е фундаментален. Оказа се, че 20 години българското общество прави промяна, която е на път да даде извънредно обезкуражителен резултат – втора пенсия от по 30-40-50 лева на месец в всеобщия случай – сума, която даже няма да покрие понижената с към 20% държавна пенсия от Национален осигурителен институт за родените след 31 декември 1959 година
Но най-обезкуражителното не са изгубените пари, а неизбежното чувство, че обществото за следващ път е излъгано, тъй като едно е дадено преди 20 години, а напълно друго се случва през днешния ден. Това разрушава базисната заварка на обществените връзки – доверието, а изгубеното доверие постоянно излиза доста скъпо.
Затова всичките опити на обществените министри на прехода – от Иван Нейков и Лидия Шулева до Бисер Петков, да обяснят рационално какви са закономерните аргументи за неприятния резултат, мъчно могат да срещнат схващане.
Вноската за втора пенсия трябвало да е 7%, а не 5%, дефицитът в Национален осигурителен институт трябвало да е 0%, а не 33%, заплатите трябвало да са по-високи, сивата стопанска система трябвало да е по-ниска, разпоредбите за вложение на пенсионните спестявания трябвало да са по-малко рестриктивни, таксите на сдруженията трябвало да са по-малки, резултатите от промяната трябвало да се отчетат на 40-ата година, а не на 20-ата...
На пръв взор казусът е механически – проценти, вноски, партиди, формули... Реално обаче той е фундаментален. Оказа се, че 20 години българското общество прави промяна, която е на път да даде извънредно обезкуражителен резултат – втора пенсия от по 30-40-50 лева на месец в всеобщия случай – сума, която даже няма да покрие понижената с към 20% държавна пенсия от Национален осигурителен институт за родените след 31 декември 1959 година
Но най-обезкуражителното не са изгубените пари, а неизбежното чувство, че обществото за следващ път е излъгано, тъй като едно е дадено преди 20 години, а напълно друго се случва през днешния ден. Това разрушава базисната заварка на обществените връзки – доверието, а изгубеното доверие постоянно излиза доста скъпо.
Затова всичките опити на обществените министри на прехода – от Иван Нейков и Лидия Шулева до Бисер Петков, да обяснят рационално какви са закономерните аргументи за неприятния резултат, мъчно могат да срещнат схващане.
Вноската за втора пенсия трябвало да е 7%, а не 5%, дефицитът в Национален осигурителен институт трябвало да е 0%, а не 33%, заплатите трябвало да са по-високи, сивата стопанска система трябвало да е по-ниска, разпоредбите за вложение на пенсионните спестявания трябвало да са по-малко рестриктивни, таксите на сдруженията трябвало да са по-малки, резултатите от промяната трябвало да се отчетат на 40-ата година, а не на 20-ата...
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ