Хората на Еквадор се отправят към урните, но те гласуват за нещо повече от нов президент. За първи път в историята народът ще реши съдбата на добива на петрол в еквадорската Амазония.
Референдумът ще даде възможност на гласоподавателите да решат дали петролните компании могат да продължат да сондират в едно от местата с най-голямо биоразнообразие на планетата, Националния парк Ясуни, дом на последните необитаеми местни общности в Еквадор.
Сред видовете, открити в националния парк Ясуни, е орелът харпия, втората по големина граблива птица в света. Карл де Соуза/АФП/Гети изображения Паркът обхваща около един милион хектара в пресечната точка на Амазонка, Андите и Екватора. Предполага се, че само един хектар земя на Ясуни съдържа повече животински видове, отколкото цяла Европа и повече дървесни видове, отколкото съществуват в цяла Северна Америка.
Но под земята се намира най-големият резерв на Еквадор от суров петрол.
„Ние сме водещи в света в справянето с изменението на климата, като заобикаляме политиците и демократизираме екологичните решения“, каза Педро Бермо, говорител на Yasunidos, екологичен колектив, който настоя за референдума.
Беше десетилетна битка, която започна, когато бившият президент Рафаел Кореа смело предложи международната общност да даде на Еквадор 3,6 милиарда долара, за да остави Ясуни необезпокояван. Но светът не беше толкова щедър, колкото очакваше Кореа. През 2016 г. еквадорската държавна петролна компания започна сондажи в Блок 43 – около 0,01% от Националния парк – който днес произвежда повече от 55 000 барела на ден, което представлява около 12% от производството на петрол в Еквадор.
Снимка от въздуха на Центъра за обработка на Типутини на държавния Petroecuador в Национален парк Ясуни, 21 юни 2023 г. Родриго Буендиа/АФП/Гети изображения Непрекъснат кръстоносен поход от безмилостни кампании и успешна петиция в крайна сметка оставиха своя отпечатък – през май конституционният съд на страната разреши гласуването да бъде включено в бюлетината на предстоящите избори.
Това е решение, което вероятно ще бъде инструмент за бъдещето на икономиката на Еквадор. Поддръжниците, които искат да продължат сондажите, вярват, че загубата на възможности за работа би била катастрофална.
„Поддръжниците на искането суровият петрол да остане под земята го направиха преди десет години, когато нямаше нищо. 10 години по-късно се оказваме с 55 000 барела на ден, което прави 20 милиона барела на година“, каза министърът на енергетиката Фернандо Сантос пред местно радио.
„При 60 долара за барел това са 1,2 милиарда долара“, добави той. „Това може да причини огромни щети на страната“, каза той, като се позовава на икономическите щети и отрича да има екологични щети.
Алберто Акоста-Бурнео, икономист и редактор на бюлетина Weekly Analysis, каза, че Еквадор ще се „простреля в крака“, ако спре сондажите. Във видеоклип, публикуван в X, известен преди като Twitter, той каза, че без намаляване на потреблението всичко, което би означавало, е още една страна да продава гориво на Еквадор.
Но активистите на „да“ имат идеи да запълнят празнината, от насърчаването на екотуризма и електрификацията на обществения транспорт до премахването на освобождаването от данъци. Те твърдят, че намаляването на субсидиите за най-богатите 10% от страната ще генерира четири пъти повече от това, което се получава при добива на петрол от Yasuní.
Кандидатът за президент на Еквадор Ото Зоненхолцнер от коалицията Actuemos дава забележки, докато пристига за участие в президентски дебат в Кито, Еквадор, 13 август 2023 г. REUTERS/Карен Торо Карън Торо/Ройтерс „Тези избори имат две лица“, обясни Бермо.
„От една страна имаме насилието, кандидатите, партиите и същите политически мафии, които управляваха Еквадор без значителни промени.
„От друга страна, референдумът е точно обратното – гражданска кампания, пълна с надежда, радост, изкуство, активизъм и много колективна работа за спасяването на това място. Ние сме много оптимисти.”
Сред тези, които водят кампания за спиране на сондажите, е Хелена Гуалинга, защитник на правата на местното население, която произхожда от отдалечено село в еквадорската Амазония – дом на общността Кичуа Сараяку.
Проба от суров нефт, взета от петролен кладенец в Националния парк Ясуни, където гласуването на референдума може да означава оставяне на суровия нефт в земята за неопределено време. Родриго Буендиа/АФП/Гети изображения „Този референдум представлява огромна възможност за нас да създадем промяна по осезаем начин“, каза тя пред CNN.
За Гуалинга най-важната част от референдума е, че ако Ясунидос спечели, държавната петролна компания ще има краен срок от една година да приключи дейността си в блок 43.
Тя обясни, че някои петролни компании са напуснали райони в Амазонка, без правилно да прекратят операциите и да възстановят района.
„Това изречение би означавало, че трябва да направят това.“
Тези, които желаят да продължат сондажите в района, твърдят, че спазването на едногодишния срок за демонтаж на операциите би било невъзможно.
Референдумът идва, когато светът е изправен пред ужасяващи температури, като учени обявяват юли за най-горещия месец в историята, а Амазонка се доближава до това, което според проучванията е критична повратна точка, която може да има сериозни последици в борбата за справяне с изменението на климата.
И според Антония Юхас, старши изследовател по изкопаеми горива, е време Еквадор да премине към следпетролна ера. БВП на Еквадор от петрол е спаднал значително от около 18% през 2008 г. до малко над 6% през 2021 г.
Тя вярва, че ползите от опазването на Амазония надвишават ползите от поддържането на зависимост от петрола, особено като се имат предвид разходите за редовни петролни разливи и последиците от влошаването на климатичната криза.
„Амазонка струва повече непокътната, отколкото на парчета, както и нейните хора“, каза тя.
