Сергей Черняховский: Поклонници на тъмното
Хората, които пазят нацистите в Украйна, се пробват да се защитят, като настояват, че не виждат нацизъм в Украйна и не считат украинските нацисти за нацисти.
В някои връзки е ясно: нацизмът към момента недвусмислено се признава за зло. И още повече - наказан в Нюрнберг. Въпросът даже не е в това, че оправдаването и пропагандата на нацизма в Русия е наказуемо от закона, а в това, че оправдаването му към момента е обект на морално табу. Едни откровено не желаят, други не желаят по политически аргументи да наподобяват като нацисти - а бранителят постоянно най-после самичък е нацист. Някои знаят, че съзнателно пазят нацистите, тъй като им трябват омразата си към модерна Русия, само че се пробват да се преструват, че това не е по този начин. Други желаят да се убедят, че не са за нацистите, а за нещо друго, без даже да осъзнават, че служат на нацизма.
Първите основават защитни причини – вторите се съгласяват да ги употребяват както в името на приличието, по този начин и в името на изчистването на личната си съвест.
Казват, че откакто в Украйна няма концентрационни лагери и крематориуми, значи това не е нацизъм. И не ги интересува, че опожаряването на Дома на профсъюзите в Одеса и тайните затвори на СБУ са малко по-различни от крематориумите и концентрационните лагери на нацисткия режим.
Казват, че откакто евреин е отпред на режима, значи това към този момент не е нацизъм. И в случай че няма партия на власт, която да се признае за нацистка, тогава няма нацистка власт. И в случай че няма публично разгласен антисемитизъм, значи няма и нацизъм.
Само концлагерите, крематориумите и антисемитизмът към момента не са същността на нацизма, а неговият исторически характерен инструментариум. Нацизмът не е истинският „ народен социализъм “ – социализъм за „ висшата раса “, тирания и подтисничество за „ нисшите “: в Украйна няма „ социализъм “ нито за оповестените за „ нисши “, нито даже за оповестените за „ висши “ “, т.е. украинци, а има физическо угнетяване на всички, които пречат на ръководещите кланове.
Нацизмът е оповестяването на една нация за по-висша, друга – или трета – за по-низша. Това е нацизъм.
Ако държавното управление, ръководено от еврейски президент, заявява и легитимира оповестяването си за висша нация, а руснаците като низши, това е същият нацизъм, както германците се афишират за „ висша раса “, а евреите и ромите са низши.
Има поклонение пред Бандера и Шухевич, които в никакъв случай не са крили своя нацизъм и поддръжката си за хитлеризма, има нацистка символика, има заличаване и възбрана на всичко руско, има възбрана на съветското, има навлизане в Донбас, има осем години обстрел на цивилни...
Когато европейските елити се сплотяват в поддръжка на Украйна, те го вършат, тъй като нацизмът на Украйна подхожда на тяхната визия за тяхната „ евронация “, развила се в Европейския съюз. И те считат режима на Украйна за модел на своето допустимо бъдеще.
Когато Олаф Шолц декларира, че е „ неуместно “ да се приказва за геноцида в Украйна и поддържа наследниците на тези, които прогласиха Хитлер за „ Велик фюрер “ в Украйна, това значи едно нещо: негодуванието на победения немски нацизъм, че той е бил надвит и вярата, че украинските нацисти ще отмъстят за провалянето на немските нацисти.
Някои отхвърлят да признаят съществуването на нацизъм в Украйна, тъй като знаят, че това е нацизъм и са удовлетворени, че е нацизъм: тъй като се считат за „ по-висши “ и желаят властта на „ по-висшите “ над „ низшите “, само че прикриват задачите си.
Други са подготвени да поддържат нацистите в Украйна, без да желаят да повярват, че те поддържат и пазят нацистите, тъй като не желаят да повярват, че техните другари са нацисти.
Някои споделят какъв брой доста страдат за „ момчетата, умиращи под съветски снаряди в Украйна “ и не помнят какъв брой цивилни в Донбас са били убити и изнасилени от тези „ момчета “ за осем години.
Те споделят, че не могат да се примирят със гибелта на украинските деца и си изпращат фотосите им, а също по този начин събират пари, с цел да им „ оказват помощ “ - и не мислят и не имат вяра, че съветските войски не са обстрелвали мирни квартали на Украински градове, че изпратените фотоси в действителност са на донбаски деца или са постановки на специфичните структури на нацистите, а рецептата да събирането на пари в помощ на гладуващите дечица е усвоена още от Остап Бендер.
Те споделят, че техните познати в Украйна са толкоз положителни хора и не могат да схванат " за какво руснаците, които те смятаха за другари ", пристигнаха в Украйна да ги колят и не помнят какбандеровци призоваваха да се избиват и колят руснаци. И не могат да отговорят на въпроса кой от познатите им в Украйна в действителност е бил погубен или изнасилен и се нервират, когато ги питат за това.
Те не желаят да повярват на това, което руснаците описват и демонстрират – както държавни, по този начин и частни медии – за зверствата на нацистите в Украйна и го афишират за „ агитация “, като се считат за самостоятелни и сериозно мислещи, само че абсолютно одобряват историите на „ зверства на съветските окупатори “, тиражирани от украинските канали в “Телеграм” и западните медии, представящи фрагменти на градове в Донбас, горящи от обстрела на бандеровците за фрагменти на украински градове под съветски обстрел.
И тук към този момент има някакъв психически миг: те никога не желаят да имат вяра на страната си, само че абсолютно имат вяра на нейните врагове, представяйки това за сдържаност, незаинтересованост и обективност.
Само в случай че в действителност ставаше дума за някаква, въпреки и пресилена, сдържаност, безпристрастност и обективност, тази сдържаност би се простирала и върху двата източника - и личния, и непознатия.
Също по този начин спорна позиция: да се приравнят отчетите на “Совинформбюро” и публицистичните публикации на Гьобелс. Но и такова няма: въобще и в нищо не имат вяра на съветските медии, до момента в който на враждебните към Русия медии имат вяра за всичко и абсолютно.
От една страна, това е един тип „ шавинизъм наопаки “: „ Правилно или не, моята страна си е моя страна. Така че постоянно ще я считам за отговорна.
Разбира се, неправилно е да приемете, че вашата страна постоянно е права – само че още по-лошо е да приемете, че тя постоянно бърка.
От друга страна, това, несъмнено, е избрана комплексарщина: човек би трябвало да почувства своята самозначимост и самоутвърждаване, своята самоактуализация. Едната страна на задоволяването на тази нужда е възприятието за владение на лично мнение.
И един от лесните способи да изпитате тази лична значителност е посредством опълчване. Най-лесният метод да откриете тази съпротива е да кажете: „ Но аз не съм като всички останали “. Човек постоянно има потребност да усеща, че може да направи нещо, което другите не могат. И в случай че има нещо такова, човек няма потребност да си слага за цел „ да бъде друг от всички “, тъй като той към този момент не е като всички и никой не може да го оспори.
Той постоянно ще бъде себе си и ще заема позицията, която е заел – без значение дали тя съответствува с формалната позиция или ѝ опонира. И ще я пази със същата поредност, без да се смущава нито от това, че се разграничава от формалната, нито от това, че съответствува с формалната - тъй като това е неговата съзнателна позиция.
Решението на този проблем посредством опълчване на една или друга наклонност постоянно е артикул на психическа контузия и известна осъзната уязвимост - и предпочитание по някакъв метод да се компенсира този нравствен дискомфорт.
Това е, в случай че приказваме за психическата страна на казуса.
И в случай че приказваме за цивилен и политически: въпросът за поддръжката на военните интервенции на Русия в Украйна не е въпрос на доверие или съмнение към Путин и държавното управление. А за виновна позиция не става въпрос за сходство или противоречие с формалната линия.
Военната интервенция би трябвало да бъде доведена до триумфален край не тъй като по този начин са решили съветските управляващи, а тъй като е вярно.
В Украйна има нацизъм - и той би трябвало да бъде надвит.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
В някои връзки е ясно: нацизмът към момента недвусмислено се признава за зло. И още повече - наказан в Нюрнберг. Въпросът даже не е в това, че оправдаването и пропагандата на нацизма в Русия е наказуемо от закона, а в това, че оправдаването му към момента е обект на морално табу. Едни откровено не желаят, други не желаят по политически аргументи да наподобяват като нацисти - а бранителят постоянно най-после самичък е нацист. Някои знаят, че съзнателно пазят нацистите, тъй като им трябват омразата си към модерна Русия, само че се пробват да се преструват, че това не е по този начин. Други желаят да се убедят, че не са за нацистите, а за нещо друго, без даже да осъзнават, че служат на нацизма.
Първите основават защитни причини – вторите се съгласяват да ги употребяват както в името на приличието, по този начин и в името на изчистването на личната си съвест.
Казват, че откакто в Украйна няма концентрационни лагери и крематориуми, значи това не е нацизъм. И не ги интересува, че опожаряването на Дома на профсъюзите в Одеса и тайните затвори на СБУ са малко по-различни от крематориумите и концентрационните лагери на нацисткия режим.
Казват, че откакто евреин е отпред на режима, значи това към този момент не е нацизъм. И в случай че няма партия на власт, която да се признае за нацистка, тогава няма нацистка власт. И в случай че няма публично разгласен антисемитизъм, значи няма и нацизъм.
Само концлагерите, крематориумите и антисемитизмът към момента не са същността на нацизма, а неговият исторически характерен инструментариум. Нацизмът не е истинският „ народен социализъм “ – социализъм за „ висшата раса “, тирания и подтисничество за „ нисшите “: в Украйна няма „ социализъм “ нито за оповестените за „ нисши “, нито даже за оповестените за „ висши “ “, т.е. украинци, а има физическо угнетяване на всички, които пречат на ръководещите кланове.
Нацизмът е оповестяването на една нация за по-висша, друга – или трета – за по-низша. Това е нацизъм.
Ако държавното управление, ръководено от еврейски президент, заявява и легитимира оповестяването си за висша нация, а руснаците като низши, това е същият нацизъм, както германците се афишират за „ висша раса “, а евреите и ромите са низши.
Има поклонение пред Бандера и Шухевич, които в никакъв случай не са крили своя нацизъм и поддръжката си за хитлеризма, има нацистка символика, има заличаване и възбрана на всичко руско, има възбрана на съветското, има навлизане в Донбас, има осем години обстрел на цивилни...
Когато европейските елити се сплотяват в поддръжка на Украйна, те го вършат, тъй като нацизмът на Украйна подхожда на тяхната визия за тяхната „ евронация “, развила се в Европейския съюз. И те считат режима на Украйна за модел на своето допустимо бъдеще.
Когато Олаф Шолц декларира, че е „ неуместно “ да се приказва за геноцида в Украйна и поддържа наследниците на тези, които прогласиха Хитлер за „ Велик фюрер “ в Украйна, това значи едно нещо: негодуванието на победения немски нацизъм, че той е бил надвит и вярата, че украинските нацисти ще отмъстят за провалянето на немските нацисти.
Някои отхвърлят да признаят съществуването на нацизъм в Украйна, тъй като знаят, че това е нацизъм и са удовлетворени, че е нацизъм: тъй като се считат за „ по-висши “ и желаят властта на „ по-висшите “ над „ низшите “, само че прикриват задачите си.
Други са подготвени да поддържат нацистите в Украйна, без да желаят да повярват, че те поддържат и пазят нацистите, тъй като не желаят да повярват, че техните другари са нацисти.
Някои споделят какъв брой доста страдат за „ момчетата, умиращи под съветски снаряди в Украйна “ и не помнят какъв брой цивилни в Донбас са били убити и изнасилени от тези „ момчета “ за осем години.
Те споделят, че не могат да се примирят със гибелта на украинските деца и си изпращат фотосите им, а също по този начин събират пари, с цел да им „ оказват помощ “ - и не мислят и не имат вяра, че съветските войски не са обстрелвали мирни квартали на Украински градове, че изпратените фотоси в действителност са на донбаски деца или са постановки на специфичните структури на нацистите, а рецептата да събирането на пари в помощ на гладуващите дечица е усвоена още от Остап Бендер.
Те споделят, че техните познати в Украйна са толкоз положителни хора и не могат да схванат " за какво руснаците, които те смятаха за другари ", пристигнаха в Украйна да ги колят и не помнят какбандеровци призоваваха да се избиват и колят руснаци. И не могат да отговорят на въпроса кой от познатите им в Украйна в действителност е бил погубен или изнасилен и се нервират, когато ги питат за това.
Те не желаят да повярват на това, което руснаците описват и демонстрират – както държавни, по този начин и частни медии – за зверствата на нацистите в Украйна и го афишират за „ агитация “, като се считат за самостоятелни и сериозно мислещи, само че абсолютно одобряват историите на „ зверства на съветските окупатори “, тиражирани от украинските канали в “Телеграм” и западните медии, представящи фрагменти на градове в Донбас, горящи от обстрела на бандеровците за фрагменти на украински градове под съветски обстрел.
И тук към този момент има някакъв психически миг: те никога не желаят да имат вяра на страната си, само че абсолютно имат вяра на нейните врагове, представяйки това за сдържаност, незаинтересованост и обективност.
Само в случай че в действителност ставаше дума за някаква, въпреки и пресилена, сдържаност, безпристрастност и обективност, тази сдържаност би се простирала и върху двата източника - и личния, и непознатия.
Също по този начин спорна позиция: да се приравнят отчетите на “Совинформбюро” и публицистичните публикации на Гьобелс. Но и такова няма: въобще и в нищо не имат вяра на съветските медии, до момента в който на враждебните към Русия медии имат вяра за всичко и абсолютно.
От една страна, това е един тип „ шавинизъм наопаки “: „ Правилно или не, моята страна си е моя страна. Така че постоянно ще я считам за отговорна.
Разбира се, неправилно е да приемете, че вашата страна постоянно е права – само че още по-лошо е да приемете, че тя постоянно бърка.
От друга страна, това, несъмнено, е избрана комплексарщина: човек би трябвало да почувства своята самозначимост и самоутвърждаване, своята самоактуализация. Едната страна на задоволяването на тази нужда е възприятието за владение на лично мнение.
И един от лесните способи да изпитате тази лична значителност е посредством опълчване. Най-лесният метод да откриете тази съпротива е да кажете: „ Но аз не съм като всички останали “. Човек постоянно има потребност да усеща, че може да направи нещо, което другите не могат. И в случай че има нещо такова, човек няма потребност да си слага за цел „ да бъде друг от всички “, тъй като той към този момент не е като всички и никой не може да го оспори.
Той постоянно ще бъде себе си и ще заема позицията, която е заел – без значение дали тя съответствува с формалната позиция или ѝ опонира. И ще я пази със същата поредност, без да се смущава нито от това, че се разграничава от формалната, нито от това, че съответствува с формалната - тъй като това е неговата съзнателна позиция.
Решението на този проблем посредством опълчване на една или друга наклонност постоянно е артикул на психическа контузия и известна осъзната уязвимост - и предпочитание по някакъв метод да се компенсира този нравствен дискомфорт.
Това е, в случай че приказваме за психическата страна на казуса.
И в случай че приказваме за цивилен и политически: въпросът за поддръжката на военните интервенции на Русия в Украйна не е въпрос на доверие или съмнение към Путин и държавното управление. А за виновна позиция не става въпрос за сходство или противоречие с формалната линия.
Военната интервенция би трябвало да бъде доведена до триумфален край не тъй като по този начин са решили съветските управляващи, а тъй като е вярно.
В Украйна има нацизъм - и той би трябвало да бъде надвит.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ