Хората, които все още изпитват носталгия по социализма, често я

Хората, които към момента изпитват носталгия по социализма, постоянно я изясняват с това какъв брой по-достъпен е бил животът. Те споделят: Да, правилно, че се чакаше 10 години за кола, само че всеки можеше да си я разреши. Така ли е обаче в действителност? Да надникнем в ценоразписа на коли от 1976 година, в разцвета на комунистическа България. При елементарна информация на минимални и междинни заплати тогава се вижда, че минималната е била 90 лв., а междинната 150. Ако взимам минимална комунистическа заплатка, ни трябват 33 заплати, с цел да си купим най-евтината кола от листата тогава - Трабант 601. А в случай че взимам междинна соцзаплата от 150 лева, ни трябват 20 заплатки. В днешния демократически български ден, с 33 минимални заплати (20 130 лева.) можем да си купим чисто нови - Skoda Citigo Active (17 250 лева.); Toyota AYGO X-Start (18 990 лева.); Fiat Panda (20 200 лева.); VW Up (20 344 лева.); Skoda Fabia (20 680 лева.); Hyundai i110 (20 880 лева.). Със 20 междинни демократични заплати (26 000 лева.), можем да сме притежатели и на още по-добър клас чисто нова кола. И всичко това без да се постанова да чакаме нито ден, получаваме я незабавно, не след 10 години, когато към този момент е морално остаряла. Но носталгията по соца не е единствено политически конфликт по пейки и кръчми. Рекламите на хранителни артикули от дълго време регистрираха този феномен. По родните магазини е фешън всичко да е по БДС, като едно време – сирена, салами, консерви… Набиват ни в главите, че тогава наденицата " кучешка наслада " била същинска, от месо, а в този момент саламите са отпадъци, но… всички помним, по какъв начин при комунизма щандовете бяха полупразни, с изложени единствено 2-3 типа, а не отрупани с луканки и колбаси. Хубавите бяха дефицитни и скъпи и ги похапваха единствено защити люде. А и който напомня ниските цени на социализма, би трябвало да признае, че те бяха изкуствени, нереални, непазарни. Това създаваше дефицити и напрежение в стопанската система, което разумно приключи с рухването на системата. Истински ниски, за които най-вече жали междинният българин, бяха цените на тока, водата и парното. На село плащаха по 80-90 ст. ток на месец, също толкоз и за вода (поливаха градината от чешмата)… Затова не е чудно по какъв начин селяни през 70-те са живели с по 30-60 лева пенсия. Тя (както и сега) е отивала главно за олио, захар, такива неща. Другото си го гледат сами – домати, чушки, кокошки, козичка… Идеални неща в живота няма, само че има действителни. А действителността е такава – тогава живееха добре " нашите " хора, а в този момент има за всички, стига да има кой да работи.