Хората, които трябваше да се насладят на изгрева и новото

Хората, които трябваше да се насладят на изгрева и новото начало, оставиха след себе си тонове отпадъци – демонстрирайки какъв брой обичат да се въргалят в личната си кочина.

 

Организаторите мълчат, общините се задействат с разчистване за наша сметка, а къде се скри полицията? Нали трябваше да има засилено наличие...

 

Това е огледалото на обществото ни – вместо да поемем отговорност, чакаме някой различен да рине след нас. Вместо да пазим природата, я съсипваме. И да, отговорни сме – всички. И тези, които идват, пият и изхвърлят фасове и бутилки, и тези, които си затварят очите, до момента в който парите се търкалят в джобовете им. 

 

Джулай – денят, който трябваше да донесе ново начало и вяра, се трансформира в гнусна локва от отпадъци и разгулен стон. Символът на смяната се удави в личната ни бедност и безразличие. 

 

Надеждата напусна празненството, оставяйки ни да се оправяме с хаоса, който сами си създадохме.

 

Плажът не е кошче – той е домът ни. Ако продължаваме да го третираме по този начин, скоро няма да имаме нито плаж, нито дом.

 

Констанца Илиева