Нови генетични данни за преселението в Азия
Хората, които са се преместили от южен Китай са култивирали огромни промени в античната Югоизточна Азия, това демонстрира нов разбор на античната човешка ДНК.
Китайските фермери, отглеждащи ориз и просо са се популяризирали на юг в район разпрострян се на юг от Виетнам до Мианмар. Там, те се смесват с локалните ловци на два стадия, първият към 4000 години, и повторно два века по-късно. Тези премествания на популацията привнасят селското стопанство в района и започват разпространяването на Австроазиатските езици, които още се приказват в елементи от Южна и Югоизточна Азия. (според учените от списание Science).
През последните 20 години, натрупването на археологически доказателства демонстрира, че появяването на развъждането на ориз в Югоизточна Азия е почнала в интервала сред 4500 и 4000 години преди настоящия миг и е доказано от откритията на оръдия на труда и керамика показващи връзката с Южен Китай. Австроазиатските езици, които се приказват в този момент от Виетнам до Индия, съдържат думи за ориз и земеделие, подсказвайки за античните пристигания на говорящите Австроазиатски езици пришълци от Южен Китай. Остават въпросите, обаче, от кое място произлизат Австроазиатските езици.
Сега, ДНК от антична Югоизточна Азия дава доказателства за разпространяването на земеделието посредством южните китайски групи, твърди археолога Чарлз Хайгхам от университета ОТАГО в Дънедин, Нова Зенландия, който не е взел участие в проучването. Новите данни удостоверяват другите антични ДНК доказателства за изменящите културата премествания на популацията сред разнообразни елементи от Азия започващи към 5000 години преди настоящия миг. „ ДНК доказателствата демонстрират, че праисторическите хора са били надалеч по-мобилни и изследващи в сравнение с се предполагаше до момента “ споделя Хайгнам.
Екипът на Липсън е получил ДНК от 18 човешки скелета открити в пет места в Югоизточна Азия датиращи сред 4100 и 1700 години преди настоящия миг. Тези места се намират във Виетнам, Мианмар, Тайланд и Камбоджа.
ДНК се съхранява неприятно в такива топли и влажни райони. Групата ръководена от съавтора на проучването Рон Пинхази, археолог в университета във Виена, понастоящем е разкрила че човешката ДНК оцелява най-добре в костите на черепа ограждащи структурите на вътрешното ухо, където има изключително плътна тъкан. В ново проучване ДНК се извлича от тази кост от всеки един от античните скелети. Грубо 4000 годишните фермери демонстрират близка генетична връзка с актуалните говорещи Австроазиатски езици, изключително в Южен Китай, твърди групата на Липсън. Около 25 до 30 % от прадедите на фермерите от Ман Бак идват от ловците, правят оценка учените, евентуално в следствие от смесване със земеделците преди миграцията. Много популации през днешния ден, които приказват Австроазиатски езици също демонстрират сходни генетични подписи. Генетичните знаци на спомагателната приемственост от ловците, евентуално са получени в Югоизточна Азия и се демонстрират в два от осем фермери от Ман Бак.
При почти 2000 годишните площадки във Виетнам и Мианмар, фермерите са наследили генетичен градеж, който се разграничава по някои индикатори от ранното население на Ман Бак, само че към момента наподобява на ДНК от актуалните поданици на южен Китай. Втората миграция на китайците от юга към Югоизточна Азия евентуално е довела до тези откъсвания на ДНК, споделят откривателите.
Изследването на античната ДНК в Азия е в своя ранен стадий. По нататъшно проучване евентуално ще разкрие повече за придвижването на човешкото преселение и генетичните замени сред разнообразни групи в Азия.
По материали от http://www.sciencenews.org/
Автор: Мария Барова
Китайските фермери, отглеждащи ориз и просо са се популяризирали на юг в район разпрострян се на юг от Виетнам до Мианмар. Там, те се смесват с локалните ловци на два стадия, първият към 4000 години, и повторно два века по-късно. Тези премествания на популацията привнасят селското стопанство в района и започват разпространяването на Австроазиатските езици, които още се приказват в елементи от Южна и Югоизточна Азия. (според учените от списание Science).
През последните 20 години, натрупването на археологически доказателства демонстрира, че появяването на развъждането на ориз в Югоизточна Азия е почнала в интервала сред 4500 и 4000 години преди настоящия миг и е доказано от откритията на оръдия на труда и керамика показващи връзката с Южен Китай. Австроазиатските езици, които се приказват в този момент от Виетнам до Индия, съдържат думи за ориз и земеделие, подсказвайки за античните пристигания на говорящите Австроазиатски езици пришълци от Южен Китай. Остават въпросите, обаче, от кое място произлизат Австроазиатските езици.
Сега, ДНК от антична Югоизточна Азия дава доказателства за разпространяването на земеделието посредством южните китайски групи, твърди археолога Чарлз Хайгхам от университета ОТАГО в Дънедин, Нова Зенландия, който не е взел участие в проучването. Новите данни удостоверяват другите антични ДНК доказателства за изменящите културата премествания на популацията сред разнообразни елементи от Азия започващи към 5000 години преди настоящия миг. „ ДНК доказателствата демонстрират, че праисторическите хора са били надалеч по-мобилни и изследващи в сравнение с се предполагаше до момента “ споделя Хайгнам.
Екипът на Липсън е получил ДНК от 18 човешки скелета открити в пет места в Югоизточна Азия датиращи сред 4100 и 1700 години преди настоящия миг. Тези места се намират във Виетнам, Мианмар, Тайланд и Камбоджа.
ДНК се съхранява неприятно в такива топли и влажни райони. Групата ръководена от съавтора на проучването Рон Пинхази, археолог в университета във Виена, понастоящем е разкрила че човешката ДНК оцелява най-добре в костите на черепа ограждащи структурите на вътрешното ухо, където има изключително плътна тъкан. В ново проучване ДНК се извлича от тази кост от всеки един от античните скелети. Грубо 4000 годишните фермери демонстрират близка генетична връзка с актуалните говорещи Австроазиатски езици, изключително в Южен Китай, твърди групата на Липсън. Около 25 до 30 % от прадедите на фермерите от Ман Бак идват от ловците, правят оценка учените, евентуално в следствие от смесване със земеделците преди миграцията. Много популации през днешния ден, които приказват Австроазиатски езици също демонстрират сходни генетични подписи. Генетичните знаци на спомагателната приемственост от ловците, евентуално са получени в Югоизточна Азия и се демонстрират в два от осем фермери от Ман Бак.
При почти 2000 годишните площадки във Виетнам и Мианмар, фермерите са наследили генетичен градеж, който се разграничава по някои индикатори от ранното население на Ман Бак, само че към момента наподобява на ДНК от актуалните поданици на южен Китай. Втората миграция на китайците от юга към Югоизточна Азия евентуално е довела до тези откъсвания на ДНК, споделят откривателите.
Изследването на античната ДНК в Азия е в своя ранен стадий. По нататъшно проучване евентуално ще разкрие повече за придвижването на човешкото преселение и генетичните замени сред разнообразни групи в Азия.
По материали от http://www.sciencenews.org/
Автор: Мария Барова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ