Алкохолът ни помага да говорим по-добре чужди езици
Хората, които са решили да учат нов език, от време на време схващат, че алкохолът - в умерени количества, им оказва помощ да приказват по-свободно, написа profit.bg.
До известна степен, това е разумно: една бира или чаша вино може да отстрани част от задръжките, което пък, от своя страна, улеснява превъзмогването на нервността или съмнението при някои хора.
От друга страна обаче, алкохолът визира познавателните и двигателните функционалности, въздейства отрицателно на паметта и концентрацията и води до свръхувереност и раздути самооценки. И по този начин, дали хората приказват непознати езици по-добре след използването на алкохол или просто имат повече кураж?
За да отговорят на този въпрос, английски и холандски учени провели опит, резултатите от който бяха оповестени тази седмица. Оказва се, че хората, взели участие в изследването, в действителност говорели по-свободно след потреблението на алкохол в дребни дози, даже те да не считали, че е по този начин.
В изследването взели участие 50 германци, които учат в Маастрихтския университет, който се намира в Нидерландия, покрай границата с Германия. Всички хора споделили, че използват алкохол, най-малко от време на време, и защото в университета се преподава на холандски език, са взели изпит, че владеят езика.
Всеки от участниците е помолен да организира неналожителен 2-мунитен диалог на холандски език с интервюиращ. Преди този диалог на половината от участниците е дадена вода, до момента в който другата половина получили алкохолна напитка.
Количеството алкохол варирало въз основа на тежестта на обособените хора, само че за човек с тегло към 70 кг то се равнявало на близо 500 мл бира.
Разговорите били записани и по-късно оценени от двама холандци, които не знаели кой от участниците е консумирал алкохол. Участниците също по този начин били помолени да дадат оценка на самите себе си за това какъв брой свободно са разговаряли.
Неочаквано, алкохолът не оказал резултат върху самооценките; тези, които консумирали по пиво, не били по-уверени или удовлетворени от представянето си, спрямо тези, които консумирали вода.
Употребилите алкохол обаче се показали по-добре, съгласно двамата оценяващи, които изслушали записите. Като цяло те решили, че представителите на алкохолната група говорели по-свободно и по-конкретно, имали по-добро наречие, спрямо тези, които пили единствено вода.
Оценките за граматика, речников ресурс и обосновка били сходни при двете групи.
Авторите на опита показват, че количествата алкохол, употребявани при него, са дребни и че по-големи количества може да нямат същия ползовтворен резултат. Прекомерната приложимост на алкохол даже може да има тъкмо противоположния резултат и даже да докара до неразбираем диалект.
Тъй като участниците в изследването са наясно с това, че използват алкохол, не е допустимо да се откри дали говорът им се е подобрил поради билогичния резултат от алкохола или поради психологическия резултат. (Предишни изследвания сочат, че хората, които си мислят, че използват алкохол, може да получат сходни равнища на усложнение на говора, като тези, които в действителност използват.)
До известна степен, това е разумно: една бира или чаша вино може да отстрани част от задръжките, което пък, от своя страна, улеснява превъзмогването на нервността или съмнението при някои хора.
От друга страна обаче, алкохолът визира познавателните и двигателните функционалности, въздейства отрицателно на паметта и концентрацията и води до свръхувереност и раздути самооценки. И по този начин, дали хората приказват непознати езици по-добре след използването на алкохол или просто имат повече кураж?
За да отговорят на този въпрос, английски и холандски учени провели опит, резултатите от който бяха оповестени тази седмица. Оказва се, че хората, взели участие в изследването, в действителност говорели по-свободно след потреблението на алкохол в дребни дози, даже те да не считали, че е по този начин.
В изследването взели участие 50 германци, които учат в Маастрихтския университет, който се намира в Нидерландия, покрай границата с Германия. Всички хора споделили, че използват алкохол, най-малко от време на време, и защото в университета се преподава на холандски език, са взели изпит, че владеят езика.
Всеки от участниците е помолен да организира неналожителен 2-мунитен диалог на холандски език с интервюиращ. Преди този диалог на половината от участниците е дадена вода, до момента в който другата половина получили алкохолна напитка.
Количеството алкохол варирало въз основа на тежестта на обособените хора, само че за човек с тегло към 70 кг то се равнявало на близо 500 мл бира.
Разговорите били записани и по-късно оценени от двама холандци, които не знаели кой от участниците е консумирал алкохол. Участниците също по този начин били помолени да дадат оценка на самите себе си за това какъв брой свободно са разговаряли.
Неочаквано, алкохолът не оказал резултат върху самооценките; тези, които консумирали по пиво, не били по-уверени или удовлетворени от представянето си, спрямо тези, които консумирали вода.
Употребилите алкохол обаче се показали по-добре, съгласно двамата оценяващи, които изслушали записите. Като цяло те решили, че представителите на алкохолната група говорели по-свободно и по-конкретно, имали по-добро наречие, спрямо тези, които пили единствено вода.
Оценките за граматика, речников ресурс и обосновка били сходни при двете групи.
Авторите на опита показват, че количествата алкохол, употребявани при него, са дребни и че по-големи количества може да нямат същия ползовтворен резултат. Прекомерната приложимост на алкохол даже може да има тъкмо противоположния резултат и даже да докара до неразбираем диалект.
Тъй като участниците в изследването са наясно с това, че използват алкохол, не е допустимо да се откри дали говорът им се е подобрил поради билогичния резултат от алкохола или поради психологическия резултат. (Предишни изследвания сочат, че хората, които си мислят, че използват алкохол, може да получат сходни равнища на усложнение на говора, като тези, които в действителност използват.)
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ