Павел Поппандов: Идват младите, но никой не може да “отсвири” старите кучета
“Хората, които са към теб, са опорните точки да вървиш напред.
Най-важните ми уроци, в живота и киното, са от моя професор Дановски и Георги Калоянчев. “Всичко, което правиш, би трябвало да е подплатено с житейска истина”. Така, когато фенът гледа, ще открие нещо от себе си”, уверен е Поппандов.
Павката стартира работната си кариера като водач на такси, до момента в който не кандидатства във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1975 година След като се дипломира, стартира невероятният му напредък - снима се в над 60 кино лентата, измежду които “Оркестър без име”, “13-ата избраница на принца”, “Васко да Гама от село Рупча”, “Вчера”, “Пантуди”, “Лавина”, “Адио, Рио”, “Куче в чекмедже”, “Двойникът”, “Самодивско хоро”...
През 80-те години на предишния век дружно с Георги Мамалев и Велко Кънев основават паметното тв предаване “Клуб НЛО”. Няколко години по-късно Поппандов напуща шоуто, тъй като схваща, че то е изчерпано.
Щур, гневен и постоянно надъхан като гладиатор, приятелите му го познават - Павката рядко разголва душата си, само че огромният мъж има вяра, че постоянно ще има същински слънчеви момчета
Е, нека да са като в пиесата “Слънчеви момчета”, която е играна над 900 пъти. Разбира се, че има разлика, и то голяма!
Павел Поппандов е от актьорите, които мъчно се убеждават в правотата на сътрудниците си артисти и режисьори, само че убеди ли се един път, това се връща многократно като качество на сцената и всичко, което прави на нея или пред камерата, доближава по безапелационен метод до фена. Актьорът респектира близките с достолепие, лично мнение и подплатено самочувствие.
Твърди, че е сложен за другарство. Не комуникира с всеки и път до него могат да намерят единствено тези, които той сметне, че са почтени. Самият той в никакъв случай не си разрешава да бъде лицемерен. Не се мисли за популярен и се приема като човек, който, като всеки различен, има своите недостатъци.
Павел Попандов: Единствено аз напуснах с гръм и тропот Сатирата поради Милото!
Според артиста умеенето да прощаваш е едно от най-хубавите човешки качества. За себе си обаче твърди, че не умее да го прави елементарно.
На няколко индивида е съумял да елементарни, само че оставайки с едно мислено за тях За други хора пък времето е потвърдило, че са му същински другари.
Самият той споделя всичко, което мисли. Самокритичен е към себе си, само че търпи на рецензия от близките. Един от най-близките другари, които Павел Поппандов усеща като брат, е поетът и драматург Недялко Йорданов. На него той има безотказно и цялостно доверие.
Двамата са потвърдили другарството си един на различен по време на сложните моменти от живота на всеки един от двамата.
Актьорът споделя, че в никакъв случай не е изневерявал на жена си, защото изневярата съгласно него е гнусна и също така нито една жена не може да се съпостави с неговата брачна половинка - Адриана. В нея той открива огромна част от положителните качества на личната му майка.
Павката има вяра в прераждането. Интересува се от тематиката и чете доста книги по нея. Смята, че главната цел на преражданията е стремежът към добрина и знание и в случай че не поправиш грешките си от предходния си живот, ще последват тежки санкции в идващия.
За артиста парите в никакъв случай не са били от голяма важност. Заради това, съгласно него, той в никакъв случай не е страдал от материални ограничения. Най-важното за него е постоянно да вървиш с високо вдигната глава и в случай че някой твой непосредствен “залитне”, ти да му окажеш помощ да се изправи и да продължи напред.
Поппандов е прочут като кибритлия, подобен го помним и от функциите, снимани по времето на “скопения” соц. Но той има простичко пояснение за този си имидж.
Винаги споделям това, което мисля. Без да мисля за следствията
А последици, естествено, постоянно има, само че рано или късно сякаш има някакво отмъщение за всичките несправедливости. Признавам, че съм под непрекъснато напрежение поради действителността, която ме заобикаля. Мъча се по някакъв метод да оцелея, тъй като, както има една приказка: палиш и заминаваш. Или продължаваш ей по този начин да креташ. Има хора около мен, а аз би трябвало да съм във форма, с цел да мога да им оказвам помощ. И всичко това ме държи в кондиция.
Но има един миг, в който артистът би трябвало да реши докога може
И на тази база, до момента в който към момента е в схващане, той би трябвало да си отговори на този въпрос и да тегли чертата. Или да слезе от коня... Всеки си носи личния кръст. Или както се споделяше едно време - личния първокласен печат. И в последна сметка идват младите, никой не може да “отсвири” старите кучета, просто това не може да стане.
Има последователност. Ако някой мисли, че е отсвирил някого, той се е отсвирил самичък! Това нещо не може да се случи. Това е велика нелепост - все едно аз да си мисля, че ще “отбия” Калоянчев, Парцалев, Григор Вачков, Гец, Черкелов, Асен Миланов... От тях можеше единствено да се учиш и учиш. С Мария Статулова бяхме в един клас, бягали сме от лекции във ВИТИЗ, единствено и единствено да отидем на стълбите на Сатирата и да гледаме “Ревизор” и “Женитба” от Гогол. Кога ще ми мине през акъла, че аз съм по-велик от този или оня!?...
Властта зарадва Павел Попандов и други известни създатели с по 700 лв. месечно и пожизнено
Има едно нещо, което постоянно ме е държало и ми е предписание усещане - шотландският математик - физик Нетър споделя:
Човек е като елементарна дроб. Знаменателят е това, което той мисли за себе си, числителят - което мислят другите за него
Всички седим и се мъчим на мястото си, тъй като си обичаме работата. Това е най-великото нещо, което ме впечатлява! В моята специалност, в случай че за момент се самозабравиш и си помислиш, че си се доближил до Бог, значи с теб е свършено!
Има няколко неща, които убиват актьора - едното е по този начин наречената болест “артистизъм”, другото е алкохолът, а третото е да бъдеш по този начин нареченият “юнак”. Това са нещата, които може да утрепят един човек на изкуството.
“Значи съм живял” озаглави своята книга Павел Поппандов, която е на книжния пазар от няколко месеца.
“Основното, което съм икономисал, са имената на недостойни хора, и то поради техните близки. В моята книга има огромна доза горест, доста от моите другари и хора, които са създали доста за мен, хора, от които съм се учил, които са ми помагали, към този момент ги няма. И това е естественият ход на живота, само че по-лошото е, че има хора, създали доста за българската просвета, които са забравени. Това е тъжно!
Подготви Паулина БОЯНОВА
Най-важните ми уроци, в живота и киното, са от моя професор Дановски и Георги Калоянчев. “Всичко, което правиш, би трябвало да е подплатено с житейска истина”. Така, когато фенът гледа, ще открие нещо от себе си”, уверен е Поппандов.
Павката стартира работната си кариера като водач на такси, до момента в който не кандидатства във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1975 година След като се дипломира, стартира невероятният му напредък - снима се в над 60 кино лентата, измежду които “Оркестър без име”, “13-ата избраница на принца”, “Васко да Гама от село Рупча”, “Вчера”, “Пантуди”, “Лавина”, “Адио, Рио”, “Куче в чекмедже”, “Двойникът”, “Самодивско хоро”...
През 80-те години на предишния век дружно с Георги Мамалев и Велко Кънев основават паметното тв предаване “Клуб НЛО”. Няколко години по-късно Поппандов напуща шоуто, тъй като схваща, че то е изчерпано.
Щур, гневен и постоянно надъхан като гладиатор, приятелите му го познават - Павката рядко разголва душата си, само че огромният мъж има вяра, че постоянно ще има същински слънчеви момчета
Е, нека да са като в пиесата “Слънчеви момчета”, която е играна над 900 пъти. Разбира се, че има разлика, и то голяма!
Павел Поппандов е от актьорите, които мъчно се убеждават в правотата на сътрудниците си артисти и режисьори, само че убеди ли се един път, това се връща многократно като качество на сцената и всичко, което прави на нея или пред камерата, доближава по безапелационен метод до фена. Актьорът респектира близките с достолепие, лично мнение и подплатено самочувствие.
Твърди, че е сложен за другарство. Не комуникира с всеки и път до него могат да намерят единствено тези, които той сметне, че са почтени. Самият той в никакъв случай не си разрешава да бъде лицемерен. Не се мисли за популярен и се приема като човек, който, като всеки различен, има своите недостатъци.
Павел Попандов: Единствено аз напуснах с гръм и тропот Сатирата поради Милото!
Според артиста умеенето да прощаваш е едно от най-хубавите човешки качества. За себе си обаче твърди, че не умее да го прави елементарно.
На няколко индивида е съумял да елементарни, само че оставайки с едно мислено за тях За други хора пък времето е потвърдило, че са му същински другари.
Самият той споделя всичко, което мисли. Самокритичен е към себе си, само че търпи на рецензия от близките. Един от най-близките другари, които Павел Поппандов усеща като брат, е поетът и драматург Недялко Йорданов. На него той има безотказно и цялостно доверие.
Двамата са потвърдили другарството си един на различен по време на сложните моменти от живота на всеки един от двамата.
Актьорът споделя, че в никакъв случай не е изневерявал на жена си, защото изневярата съгласно него е гнусна и също така нито една жена не може да се съпостави с неговата брачна половинка - Адриана. В нея той открива огромна част от положителните качества на личната му майка.
Павката има вяра в прераждането. Интересува се от тематиката и чете доста книги по нея. Смята, че главната цел на преражданията е стремежът към добрина и знание и в случай че не поправиш грешките си от предходния си живот, ще последват тежки санкции в идващия.
За артиста парите в никакъв случай не са били от голяма важност. Заради това, съгласно него, той в никакъв случай не е страдал от материални ограничения. Най-важното за него е постоянно да вървиш с високо вдигната глава и в случай че някой твой непосредствен “залитне”, ти да му окажеш помощ да се изправи и да продължи напред.
Поппандов е прочут като кибритлия, подобен го помним и от функциите, снимани по времето на “скопения” соц. Но той има простичко пояснение за този си имидж.
Винаги споделям това, което мисля. Без да мисля за следствията
А последици, естествено, постоянно има, само че рано или късно сякаш има някакво отмъщение за всичките несправедливости. Признавам, че съм под непрекъснато напрежение поради действителността, която ме заобикаля. Мъча се по някакъв метод да оцелея, тъй като, както има една приказка: палиш и заминаваш. Или продължаваш ей по този начин да креташ. Има хора около мен, а аз би трябвало да съм във форма, с цел да мога да им оказвам помощ. И всичко това ме държи в кондиция.
Но има един миг, в който артистът би трябвало да реши докога може
И на тази база, до момента в който към момента е в схващане, той би трябвало да си отговори на този въпрос и да тегли чертата. Или да слезе от коня... Всеки си носи личния кръст. Или както се споделяше едно време - личния първокласен печат. И в последна сметка идват младите, никой не може да “отсвири” старите кучета, просто това не може да стане.
Има последователност. Ако някой мисли, че е отсвирил някого, той се е отсвирил самичък! Това нещо не може да се случи. Това е велика нелепост - все едно аз да си мисля, че ще “отбия” Калоянчев, Парцалев, Григор Вачков, Гец, Черкелов, Асен Миланов... От тях можеше единствено да се учиш и учиш. С Мария Статулова бяхме в един клас, бягали сме от лекции във ВИТИЗ, единствено и единствено да отидем на стълбите на Сатирата и да гледаме “Ревизор” и “Женитба” от Гогол. Кога ще ми мине през акъла, че аз съм по-велик от този или оня!?...
Властта зарадва Павел Попандов и други известни създатели с по 700 лв. месечно и пожизнено
Има едно нещо, което постоянно ме е държало и ми е предписание усещане - шотландският математик - физик Нетър споделя:
Човек е като елементарна дроб. Знаменателят е това, което той мисли за себе си, числителят - което мислят другите за него
Всички седим и се мъчим на мястото си, тъй като си обичаме работата. Това е най-великото нещо, което ме впечатлява! В моята специалност, в случай че за момент се самозабравиш и си помислиш, че си се доближил до Бог, значи с теб е свършено!
Има няколко неща, които убиват актьора - едното е по този начин наречената болест “артистизъм”, другото е алкохолът, а третото е да бъдеш по този начин нареченият “юнак”. Това са нещата, които може да утрепят един човек на изкуството.
“Значи съм живял” озаглави своята книга Павел Поппандов, която е на книжния пазар от няколко месеца.
“Основното, което съм икономисал, са имената на недостойни хора, и то поради техните близки. В моята книга има огромна доза горест, доста от моите другари и хора, които са създали доста за мен, хора, от които съм се учил, които са ми помагали, към този момент ги няма. И това е естественият ход на живота, само че по-лошото е, че има хора, създали доста за българската просвета, които са забравени. Това е тъжно!
Подготви Паулина БОЯНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ