Хората, които пушат и дори тези, които са се отказали,

Хората, които пушат и даже тези, които са се отказали, декларират, че живеят с повече болежка, в сравнение с тези, които в никакъв случай не са имали нездравословния табиет, заяви Би Би Си.

Констатациите се основават на разбор на данни от над 220 000 души, осъществен от английски лекари.
Изследователите споделят, че повода, е към момента незнайна, само че пушенето, причиняващо непрекъснати промени в организма може да е един от факторите за по-голямата сензитивност към болежка от някои хора.
Групата за битка с тютюнопушенето „ Аш ” съобщи, че откритията не би трябвало да бъдат изненада, поради заплахите от тютюнопушенето.
Учените проучиха данни от набор от онлайн опити в BBC Lab UK Study. Участниците бяха разграничени в три групи:
Хора, които в никакъв случай не са пушили
Хора, които са отказали цигарите
Хора, които пушат всекидневно
Те дадоха отговор на въпроси с какъв брой болежка живеят по канара от нула до 100.
Настоящите и някогашни пушачи се оказаха с по-високи резултати от тези, които в никакъв случай не са пушили, демонстрираха данните от изследването, оповестени в списание Addictive Behaviors.
С други думи, доказано е, че тютюнопушенето е обвързвано с това да живеем и изпитваме повече болежка – даже откакто откажем цигарите.
“Ключовата констатация е, че някогашните пушачи към момента усещат този резултат от засилената болежка ”, сподели пред BBC един от откривателите, доктор Олга Перски.
Д-р Перски съобщи, че най-изненадващата констатация е, че по-високите равнища на болежка са открити в най-младите възрастови групи (на възраст от 16 до 34 години).
Но остава опцията тютюнопушенето да е признакът, а не повода.
Например, изследванията свързват невротичните черти на личността с чувството за по-силна болежка и по-висок риск от тютюнопушене.
Възможно е видът човек, който е по-вероятно да заяви, че изпитва повече болежка да е и видът човек, който е по-вероятно да стартира да пуши. /БГНЕС