Проучване: Колкото по-корумпирана е една страна, толкова по-злонамерени са гражданите ѝ
Хората, които живеят в общества с по-високи равнища на корупция, неравноправие, беднотия и принуждение, са по-склонни да демонстрират по този начин наречените „ тъмни “ черти на личността – като егоизъм, психопатия и завист. До този извод стига ново световно проучване, ръководено от професор Инго Цетлер, психолог от Университета в Копенхаген.
Изследването се базира на данни от близо 2 милиона души в 183 страни и всички 50 американски щата, събрани посредством онлайн инструмент, оценяващ базисния личностен модел, изравен в основата на всички така наречен „ аверсивни черти “ – тези, които нарушават обществените и етични правила.
„ Добре знае се, че както генетичните, по този начин и социално-екологичните фактори оформят личността на индивида. Но до момента проучванията рядко са се фокусирали върху черти, които са етично или обществено отблъскващи “, споделя проф. Цетлер пред Newsweek.
„ Като имаме достъп до световни данни от близо 2 милиона участници, взехме решение да проучим дали неподходящата социална среда – като корупция и неравноправие – спомага за разпространяването на егоистични и манипулативни характерности “, добавя той.
Анализът демонстрира, че страни като Индонезия и Мексико, както и щати като Луизиана и Невада, които се отличават с високи равнища на корупция, беднотия и обществено принуждение, записват също по този начин по-високи стойности на така наречен „ мрачен фактор “ (Dark Factor) на личността.
От другата страна на спектъра са страни с по-ниски равнища на корупция и обществена неправда, като Дания и Нова Зеландия, или щати като Юта и Върмонт – при тях се следят доста по-ниски равнища на завист, егоизъм и податливост към употреба на другите.
Връзката сред средата и личността е умерена, показват създателите, само че следствията ѝ за обществото са значими.
„ Аверсивните черти се свързват с държания като експанзия, машинация и употреба – т.е. с висока обществена цена. Дори и дребни разлики в тяхното разпространяване могат да доведат до огромни разлики във действието на обществото “, изяснява Цетлер.
Според него изводите от проучването могат да имат отражение върху метода, по който мислим за публичните промени и дълготрайната роля на обществената среда.
„ Нашите резултати демонстрират, че личността не е просто нещо, с което се раждаме – тя се оформя и от обществото, в което израстваме и живеем. Това значи, че промени, които понижават корупцията и неравенството, освен основават по-добри условия за живот сега, само че могат и да понижат разпространяването на зловредни черти измежду бъдещите генерации “, заключава професорът.
Изследването се базира на данни от близо 2 милиона души в 183 страни и всички 50 американски щата, събрани посредством онлайн инструмент, оценяващ базисния личностен модел, изравен в основата на всички така наречен „ аверсивни черти “ – тези, които нарушават обществените и етични правила.
„ Добре знае се, че както генетичните, по този начин и социално-екологичните фактори оформят личността на индивида. Но до момента проучванията рядко са се фокусирали върху черти, които са етично или обществено отблъскващи “, споделя проф. Цетлер пред Newsweek.
„ Като имаме достъп до световни данни от близо 2 милиона участници, взехме решение да проучим дали неподходящата социална среда – като корупция и неравноправие – спомага за разпространяването на егоистични и манипулативни характерности “, добавя той.
Анализът демонстрира, че страни като Индонезия и Мексико, както и щати като Луизиана и Невада, които се отличават с високи равнища на корупция, беднотия и обществено принуждение, записват също по този начин по-високи стойности на така наречен „ мрачен фактор “ (Dark Factor) на личността.
От другата страна на спектъра са страни с по-ниски равнища на корупция и обществена неправда, като Дания и Нова Зеландия, или щати като Юта и Върмонт – при тях се следят доста по-ниски равнища на завист, егоизъм и податливост към употреба на другите.
Връзката сред средата и личността е умерена, показват създателите, само че следствията ѝ за обществото са значими.
„ Аверсивните черти се свързват с държания като експанзия, машинация и употреба – т.е. с висока обществена цена. Дори и дребни разлики в тяхното разпространяване могат да доведат до огромни разлики във действието на обществото “, изяснява Цетлер.
Според него изводите от проучването могат да имат отражение върху метода, по който мислим за публичните промени и дълготрайната роля на обществената среда.
„ Нашите резултати демонстрират, че личността не е просто нещо, с което се раждаме – тя се оформя и от обществото, в което израстваме и живеем. Това значи, че промени, които понижават корупцията и неравенството, освен основават по-добри условия за живот сега, само че могат и да понижат разпространяването на зловредни черти измежду бъдещите генерации “, заключава професорът.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ