Плашат ли ви тези думи?
Хората дотам се ужасяват от тези 2 думи, че даже не посмях да ги включа в заглавието, тъй като никой не би прочел тази публикация:
„ Какво искаш? ”
Често търсят един мой клиент за съвет. Преди да отговори, той задава на събеседника си въпроса: „ Какво искаш? ”
Повечето хора не разполагат с съответен отговор. В такива случаи клиентът ми дава отговор, „ Тогава няма значение какъв съвет ще ти дам ”.
Вероятно към този момент знаете, че близките – шефът, половинката, клиентите и сътрудниците ви – чакат от вас да имате най-малко обикновен отговор. Дори рецепционистите ви задават разновидност на този въпрос: „ Как мога да Ви оказа помощ? ”
Така че, в случай че сте като множеството хора, ще излъжете. Измисляте си някакъв отговор на въпроса. Казвате, „ Искам да съм благополучен ” или „ Искам да ме покачат ”. Твърдите, че желаете да продължите образованието си, или демонстрирате интерес към това, някой ден да заживеете в страна с топъл климат.
Но тогава държанието ви опонира на вашия отговор и хората, които ви познават, се усещат комплицирани. Казвате на шефа си, че задачата ви за тази година е да станете по-уверени и настоятелни, само че към момента сте единственият човек, който подвига ръка, преди да изкаже мнение по време на заседание.
Ето какво би трябвало да се случи: отговорът ви на този въпрос би трябвало да бъде толкоз явен, че да превзема всичките ви сетива, до момента в който заспивате нощем. Трябва да упражнявате да виждате себе си такива, каквито желаете да бъдете. Трябва да се запознавате с – и да изучавате – хора, които са постигнали това, към което вие се стремите, и да вървите по техните стъпки.
Правите ли го? Вероятно не. Можете да заблуждавате близките, само че не и себе си. Вялите фантазии няма да ви създадат щастливи, сполучливи, богати или продуктивни.
Хората, които заран се будят с гениално решение, вечер си лягат превзети от някакъв съответен проблем.
Атлетите, които печелят Олимпийски игри, прекарват 10 или 20 години, мечтаейки да изкачат почетната стълбица, и употребяват тези си фантазии като тласък по време на усилените тренировки.
Ако сте обезверени от неналичието си на мотивация или прогрес, казусът ви най-вероятно не е неналичието на гений или старания от ваша страна.
Проблемът е, че към момента не разполагате с съответен, съответен и безапелационен отговор на въпроса: „ Какво искаш? ”
Брус Касаноф, биографичен публицист и професионален коуч, за LinkedIn.com
„ Какво искаш? ”
Често търсят един мой клиент за съвет. Преди да отговори, той задава на събеседника си въпроса: „ Какво искаш? ”
Повечето хора не разполагат с съответен отговор. В такива случаи клиентът ми дава отговор, „ Тогава няма значение какъв съвет ще ти дам ”.
Вероятно към този момент знаете, че близките – шефът, половинката, клиентите и сътрудниците ви – чакат от вас да имате най-малко обикновен отговор. Дори рецепционистите ви задават разновидност на този въпрос: „ Как мога да Ви оказа помощ? ”
Така че, в случай че сте като множеството хора, ще излъжете. Измисляте си някакъв отговор на въпроса. Казвате, „ Искам да съм благополучен ” или „ Искам да ме покачат ”. Твърдите, че желаете да продължите образованието си, или демонстрирате интерес към това, някой ден да заживеете в страна с топъл климат.
Но тогава държанието ви опонира на вашия отговор и хората, които ви познават, се усещат комплицирани. Казвате на шефа си, че задачата ви за тази година е да станете по-уверени и настоятелни, само че към момента сте единственият човек, който подвига ръка, преди да изкаже мнение по време на заседание.
Ето какво би трябвало да се случи: отговорът ви на този въпрос би трябвало да бъде толкоз явен, че да превзема всичките ви сетива, до момента в който заспивате нощем. Трябва да упражнявате да виждате себе си такива, каквито желаете да бъдете. Трябва да се запознавате с – и да изучавате – хора, които са постигнали това, към което вие се стремите, и да вървите по техните стъпки.
Правите ли го? Вероятно не. Можете да заблуждавате близките, само че не и себе си. Вялите фантазии няма да ви създадат щастливи, сполучливи, богати или продуктивни.
Хората, които заран се будят с гениално решение, вечер си лягат превзети от някакъв съответен проблем.
Атлетите, които печелят Олимпийски игри, прекарват 10 или 20 години, мечтаейки да изкачат почетната стълбица, и употребяват тези си фантазии като тласък по време на усилените тренировки.
Ако сте обезверени от неналичието си на мотивация или прогрес, казусът ви най-вероятно не е неналичието на гений или старания от ваша страна.
Проблемът е, че към момента не разполагате с съответен, съответен и безапелационен отговор на въпроса: „ Какво искаш? ”
Брус Касаноф, биографичен публицист и професионален коуч, за LinkedIn.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ