Как се заражда сицилианската мафия и каква е връзката с лимоните?
Хората през днешния ден даже не могат да си показват какъв брой тежък е бил животът на моряците в предишното. Корабите отплавали, претъпкани с хора, доста от които заминавали по насила, макар че вероятността за пътешестване ги ужасявала, написа profit.bg.
Смъртта била освен това от смътна опция. Освен рисковете, които поемали, в случай че повода за пътуването била война, или вероятността да бъдат нападнати от пирати, в случай че превозвали скъпи неща, животът на борда на кораба бил рисков.
Чумата на моретата
През 1499 година португалският мореплавател Вашко да Гама изгубил 116 членове на екипажа си от общо 170. През 1520 година 208 от 230-те моряци, които отплавали с мареплавателя Фернандо Магелан, починали.
Всички били жертви на „ чумата на моретата “. Тя била опустошителна. Според английските регистри по време на Седемгодишната война (между 1756 и 1763 г.) служели 184 899 моряци.
1512 починали в борби, а 133 708 умряли в резултат на заболяване, огромна част от които вследствие на чумата.
.jpg )
Всичко започвало с необикновена инертност, неочаквана отмалялост и болежка в мускулите, изключително на краката и корема. След това се поддували венците, започвали да кървят и зъбите се разклащали. Болката в мускулите и ставите нараствала.
След това венците започвали да миришат на развалено месо и кървели щедро. На кожата, най-много на краката, се появявали язви, които гангренясвали. В този миг болката в цялото тяло ставала непоносима. Краят настъпвал с висока температура, черни петна по кожата, трептене, припадъци и гибел.
Позната, победена и забравена
Чумата била позната най-малко от времето на античните египтяни, които записали признаците й през 1550 година прочие Хр. Любопитното е, че лекуване за нея било намерено в хода на историята, само че неналичието на връзка и схващане какъв е сътрудникът, който се борел с ужасяващата болест, довел до загуба на тези познания и трябвало да се стигне до наново разкриване на лекуването.
Става дума за скорбута и лекуването било витамин С, макар че до момента в който науката схванала концепцията за витамините, то не се изразявало по този метод. Редица откриватели, мореплаватели и лекари забелязали, че пресните плодове и зеленчуци лекували скорбут, само че те били сложни за превозване и се разваляли по време на пътя. В желанието си да ги запазят, моряците постоянно ги сварявали до степен, в която витамините изчезвали.
Шотландският доктор на Кралския флот Джеймс Линд открил че скорбутът може да бъде оздравял с цитрусови плодове, откакто осъществил първото следено клинично проучване и разгласил резултатите през 1753 година
Въпреки че минали десетилетия преди английският флот да доставя постоянно моряците си с лимонен сок, когато това станало, тя предоставила главната част от контракта на Сицилия, която доставяла цитрусови плодове и на Франция и Съединени американски щати.
Златна котловина
Цитрусовите плодове пристигнали в Сицилия през 11 век, когато арабските завоеватели ги пренесли на острова. През 14 век хората почнали да назовават залива на Палермо „ златната котловина “ поради дърветата, окъпани от слънцето.
Дълго време лимоните били първокласна стока, която аристократите отглеждали и употребявали или продавали като декорация, или дестилирали корите им, с цел да основат парфюми. Когато Кралският флот схванал, че би трябвало да дава лимони на моряците си, плодовете се трансформирали от разкош в нужда.
Според историка Кристофър Барън, „ сред 1795 и 1814 година адмиралтейството осигурило 1.6 млн. галона лимонен сок. Сладките лимони били внасяни особено от средиземноморската област, което трансформирало Сицилия в огромна фабрика за лимонен сок “.
Съединени американски щати също разкрили смисъла на цитрусовия плод, защото по време на Гражданската война, въпреки че бойците се придвижвали по суша, също страдали от скорбут.
Износът на цитрусови плодове от Сицилия повишен от 400 000 касетки през 1834 година до 750 000 през 1850 година Към 1880 година 2.5 милиона касетки дошли в Ню Йорк всяка година, огромна част от които идвали от Палермо.
Хранителна среда
Въпреки че стопанската система на Сицилия по това време не била развита, през 19 век островът бил един от главните производители на пшеница, зехтин, вино и цитрусови плодове. Не всички плантации били идентични – тези с лимоните били специфични.
За разлика от втория най-рентабилен артикул - маслините, които претендирали минимална инвестиция, годишните разноски за развъждане на лимонени дървета били високи. Но приходите от продажбата на лимони били 35 пъти по-високи от тези от продажбата на зехтин, който бил добиван от маслините.
„ Към 1860 година развъждането на лимони било най-доходоносният аграрни бизнес в цяла Европа. Всички желали да го вършат, само че това изисквало голяма инвестиция “, споделя пред Военновъздушни сили Хелена Атлий, създател на книгата „ Страната, където цъфти лимоненото дърво “.
Лимонените дървета се нуждаели от 7-8 години, с цел да дадат задоволително плод за пласиране. Освен това се претендирали добре наторена почва, непрекъснато доставяне с вода и предотвратяване от вятъра и крайните температури, а всичко това означавало огромни разноски за инфраструктура.
„ Хората, които започвали от нулата, трябвало да влагат доста пари и да чакат. Когато най-сетне дърветата давали плод, знаели, че е доста елементарно да бъдат ограбени “. Макар че производителите на лимони можели доста да завоюват, те също по този начин можели и доста да изгубят.
Коза Ностра
Сицилия била цялостна с лимонови дървета, в които притежателите им вложили доста пари и те били доста рентабилни в доста нестабилна ера в обществен и политически проект. През 1860 година станало обединяването на Италия.
„ Имало промяна на режима в Сицилия и точно от този момент датират първите образци на познатото ни през днешния ден мафиотско държание – заплашване, спекулации, изнудване “, отбелязва Атлий.
Лимонените плантации край Палермо станали историческа сцена на първия човек, оставил обстоен роман за бедите си с мафията. Въпреки че в този момент думата се употребява за обозначаване на всевъзможни незаконни престъпни организации, единствената организация с това име е сицилианската.
Гаспаре Галати бил хирург и глава на семейство, който през 1872 година наследил плантация с 400 000 квадратни метра лимонови и мандаринови дръвчета край Палермо. По това време на напредък на цитрусовите плодове това трябвало да е същинска благословия, само че се оказало тъкмо противоположното.
Деверът му умрял от сърдечен удар, откакто получил писма с ужасяващи закани. Галати опитал да наеме фермата, само че шефът й Бенедето Кароло, който присвоявал огромна част от облагата от плантацията, му попречил.
Галати решил да позволи коренно казуса и уволнил Кароло. Малко по-късно разкрил тялото на новия си шеф сред лимонените дървета с голям брой огнестрелни рани в гърба. Когато наел различен шеф, почнали да валят писма, в които бил упрекнат, че е уволнил „ заслужен човек “, с цел да назначи „ лицемерен разузнавач “.
В едно от писмата ясно се казвало, че в случай че не върне Кароло на работа, ще го сполети същата орис като починалия му шеф, само че краят му щял да бъде „ по-варварски “. Полицията не желала да арестува Кароло, а локалните съдии въобще не обсъждали опцията да го осъдят.
Галати опитвал една година на разбере какво се случва, до момента в който не схванал прекомерно добре и трябвало да избяга със фамилията си в Неапол.
Мафиози
Комбинацията от слаба правова страна, възходящо търсене на цитрусови плодове в чужбина и рисковата и сензитивна природа на производството на лимони се оказали хранителна среда за появяването и консолидацията на мафиотска организация.
„ Хора с този тип господство следвали новите производители на лимони и им предложили личен състав, вода, помощ за продажбата на лимоните... Ако приемели предлагането, не печелели доста, защото им вземали забележителна част от приходите, само че най-малко били спокойни “, изяснява Атлий.
„ Ако отговорели, че избират да се заемат с всичко сами, същият човек, който им е предложил помощ, изпращал хора в плантациите им, с цел да прекъсне новата им система за напояване, да отреже дърветата, а в случай че се съпротивлявали, ги убивали. Това били първите мафиози “, добавя писателката.
Критичен век
„ Възходът на цитрусовите плодове траял 100 години до 50-те години на предишния век, когато мандарините взели превъзходство и в сърцето на територията на мафията настъпила смяна “, споделя Атлий.
Продължили да отглеждат мандарини, само че поради късното им съзряване те се нуждаели от повече време, с цел да донесат облаги. Вероятно в плантациите криели лабораториите за пречистване на хероина.
„ До 60-те години на предишния век плодовете почнали да идват в Европа от Южна Африка, Израел..., където процесът бил механизиран, а това не можело да се направи в Сицилия, защото доста от лимоните растели на тераси, съществуващи от 18 и 19 век, където не можело да се слагат машини “, изяснява Атлий.
Освен това Италия не можела да се конкурира с плодовете, идващи от Мароко и Тунис, където заплатите били по-ниски. Бизнесът с лимони занемарен. Но мафията имала десетилетия наред да се разшири и диверсифицира.
Смъртта била освен това от смътна опция. Освен рисковете, които поемали, в случай че повода за пътуването била война, или вероятността да бъдат нападнати от пирати, в случай че превозвали скъпи неща, животът на борда на кораба бил рисков.
Чумата на моретата
През 1499 година португалският мореплавател Вашко да Гама изгубил 116 членове на екипажа си от общо 170. През 1520 година 208 от 230-те моряци, които отплавали с мареплавателя Фернандо Магелан, починали.
Всички били жертви на „ чумата на моретата “. Тя била опустошителна. Според английските регистри по време на Седемгодишната война (между 1756 и 1763 г.) служели 184 899 моряци.
1512 починали в борби, а 133 708 умряли в резултат на заболяване, огромна част от които вследствие на чумата.
Всичко започвало с необикновена инертност, неочаквана отмалялост и болежка в мускулите, изключително на краката и корема. След това се поддували венците, започвали да кървят и зъбите се разклащали. Болката в мускулите и ставите нараствала.
След това венците започвали да миришат на развалено месо и кървели щедро. На кожата, най-много на краката, се появявали язви, които гангренясвали. В този миг болката в цялото тяло ставала непоносима. Краят настъпвал с висока температура, черни петна по кожата, трептене, припадъци и гибел.
Позната, победена и забравена
Чумата била позната най-малко от времето на античните египтяни, които записали признаците й през 1550 година прочие Хр. Любопитното е, че лекуване за нея било намерено в хода на историята, само че неналичието на връзка и схващане какъв е сътрудникът, който се борел с ужасяващата болест, довел до загуба на тези познания и трябвало да се стигне до наново разкриване на лекуването.
Става дума за скорбута и лекуването било витамин С, макар че до момента в който науката схванала концепцията за витамините, то не се изразявало по този метод. Редица откриватели, мореплаватели и лекари забелязали, че пресните плодове и зеленчуци лекували скорбут, само че те били сложни за превозване и се разваляли по време на пътя. В желанието си да ги запазят, моряците постоянно ги сварявали до степен, в която витамините изчезвали.
Шотландският доктор на Кралския флот Джеймс Линд открил че скорбутът може да бъде оздравял с цитрусови плодове, откакто осъществил първото следено клинично проучване и разгласил резултатите през 1753 година
Въпреки че минали десетилетия преди английският флот да доставя постоянно моряците си с лимонен сок, когато това станало, тя предоставила главната част от контракта на Сицилия, която доставяла цитрусови плодове и на Франция и Съединени американски щати.
Златна котловина
Цитрусовите плодове пристигнали в Сицилия през 11 век, когато арабските завоеватели ги пренесли на острова. През 14 век хората почнали да назовават залива на Палермо „ златната котловина “ поради дърветата, окъпани от слънцето.
Дълго време лимоните били първокласна стока, която аристократите отглеждали и употребявали или продавали като декорация, или дестилирали корите им, с цел да основат парфюми. Когато Кралският флот схванал, че би трябвало да дава лимони на моряците си, плодовете се трансформирали от разкош в нужда.
Според историка Кристофър Барън, „ сред 1795 и 1814 година адмиралтейството осигурило 1.6 млн. галона лимонен сок. Сладките лимони били внасяни особено от средиземноморската област, което трансформирало Сицилия в огромна фабрика за лимонен сок “.
Съединени американски щати също разкрили смисъла на цитрусовия плод, защото по време на Гражданската война, въпреки че бойците се придвижвали по суша, също страдали от скорбут.
Износът на цитрусови плодове от Сицилия повишен от 400 000 касетки през 1834 година до 750 000 през 1850 година Към 1880 година 2.5 милиона касетки дошли в Ню Йорк всяка година, огромна част от които идвали от Палермо.
Хранителна среда
Въпреки че стопанската система на Сицилия по това време не била развита, през 19 век островът бил един от главните производители на пшеница, зехтин, вино и цитрусови плодове. Не всички плантации били идентични – тези с лимоните били специфични.
За разлика от втория най-рентабилен артикул - маслините, които претендирали минимална инвестиция, годишните разноски за развъждане на лимонени дървета били високи. Но приходите от продажбата на лимони били 35 пъти по-високи от тези от продажбата на зехтин, който бил добиван от маслините.
„ Към 1860 година развъждането на лимони било най-доходоносният аграрни бизнес в цяла Европа. Всички желали да го вършат, само че това изисквало голяма инвестиция “, споделя пред Военновъздушни сили Хелена Атлий, създател на книгата „ Страната, където цъфти лимоненото дърво “.
Лимонените дървета се нуждаели от 7-8 години, с цел да дадат задоволително плод за пласиране. Освен това се претендирали добре наторена почва, непрекъснато доставяне с вода и предотвратяване от вятъра и крайните температури, а всичко това означавало огромни разноски за инфраструктура.
„ Хората, които започвали от нулата, трябвало да влагат доста пари и да чакат. Когато най-сетне дърветата давали плод, знаели, че е доста елементарно да бъдат ограбени “. Макар че производителите на лимони можели доста да завоюват, те също по този начин можели и доста да изгубят.
Коза Ностра
Сицилия била цялостна с лимонови дървета, в които притежателите им вложили доста пари и те били доста рентабилни в доста нестабилна ера в обществен и политически проект. През 1860 година станало обединяването на Италия.
„ Имало промяна на режима в Сицилия и точно от този момент датират първите образци на познатото ни през днешния ден мафиотско държание – заплашване, спекулации, изнудване “, отбелязва Атлий.
Лимонените плантации край Палермо станали историческа сцена на първия човек, оставил обстоен роман за бедите си с мафията. Въпреки че в този момент думата се употребява за обозначаване на всевъзможни незаконни престъпни организации, единствената организация с това име е сицилианската.
Гаспаре Галати бил хирург и глава на семейство, който през 1872 година наследил плантация с 400 000 квадратни метра лимонови и мандаринови дръвчета край Палермо. По това време на напредък на цитрусовите плодове това трябвало да е същинска благословия, само че се оказало тъкмо противоположното.
Деверът му умрял от сърдечен удар, откакто получил писма с ужасяващи закани. Галати опитал да наеме фермата, само че шефът й Бенедето Кароло, който присвоявал огромна част от облагата от плантацията, му попречил.
Галати решил да позволи коренно казуса и уволнил Кароло. Малко по-късно разкрил тялото на новия си шеф сред лимонените дървета с голям брой огнестрелни рани в гърба. Когато наел различен шеф, почнали да валят писма, в които бил упрекнат, че е уволнил „ заслужен човек “, с цел да назначи „ лицемерен разузнавач “.
В едно от писмата ясно се казвало, че в случай че не върне Кароло на работа, ще го сполети същата орис като починалия му шеф, само че краят му щял да бъде „ по-варварски “. Полицията не желала да арестува Кароло, а локалните съдии въобще не обсъждали опцията да го осъдят.
Галати опитвал една година на разбере какво се случва, до момента в който не схванал прекомерно добре и трябвало да избяга със фамилията си в Неапол.
Мафиози
Комбинацията от слаба правова страна, възходящо търсене на цитрусови плодове в чужбина и рисковата и сензитивна природа на производството на лимони се оказали хранителна среда за появяването и консолидацията на мафиотска организация.
„ Хора с този тип господство следвали новите производители на лимони и им предложили личен състав, вода, помощ за продажбата на лимоните... Ако приемели предлагането, не печелели доста, защото им вземали забележителна част от приходите, само че най-малко били спокойни “, изяснява Атлий.
„ Ако отговорели, че избират да се заемат с всичко сами, същият човек, който им е предложил помощ, изпращал хора в плантациите им, с цел да прекъсне новата им система за напояване, да отреже дърветата, а в случай че се съпротивлявали, ги убивали. Това били първите мафиози “, добавя писателката.
Критичен век
„ Възходът на цитрусовите плодове траял 100 години до 50-те години на предишния век, когато мандарините взели превъзходство и в сърцето на територията на мафията настъпила смяна “, споделя Атлий.
Продължили да отглеждат мандарини, само че поради късното им съзряване те се нуждаели от повече време, с цел да донесат облаги. Вероятно в плантациите криели лабораториите за пречистване на хероина.
„ До 60-те години на предишния век плодовете почнали да идват в Европа от Южна Африка, Израел..., където процесът бил механизиран, а това не можело да се направи в Сицилия, защото доста от лимоните растели на тераси, съществуващи от 18 и 19 век, където не можело да се слагат машини “, изяснява Атлий.
Освен това Италия не можела да се конкурира с плодовете, идващи от Мароко и Тунис, където заплатите били по-ниски. Бизнесът с лимони занемарен. Но мафията имала десетилетия наред да се разшири и диверсифицира.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ