Хора в Самоковско още жалят за смъртта на Юри Галев,

Хора в Самоковско още жалят за гибелта на Юри Галев, който макар спорната си персона е считан от мнозина за „ локалния Робин Худ “.

Бизнесмен, общински консултант от „ Атака “ в Самоков и президент на футболния клуб „ Рилски състезател “, Галев е помагал финансово на хора в потребност. В следващите тежки времена през днешния ден това липсва на мнозина. Затова е и жаленето за него.

Галев живеел в бащината си къща в с. Бели Искър. Според съседи фамилията не било богато или най-малко не демонстрирало имотност. Ако някой желал малък заем, постоянно можел да се обърне към Юри Галев. Той освен не притискал длъжниците, а и постоянно опрощавал заемите на най-бедните. Така печелел уважението на локалните.

В по този начин наречените мутренски времена през 90-те години на 20-и век Галев се дистанцира от близки връзки със силовите групировки, очевидно предпочитайки да работи самичък, и даже се опълчва на рекета на ВИС в региона на Самоковско. Говори се, че това е поради персонална злост към боса на ВИС Георги Илиев още от млади години. Галев е кадър на школата по битка на ЦСКА, където се коват „ олимпийските очаквания “.

В продължение на години той неведнъж се сблъсква с полицията поради престъпни прояви, само че в никакъв случай не е излъчен на съд с годни доказателства. Във футбола атакува съдии и играчи. Замесва се и в престрелка с Косьо Самоковеца и негови хора в механа в родното си село. Също по този начин е прочут случай на похищение на две дами в Боровец, които обаче се отхвърлят да подадат тъжби против Галев. Замесва се и в скандал със чиновници на лифтовете в Боровец поради сина му и даже ги бие.

Около 2,30 ч. на 9 февруари 2009 година Юри Галев пътува с брат си Александър към с. Бели Искър с „ Фолксваген Голф “. Няколко километра преди селото по колата е открит огън, само че патроните единствено одраскват вратата и огледалото. Братята остават невредими.

Година и половина по-късно следва втори атентат, доста по-прецизен. Малко след 4 часа на 20 юни 2010 година Галев пътува с мерцедеса си от Боровец към с. Бели Искър. С него е и барман от заведението му в курорта, който в действителност кара. Три километра преди да стигне до къщата си, на завой, покрай мястото на първия атентат, против колата се изсипва дъжд от патрони. Изстреляни са два пълнителя с автомат „ Калашников “. Предполага се, че убийците са били двама, залегнали в храстите до пътя. Стреляно е по едно и също време – и в хората в колата, и в гумите на автомобила.

Пет патрона попадат в корема и крайниците на Галев и в краката на бармана. Мерцедесът продължава да се движи и катастрофира в мантинела в селото. Ранените са откарани в „ Пирогов “. Галев е в тежко положение с заплаха за живота, направени са му две животоспасяващи интервенции от хирурзи и травматолози. Животът на бармана е отвън заплаха.

Според жителите на селото Галев нямал защита, къщата му също не била охранявана, което показвало, че макар шумната си популярност на скандалджия и хулиган не се страхувал от врагове.

Шоковото положение на Галев е преодоляно с помощта на оперативните интервенции, само че лекарите чакат затруднения, свързани с огнестрелните пострадвания. Три дни след покушението организмът му се срутва и той получава инфаркт в болничното заведение. Според лекарите проблемите със сърцето са вследствие от тежкия потрес, на който е подложен организмът му. Състоянието му е овладяно, само че дни по-късно следва втори инфаркт, който убива Юри Галев.

Малко след гибелта му неговият брат Александър разяснява пред „ Труд “: „ Тоя-дебелия, Сумиста, стои зад цялата работа! Преди 3 година искаше да завземе Боровец. Да му се заплаща рекет. По всички питейни заведения и заведения негови биячи минаваха и събираха пари. Това всички го знаят. Когото искайте попитайте, ще го удостовери. Идваха и в ресторанта на брат ми и той ги изгони. Целият Боровец беше пропищял. Хората се жалваха на брат ми, тъй като полицията нищо не правеше “.

Полицията работи и по други версии – проблеми в дърводобива, с съперници и други Превес заема версията за бандата на „ Килърите “, даже са задържани 5-има от тях, защото мобилният телефон на единия е засечен в клетка, покриваща мястото на атентата. На 3 август 2010 година арестуваните са освободени от ареста против „ подписка “, а съдът афишира, че липсват доказателства, че групата е съпричастна към убийството на Галев.

Трима от бандата на „ Килърите “ сега излежават присъди пожизнен затвор без право на подмяна, само че за други две убийства. Петър Стоянов-Сумиста, Васил Костов-Кеца и Георги Вълев са наказани за убийството на юрист Петър Лупов от Велико и на шуменския предприемач Румен Рачев.

Убийството на Юри Галев остава неразкрито.