Хора със скъпи апартаменти са енергийно бедни у нас.Енергийната бедност

Хора със скъпи жилища са енергийно небогати у нас.

Енергийната беднотия е световен проблем, който визира освен обособени хора и фамилии, само че и цели общности, показва специалистът Лили Щамлер,  част от екипа на Климатека.

Най-общо енергийната беднотия се схваща като набор от условия, при които  „ избрани жители или семейства не са в положение да отопляват или охлаждат жилищата си,

или да си обезпечават сила за други нужни услуги в домовете си на налична цена “ .

Това е „ неспособността да се осъществят съществени качества като директен или индиректен резултат от дефицит на налични,
надеждни и безвредни енергийни услуги
и като се вземат поради наличните рационални различни средства за осъществяване на тези качества ”. В България феноменът, който изисква по-специално внимание,

е по този начин наречената „ скрита “ енергийна беднотия.

Повечето финансово уязвими семейства не употребяват уредите си за отопление през по-голямата част от деня през зимата, а през лятото в никакъв случай не охлаждат дома си,

с цел да не получат непостижима за тях сметка  за сила или с цел да не изгорят огромно количество дърва за огрев, въглища или пелети.

По този метод те не оставят сметките си за сила неплатени, не задлъжняват към доставчиците на

дърва или пелети, само че в действителност температурата в жилищата им напълно не е подобаваща за задоволително

качество на живот и това се отразява както на здравето на жителите, по този начин и на тяхното психическо положение и на обществената им интензивност.

Както и други европейски страни, по този начин и  България към момента няма публична формулировка за енергийна беднотия.

По-точно, дефиницията към този момент е направена и следва да бъде гласувана на държавно равнище, с цел да може да влезе в действие, припомня специалистът.

Според нея нуждата от този инструмент за установяване на енергийно бедните в страната е безспорна, а изгодата от използването му ще е от основно значение за справяне с казуса.

Целта на дефиницията е да обхване всички жители и семейства, които по един или различен метод страдат заради дефицит на налични,

надеждни и безвредни енергийни услуги,

с цел да могат тези хора да получат нужната поддръжка.
Неизбежно обаче обособени жители, както и цели общности,
са в риск да останат отвън тази формулировка и надлежно да не им бъде оказана помощ.

Това са най-често обществено слаби лица или маргинализирани групи,

които няма по какъв начин писмено да обосноват обстановката си на енергийна беднотия заради най-различни аргументи, да вземем за пример тъй като:

•             живеят в противозаконни жилища или в здания, на които не са собственици;

•             нормативно разноските им са неприемливо високи, заради остарели и неефективни електрически уреди;

•             домовете им не могат да бъдат съответно отоплявани/ охлаждани заради липса на изолираност, неприятно положение на дограмата и така нататък

Феноменът енергийна беднотия е многостранен и е привързан с разнообразни други аспекти на бедността –

като стеснен достъп до чиста вода, замърсяване на атмосферния въздух, липса на енергийна

инфраструктура, лимитирани благоприятни условия за превоз, за обучение, по тази причина оправянето с

енергийната беднотия е допустимо единствено, в случай че се вземат под внимание локалните обществени и

стопански характерности, както и районните особеностите на околната среда.

Особен случай на „ скрита “ енергийна беднотия са някои жители с ниски приходи, които живеят в централните квартали на София.

Най-често това са наследници на фамилни жилища в здания от началото на предишния век,

които нямат финансова опция да се погрижат за осъвременяване на енергийната успеваемост на дома си.
Те са притежатели на парцели с висока пазарна стойност,
неведнъж даже монументи на културата, само че заради фамилни условия или други аргументи не са

в положение да се възползват от продажбата/замяната на жилището си с по-малко или енергийно по-ефективно.

В доста от случаите това са възрастни хора или самотни майки, които се оказват задлъжнели с непостижимо високи сметки и дадени на съд от сдруженията за топлофикация,

с които е съвсем невероятно да се прекратят договорните връзки от единични клиенти.

Енергийните поддръжници, които вършат визити по домовете, могат да извършат банален енергиен одит и да оценят съответната обстановка,
да предлагат налични и лесни за използване ограничения
за възстановяване на енергийната успеваемост на жилището и повишение на температурния комфорт.

Проучванията сочат,

че  заради възрастта на сградния фонд и неналичието на поддръжка наличните жилища в България са в доста тежко положение,

изключително тези в отдалечените региони на страната.

Според специалистите, към 9% от жилищните здания в България би трябвало да бъдат съборени,

а други 70% подлежат на главен ремонт, в това число и на енергийно възобновяване.

При това състояние не е изненадващо, че  в доста случаи енергийната беднотия може да бъде до

огромна степен понижена, в случай че се извърши енергийно възобновяване на жилището или  пък на притежателите се обезпечи достъп до ВЕИ.

Но такива решения изискват влагането на средства, с които жителите не всеки път разполагат.

В други страни, където проблемите с енергийната беднотия са сходни, да вземем за пример Хърватия или Гърция,

енергийно бедните семейства имат опция да се причислят към енергийни общности или

кооперативи и по този начин могат да споделят предварителните разноски по обновяването на постройката или

инсталирането на ВЕИ, или да аплайват дружно за банков заем, а също и да се възползват от акция за групово финансиране.
В България към този момент съществуват няколко организации,
които по своята активност наподобяват на енергийни общности, само че защото в средата на октомври т.г. беше признат закон за енергийните кооперативи, те са регистрирани по различен метод, което усложнява процедурата по приемане на нови членове, добавя специалистът.