Новата мода - зарязваш работата и си гледаш живота
Хора, които откакто са постигнали съществени професионални триумфи в живота си внезапно вземат решение да загърбят всичко и да се отдадат на обичани занимания
Получаваш устойчиво обучение, намираш си подобаваща работа, правиш кариера, купуваш си кола, теглиш заем за апартамент, мечтаеш за къща край морето. За милиони хора този сюжет е много прелъстителен. Но има и други, за които материалното благоденствие и сполучливата кариера напълно не са най-важното в живота.
Кои са те
Това са дауншифтърите (от downshift – превключване на по-ниска предавка) - хора, които откакто са постигнали съществени професионални триумфи в живота си внезапно вземат решение да загърбят всичко и да се отдадат на обичани занимания и самоусъвършенстване.
Преди да станат такива, дауншифтърите също са ходили на работа, носили са строги костюми, занимавали са се с бизнес, очаквали са бонуси, покачване, отпуск, само че в един миг всичко това губи смисъл за тях.
Рано или късно те си задават въпросите: „ Защо ми е всичко това? Защо би трябвало да вземам участие в този маратон, в който изгубвам нещо по-ценно?
Защо ми е кариера, поради която жертвам общуването със фамилията си и душевното си равновесие? И за какво би трябвало да се стремя към непознати цели, когато мога да се занимавам с това, което в действителност ми е забавно ”?
Дауншифтърът не е наложително олигарх, който зарязва подредения си живот и отива в Гоа да съзерцава изгрева. Нито пък човек, който напуща огромния град и взема решение да заживее в дълбоката провинция. Дауншифтинг напълно не значи да живееш в беднотия. Много от тези, които са се отказали от високоплатената си, само че неприятна и свързана със стрес работа, са разкрили способи да припечелват от нещо друго, което им доставя наслаждение.
Сред тях има и българи, разкрили ресторант в Гоа, други пък основали брачна организация в Тайланд.
На тези хора им е достатъно, че живеят на брега на морето и всеки ден изпращат и посрещат слънцето, че поддържат връзка с други като тях и имат пари за най-необходимото.
Е, някои от дауншифтърите след време се връщат към предходния си метод на живот, стартират още веднъж да градят кариера, да пестят за дом и автомобил, само че без непрекъснато да се терзаят от мисълта, че пропиляват живота си в гонене на материални богатства.
Рано или късно човек изпушва
Една от аргументите за дауншифтинга е банална – отмалялост. В огромните градове се работи по 10-14 часа, губят се още часове за пътешестване до офиса и времето не стига за отмора. Да се живее в подобен лудешки темп е невероятно.Рано или късно човек изпушва и никакви пари не могат да го принуждават да мисли положително за работата си, колкото и да я обича.
Неподходящата специалност
Мнозина стават лекари, художници, икономисти, тъй като по този начин са решили родителите им, което се трансформира в изтезание за тях и дауншифтингът е метод да стартират още веднъж и да вършат това, което желаят.
Болест прекатурва живота ти
Желанието съществено да промениш всичко идва и след тежко заболяване, когато човек се оказва сред живота и гибелта. Тогава осъзнаваш, че животът е един и ти се желае да живееш пълноценно тук и в този момент.
Неизживяната младост тласка към бягство от действителността
Сега множеството младежи приключват висшето си обучение и незабавно попадат във водовъртежа на всекидневието. След време се усещат, че животът си тече сиво и скучно и че даже спомен от него нямат. Не са пътували на автостоп из Европа, не са посрещали хипи празника July Morning на брега на морето, не са карали мотори с гневна скорост, не са пели в рокгрупа...И дауншифтингът е метод да изживеят още веднъж младостта си.
Наистина ли е толкоз просто?
Идеята за дауншифтинга наподобява привлекателна на пръв взор – би трябвало просто да зарежеш работата си и да се наслаждаваш на живота. В действителността обаче нещата са по-сложни.
Работата в офиса ни дава някаква сигурност за утрешния ден. Не всички дауншифтъри могат да се оправят с неналичието на приходи. Затова се хващат някъде на половин ден, само че от боязън да не изгубят тази работа влагат доста повече сила за по-малко пари и кръгът се затваря.
Други съумяват да претърпяват с по-малко средства, като настояват, че са понижили разноските си и се любуват по-пълноценно на живота си. Отказали са се от ненужното извършване на покупки на движимости поради избран статус или „ състезание ” с близки и другари кой ще има по-скъпа кола или тв приемник.
Получаваш устойчиво обучение, намираш си подобаваща работа, правиш кариера, купуваш си кола, теглиш заем за апартамент, мечтаеш за къща край морето. За милиони хора този сюжет е много прелъстителен. Но има и други, за които материалното благоденствие и сполучливата кариера напълно не са най-важното в живота.
Кои са те
Това са дауншифтърите (от downshift – превключване на по-ниска предавка) - хора, които откакто са постигнали съществени професионални триумфи в живота си внезапно вземат решение да загърбят всичко и да се отдадат на обичани занимания и самоусъвършенстване.
Преди да станат такива, дауншифтърите също са ходили на работа, носили са строги костюми, занимавали са се с бизнес, очаквали са бонуси, покачване, отпуск, само че в един миг всичко това губи смисъл за тях.
Рано или късно те си задават въпросите: „ Защо ми е всичко това? Защо би трябвало да вземам участие в този маратон, в който изгубвам нещо по-ценно?
Защо ми е кариера, поради която жертвам общуването със фамилията си и душевното си равновесие? И за какво би трябвало да се стремя към непознати цели, когато мога да се занимавам с това, което в действителност ми е забавно ”?
Дауншифтърът не е наложително олигарх, който зарязва подредения си живот и отива в Гоа да съзерцава изгрева. Нито пък човек, който напуща огромния град и взема решение да заживее в дълбоката провинция. Дауншифтинг напълно не значи да живееш в беднотия. Много от тези, които са се отказали от високоплатената си, само че неприятна и свързана със стрес работа, са разкрили способи да припечелват от нещо друго, което им доставя наслаждение.
Сред тях има и българи, разкрили ресторант в Гоа, други пък основали брачна организация в Тайланд.
На тези хора им е достатъно, че живеят на брега на морето и всеки ден изпращат и посрещат слънцето, че поддържат връзка с други като тях и имат пари за най-необходимото.
Е, някои от дауншифтърите след време се връщат към предходния си метод на живот, стартират още веднъж да градят кариера, да пестят за дом и автомобил, само че без непрекъснато да се терзаят от мисълта, че пропиляват живота си в гонене на материални богатства.
Рано или късно човек изпушва
Една от аргументите за дауншифтинга е банална – отмалялост. В огромните градове се работи по 10-14 часа, губят се още часове за пътешестване до офиса и времето не стига за отмора. Да се живее в подобен лудешки темп е невероятно.Рано или късно човек изпушва и никакви пари не могат да го принуждават да мисли положително за работата си, колкото и да я обича.
Неподходящата специалност
Мнозина стават лекари, художници, икономисти, тъй като по този начин са решили родителите им, което се трансформира в изтезание за тях и дауншифтингът е метод да стартират още веднъж и да вършат това, което желаят.
Болест прекатурва живота ти
Желанието съществено да промениш всичко идва и след тежко заболяване, когато човек се оказва сред живота и гибелта. Тогава осъзнаваш, че животът е един и ти се желае да живееш пълноценно тук и в този момент.
Неизживяната младост тласка към бягство от действителността
Сега множеството младежи приключват висшето си обучение и незабавно попадат във водовъртежа на всекидневието. След време се усещат, че животът си тече сиво и скучно и че даже спомен от него нямат. Не са пътували на автостоп из Европа, не са посрещали хипи празника July Morning на брега на морето, не са карали мотори с гневна скорост, не са пели в рокгрупа...И дауншифтингът е метод да изживеят още веднъж младостта си.
Наистина ли е толкоз просто?
Идеята за дауншифтинга наподобява привлекателна на пръв взор – би трябвало просто да зарежеш работата си и да се наслаждаваш на живота. В действителността обаче нещата са по-сложни.
Работата в офиса ни дава някаква сигурност за утрешния ден. Не всички дауншифтъри могат да се оправят с неналичието на приходи. Затова се хващат някъде на половин ден, само че от боязън да не изгубят тази работа влагат доста повече сила за по-малко пари и кръгът се затваря.
Други съумяват да претърпяват с по-малко средства, като настояват, че са понижили разноските си и се любуват по-пълноценно на живота си. Отказали са се от ненужното извършване на покупки на движимости поради избран статус или „ състезание ” с близки и другари кой ще има по-скъпа кола или тв приемник.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ