Бивши лагеристи и техни близки се поклониха пред жертвите на комунистическия режим
Хора, които са били в комунистическите лагери и техни близки се поклониха в памет на жертвите на тоталитарния режим в концлагера " Белене " на Втори обект на остров Персин на река Дунав в събота Това заяви кореспондентът на Българска телеграфна агенция в Плевен Елина Кюркчиева.
Стотици бяха пристигналите в горещия ден на острова край Белене, с цел да изкажат своята почет към жертвите от лагера. Имаше и участници в събитията от преди 1989-та година, които към момента описват за своите тествания, за претърпяното в лагера. Както и предходните години те приканват държавното ръководство да накаже виновниците, поради които стотици са изгубили живота си.
Един от потърпевшите, който идва чак от Бурса дружно с още някогашни лагерници от Турция, е Шукри Сюлейман Мехмед. Той е бил преподавател по немски език. Преди 40 години по време на образователен час в гимназия в Крумовград е отведен и въдворен в лагера " Белене “. Тогава той е на 34 години. В концлагера изкарва 18 месеца, а по-късно още 27 месеца е интерниран в едно монтанско село като пастир. " Опитът за промяна на имената на етническите турци беше с изключение на закононарушение, само че и нарушаване на човешките права. Какво пречеше моето име и това на фамилията ми на България ", към момента си задава този въпрос той. След като през 1989 година той отпътува за Турция през 1992 година се връща в България. Той е безапелационен, че макар, че са минали десетилетия от този интервал, изпълнен с тежки мемоари за дни на неопределеност, би трябвало да има осъдени за потърпевшите и жертвите на режима, въдворил стотици хора в концлагерите.
Тази година поклонението бе намерено от президента (1997-2002) Петър Стоянов. В словото си към присъстващите той акцентира, че лагерът " Белене " се трансформира в синоним на комунистическата принуда и комунистическата свирепост, която в доста огромна степен беше безсмислена. " Ще бъде непростителен грях в нашата общобългарска памет да не бъде вграден споменът и за " Белене " и за всички останали места, които са знаци на ужасяващия комунистически режим ", добави президентът Стоянов.
Специален посетител на поклонението беше писателката Теодора Димова. " Самият факт да си на това място на страданието, на изтезанието, на унижението, на несправедливостта е тестване. Като че ли духът на самите жертви ни кара да минем през това тестване, с цел да станем по-силни ", сподели в обръщението си към присъстващите писателката. Според нея тази страница от най-новата история на България би трябвало да бъде прочетена и осмислена.
Отслужени бяха молебствия от представители на вероизповеданията, от които е имало жертви на концлагера. С овации бяха приветствани някогашни концлагеристи, които излязоха пред събралите се поклонници с надписа: " Последните очевидци до момента в който са живи, желаят да видят правораздаване ".
По време на поклонението бе показана и изложбата " 40 години памет за жертвите на лагера " Белене " (1984-1987) ". Тя демонстрира лагеристите по време на насилствената промяна на имената на българските жители от турски генезис в Народна република България от комунистическия режим отпред с Тодор Живков. Експозицията е по самодейност на гражданската организация " Справедливост, права и културно съдействие на Балканите ", обединила някогашните лагеристи в " Белене " по време на асимилацията и техните близки.
Сред гостите на поклонението бяха посланикът на Турция у нас Н.Пр. Мехмет Саит Уянък и служебният министър на защитата Атанас Запрянов. Организатор на поклонението е Инициативна група, в която влизат жители, общественици и организации.
Концлагерът " Белене " е основан с поверително решение на държавното управление на Българска комунистическа партия с министър председател Георги Димитров на 27 април 1949 година През 1953 година е закрит, следвайки политиката на Москва за краткотрайно понижаване на репресиите в лагерите от наказателната система ГУЛАГ в Съюз на съветските социалистически републики. След експлоадиране на Унгарското национално въстание през есента на 1956 година комунистическата власт още веднъж отваря " Белене ".
През 1959 година лагерът още веднъж е закрит, откакто в изявление за западно издание тогавашният министър председател Антон Югов декларира, че в България към този момент няма лагери. В края на 1984 година комунистическият режим още веднъж отваря " Белене ", където изолира 517 български жители от турски генезис, съперници на така наречен Възродителен развой. Последните лагеристи са освободени през 1987 г.
Стотици бяха пристигналите в горещия ден на острова край Белене, с цел да изкажат своята почет към жертвите от лагера. Имаше и участници в събитията от преди 1989-та година, които към момента описват за своите тествания, за претърпяното в лагера. Както и предходните години те приканват държавното ръководство да накаже виновниците, поради които стотици са изгубили живота си.
Един от потърпевшите, който идва чак от Бурса дружно с още някогашни лагерници от Турция, е Шукри Сюлейман Мехмед. Той е бил преподавател по немски език. Преди 40 години по време на образователен час в гимназия в Крумовград е отведен и въдворен в лагера " Белене “. Тогава той е на 34 години. В концлагера изкарва 18 месеца, а по-късно още 27 месеца е интерниран в едно монтанско село като пастир. " Опитът за промяна на имената на етническите турци беше с изключение на закононарушение, само че и нарушаване на човешките права. Какво пречеше моето име и това на фамилията ми на България ", към момента си задава този въпрос той. След като през 1989 година той отпътува за Турция през 1992 година се връща в България. Той е безапелационен, че макар, че са минали десетилетия от този интервал, изпълнен с тежки мемоари за дни на неопределеност, би трябвало да има осъдени за потърпевшите и жертвите на режима, въдворил стотици хора в концлагерите.
Тази година поклонението бе намерено от президента (1997-2002) Петър Стоянов. В словото си към присъстващите той акцентира, че лагерът " Белене " се трансформира в синоним на комунистическата принуда и комунистическата свирепост, която в доста огромна степен беше безсмислена. " Ще бъде непростителен грях в нашата общобългарска памет да не бъде вграден споменът и за " Белене " и за всички останали места, които са знаци на ужасяващия комунистически режим ", добави президентът Стоянов.
Специален посетител на поклонението беше писателката Теодора Димова. " Самият факт да си на това място на страданието, на изтезанието, на унижението, на несправедливостта е тестване. Като че ли духът на самите жертви ни кара да минем през това тестване, с цел да станем по-силни ", сподели в обръщението си към присъстващите писателката. Според нея тази страница от най-новата история на България би трябвало да бъде прочетена и осмислена.
Отслужени бяха молебствия от представители на вероизповеданията, от които е имало жертви на концлагера. С овации бяха приветствани някогашни концлагеристи, които излязоха пред събралите се поклонници с надписа: " Последните очевидци до момента в който са живи, желаят да видят правораздаване ".
По време на поклонението бе показана и изложбата " 40 години памет за жертвите на лагера " Белене " (1984-1987) ". Тя демонстрира лагеристите по време на насилствената промяна на имената на българските жители от турски генезис в Народна република България от комунистическия режим отпред с Тодор Живков. Експозицията е по самодейност на гражданската организация " Справедливост, права и културно съдействие на Балканите ", обединила някогашните лагеристи в " Белене " по време на асимилацията и техните близки.
Сред гостите на поклонението бяха посланикът на Турция у нас Н.Пр. Мехмет Саит Уянък и служебният министър на защитата Атанас Запрянов. Организатор на поклонението е Инициативна група, в която влизат жители, общественици и организации.
Концлагерът " Белене " е основан с поверително решение на държавното управление на Българска комунистическа партия с министър председател Георги Димитров на 27 април 1949 година През 1953 година е закрит, следвайки политиката на Москва за краткотрайно понижаване на репресиите в лагерите от наказателната система ГУЛАГ в Съюз на съветските социалистически републики. След експлоадиране на Унгарското национално въстание през есента на 1956 година комунистическата власт още веднъж отваря " Белене ".
През 1959 година лагерът още веднъж е закрит, откакто в изявление за западно издание тогавашният министър председател Антон Югов декларира, че в България към този момент няма лагери. В края на 1984 година комунистическият режим още веднъж отваря " Белене ", където изолира 517 български жители от турски генезис, съперници на така наречен Възродителен развой. Последните лагеристи са освободени през 1987 г.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ