Не сме привнесени от Запада: ЛГБТИ хората в българската история
" Хора като нас постоянно са съществували по нашите земи " — това е посланието, което движи " Куиър София ". Започнали с една история преди две години, те откриват десетки други и се посвещават на задачата да съберат, опишат и запазят куиър (б. ред. - в превод от британски език - " чудноват ", " необикновен " ; неологизъм, който се употребява като събирателно нарицателно за хората с нехетеросексуална ориентация) и транс историята на България — такава, каквато в никакъв случай не е била разказвана до момента.
Екипът на " Куиър София " си показва след време да издаде книга, която да събира историите на българските персони, оставили диря в куиър историята. В момента обаче се концентрира върху продуцирането на документални филми, води " куиър разходки " - турове из София и още доста други действия. Пресечната точка сред всички тях е желанието на екипа е да изпрати посланието: " не се чувствайте сами ".
Проследяването на историите се оказва не напълно лесна задача поради стигмата и мълчанието:
" Не единствено от хората към личностите, за които си приказваме, а от време на време и от самите персони. Това в действителност не е толкоз изненадващо, тъй като не можем да постановяваме нашите днешни разбирания за куиър просвета върху време, което не е боравило с тези термини ", счита Жасмина, която дружно с Митко и Мая е едно от лицата на " Куиър София ".
По думите ѝ обаче изявленията, които тя и екипът ѝ пишат, са подкрепени от тествана информация с разнообразни извори - формалните архиви, изявленията с хора, съвременници на личностите и други
От " Куиър София " обръщат внимание, че доста се приказва за репресиите по време на държавния социализъм, само че в действителност по време на монархическия режим, изключително след 34-а година, репресиите против хомосексуални хора в царска България също доста се ускоряват.
Снимка: Христина Морфова и Людмила Прокопова; " Куиър София "
" Първата история, която проследихме, в действителност е образец за това. Христина Морфова и Людмила Прокопова са уволнени от операта. Постоянно са били цел за нападки от институциите, от съседи, от родителите на ученичките си… ", показва тя
Интересно изобретение в хода на изследванията на " Куиър София " е, че по времето на османско господство - време, което не свързваме с доста свободи, за хомосексуални хора наказванията са били по-леки, в сравнение с в други времена и други географски топоси. Докато в Западна Европа през множеството време сред 13 и 19 век хомосексуалността постоянно се санкционира със гибел, в рамките на Османската империя, в това число по нашите земи, преди 1858 година наказването е било санкция.
" Не мисля, че можем да набележим една единствена ера и да кажем: " да, тогава е било най неприятно ", тъй като просто правно нещата са изглеждали друго през другите столетия. Нещото, което може да се каже за всички интервали, е, че патриархатът, който към момента си вирее по нашите земи, изиграва извънредно огромна роля за потиснатостта на общностите ", споделя Жасмина.
Устойчива е концепцията, която битува и през днешния ден - че другите хора не са привични за нашето общество:
" Това е подтик, който известни политически придвижвания се пробват да употребяват против нас. Казват, че сме " привнесени от Запада ". Това е може да се наблюдава през разнообразни столетия от българската история ", акцентира Жасмина.
По подобен метод се говорело за князете Фердинанд и Батенберг. Твърдяло се, че демонстрират някакъв западен модел на мъжка деликатност, която не е привична за балканския мъж. Още тогава е имало такива препратки към хомосексуалността или бисексуалността като нещо непознато.
Според Жасмина обаче хората от ЛГБТИ общността (лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансджендър и интерсекс хората) постоянно са били тук, още от времето на траките. Затова едно от посланията, които изпраща разказът за българската диря в куиър историята е: " не, ние не сме привнесени от Европа ".
Според екипа на " Куиър София " времето се придвижва напред, само че това не значи, че животът на ЛГБТИ общността у нас става по-лесен. Социалните права и свободи не се придвижват в крайник с него.
" Субкултурите се борят с човеконенавистни импулси, които се пробват по всякакъв начин да ги унищожат. Интересното е, че сега ние като младежи си мислим за 90-те и ранните 2000-ни години, като едно време, в което сме имали много повече свободи да вършим нещата, които считаме за безусловно редни, само че поради които биваме безусловно убивани по улиците ", обръща внимание Жасмина.
Древност
Според професор Иван Маразов в тракийската просвета полът не е бил биологична категория, а обществена. Тоест дамата и мъжът не се раждат, а се основават. Две ентрални фигури в тракийския мавзолей са богинята майка и Орфей.
Едно от проявленията на богинята майка е Кибела. Култът към нея е публикуван по територията на цялата Римска империя, в това число и по нашите земи. Доказателство за това е откритият през 2007 година храм в Балчик, който е ситуиран на 250 м от морето. Оказва се има връзка сред Кибела и транс културата.
" Нейните жреци са наречени " гали " на името на река Галус, където първият воин в тракийската митология, в който Кибела е била влюбена, си прави самичък кастрация. Инициацията в култа изисква от жреците да създадат такава самокастрация в символ на респект към богинята. Така те обричат себе си на нея. Считало се и че по този метод те одобряват в себе си и двата пола, които са били познати тогава, и стават различен пол. Те били най-близо до боговете, тъй като съчетавали в себе си половете. Така галите стават част от международната транс история. Смята се, че по същия метод култът е практикуван и в храма в Балчик ", описаха от " Куиър София " в границите на събитието " Куиър история 101 ".
В храмове на Кибела са намирани златни орнаменти и гривни, носени от жреците. Галите носели дълги тоги, които обичайно тогава са били част от облеклото на дамите. Жълтият им цвят бил характерен по време на празненствата, които почитат богинята напролет. Това води на мисълта, че при тях не става въпрос единствено за смяна на тялото, само че също и на обществената принадлежност.
Двама други тракийци - Орфей и Тамир съгласно късните писмени източници се явяват първоучители на хомосексуалната обич освен в Тракия, а в света:
" Тамир бил наследник на Филамон и нимфата, тракиец по жанр, който опознал срамната обич и пръв почнал да люби мъже ",(Сохилии към илиада II, 595).
Образът на Орфей се показва по извънредно мекушав за тогавашните разбирания метод. Ролята на музикантите в античното общество има доста " подозрителен статут " от позиция на мъжете. Музикантите не се вписват в класическата публикация за мъж - те не водят война, не се хранят с месо, не пият и не се женят. Това е повода проф. Иван Маразов да твърди, че те се смятат за основоположници на хомосексуалната обич.
За Орфей, Овидий в " Метаморфози ":
" Мъка и болежка, душевна и сълзи му бяха
храната.
После грубо прокълнат, безсърдечни
сили на Ереб,
скри се в Родопската вис и във Хемус, що
брули Горнякът.
Орфей продължи да отхвърля женската
Обич – било че от нея бе страдал надълбоко
или че беше се врекъл. Но доста дами се стремяха
да се сближат с песнопоя,
отблъснати, страдаха доста.
Той племената тракийски научи към
млади момчета да отнесат любовта си и в
най-ранна младост да вкусват от
краткотрайната пролет и първият цвят да
откъснат ".
Османската империя
В късния интервал на Османската империя хомосексуалността не е криминализирана, само че след Освобождението е. През 1858 година половите актове сред хора от същия пол престават да бъдат наказуемо закононарушение, до момента в който сред 13 и 19 век в Англия и Франция хомусексуалността се санкционира със гибел.
" В по-късния интервал в Османската империя има единствено парично наказване за хомесексуалност. Колкото по-богат си, толкоз повече плащаш на султана. Няма затвор, в доста редки случаи има пердах с камшици ", описват от " Куиър София ".
Друга част от османската просвета по нашите земи е олицетворена в джамията Баня Баши, издигната през 16-и век. Тя била привлекателен център за доста култури, а и за доста разнообразни типове прояви, в това число хомосексуални. Пътешественици от интервала сред 17-и и 18-и век споделят, че към джамията можел елементарно да се откри придружител от същия пол, както и място, където да се употребява връзката.
През 17-и век, когато османският странник Евлия Челеби пътува по нашите земи, остава известно време в София. На връщане от София се стопира в едно село край града, където имало чешма – чешмата на щастието.
В пътеписът си Челеби споделя за специфичното свойство на чешмата – тя серпантина да тече за всеки, който е имал хомосексуална демонстрация в живота си. Пътешественикът написа, че от седемдесет спътници той и още четирима карат чешмата да потече. Оказва се, че множеството хора по нашите земи са имали този опит с хора от същия пол.
Следосвобожденска България
Твърди се, че Фердинанд I имал близки връзки с офицери и членове на царския двор. Димитър Станчов, който е първо негов секретар, по-късно шеф на тайния му кабинет, а по-късно и министър-председател, е най-близкият човек до Фердинанд. Учителят на князът по български свидетелствал за доста интимни моменти сред двамата. Фердинанд бил видян да го гали по главата, оправяйки прическата му – много непривична демонстрация за тогавашния традиционен български двор.
Знае се, че като се изключи че имал обичани офицери и началници на тайните кабинети, Фердинанд много постоянно пътувал до остров Капри, което му дава тази популярност и кара хора като кралица Виктория, която е негова родственик, да дефинира като мекушав:
" Той е изцяло неподходящ… внимателен, мекушав и ексцентричен…трябва да бъде спрян неотложно ", твърди тя.
Въз основа на маниерите му тя счита, че той няма да бъде добър властник. Сблъсъкът на държанието на царя с полезностите на българското общество тогава довежда до изявления в периодическия щемпел. Автор на една разкриваща публикация за Фердинанд е самият Стамболов.
Историята, с която стартира всичко
Първата история, с която се занимава " Куиър София " е почти от това време. Става дума за историята на две дами – оперното дуо - Христина Морфова и Людмила Прокопова
През зимата на 1906 година Морфова и Прокопова се срещат в Прага. По това време Христина е 17-годишна и мечтае да учи музика, а Людмила е към този момент одобрена студентка в Пражката консерватория. Двете се развиват, пеят и се готвят за блестяща кариера. Дори когато Христина се омъжва за Любен Лукаш през 1926 година, тя продължава да живее, работи и пътува с Людмила.
През 1930 година Морфова е на върха на славата си – тя е, както споделя Людмила, " най-любимата европейска певица и артистка ", само че взема решение да се върне в България за непрекъснато. Спътницата ѝ се съгласява да се реалокира дружно с нея в София.
" Двете дами са живели дружно като семейство. Спали са в едно легло, както можем да съдим от фотосите, които намерихме в държавния списък. В описанието на една от фотосите, написа черно на бяло " спалнята на двете ", означават от " Куиър София ".
По това време в България режимът е наказателен по отношение на хомусексуалността, а клюките за връзката им в консервативното общество водят до тормоз. През май 1935 Христина е уволнена от операта, а по-късно възобновена.
Христина отива до Карлово за празника на розата през 1936 година – за първи път без Людмила. На връщане колата ѝ катастрофира и тя умира. По спомените на биографа на Морфова Владимир Русалиев, когато научава новината за злополуката, Людмила изпада в безсъзнание и цяла нощ ридае безутешно.
Самата тя споделя: " Загина моята Христина, с която цели 28 години ние не бяхме се разделяли никога… Загубих моята неразделна спътница в живота и изкуството ".
Още по тематиката
1 февруари 2025 08:30
Екипът на Куиър София споделя, че има извънредно доста малко непокътнати писма сред двете, тъй като те съвсем постоянно са били дружно. Всяко от тях приключва с постскриптум: " Милион сладки целувки ".
След гибелта на Морфова Людмила се посвещава на запазването за загатна за своята обичана. Прогонена от общия им дом, тя прекарва последните си години в скромна квартира, където на видно място – на пианото – неотменно стои портретът на Христина.
Последното предпочитание на Людмила Прокопова е да бъде заровена покрай обичаната си. И това в действителност се случва. На солидната гранитна плоча сега са изписани имената и на двете.
Социализъм
В предишното на страната - сред 1896 и 1968 година - хомосексуалните актове сред двама мъже са закононарушение. Наказанието в този интервал варира сред 6 месеца и 3 години затвор за всички лица над 16 години.
Снимки на Антон Дончев от средата на 60-те, които са налични в Български образен списък, демонстрират разнообразни аспекти на една среда, за която малко се приказва.
Има и един различен феномен от това време – сините поети. Александър Вутимски основава кръг от хора към себе си, макар че умира доста млад - единствено на 24 години от туберкулоза. Той пръв, най-малко съгласно изследванията, се декларира намерено като гей създател и поезията му е извънредно хомосексуална.
Заедно с Николай Лилиев и Георги Мицков – Жорж образуват група на куиър поети, към която по-късно се причислява и Борислав Георгиев. Останалите не се декларират толкоз изрично, колкото Вутимски, само че избират различен канал да се изразят - преводите.
Николай Лилиев (горе вляво), Александър Вутимски (горе вдясно), Георги Мицков (долу вляво) и Борислав Георгиев (долу вдясно); Колаж: " Куиър София "
" Превеждат Сафо, Кавафис, Рилке и Емили Дикинсън. Оказва се, че в случай че не се чувстваш задоволително свободен да се изразиш обществено, да заявиш самия себе си, го правиш посредством преводите ", изясняват от Куиър София.
За куиър културата у нас по време на държавния социализъм има и задгранични свидетелства. По това време в Съединени американски щати се разгласяват пътеводители за добре осведомените гей хора, който споделя къде те могат да намерят съидейници. От средата на 60-те години България също попада в пътеводителя.
В броя от 1970 година има два български града – София и Варна. Списъкът със заведения, в които гей човек може да откри компания, не е по никакъв начин къс. В него се включват местата, които задгранични гости са загатнали на редакторите на изданието.
90-те
Един гей бар в София от 90-те години добива необятна известност. Става дума за клуб " Спартакус ", който е неразривна част от българската куиър история. Създаден през 1996 година година от Дим Дуков в подлеза на Софийския университет, " Спартакус " удържа непрекъсната аудитория от хетеросексуални и хомосексуални гости измежду високия ешелон на политическия и културния живот в България през 90-те години.
" За страдание не можем да влизаме в прекалено много детайлности, защото огромна част от информацията е от хора, които са го посещавали и загатват хора, които са виждали вътре, само че това няма по какъв начин да бъде потвърдено, с изключение на да се одобри на доверие. Има обаче огромно припокриване на имена на хора, които са от висшите етажи на политическия и културния живот в този миг ", споделят от " Куиър София ".
Куиър хората постоянно са били част от обществото ни – макар насилието, цензурата и историческото заличаване. Да им върнем мястото в паметта си не е просто жест на почитание, а стъпка към по-справедливо бъдеще.
Екипът на " Куиър София " си показва след време да издаде книга, която да събира историите на българските персони, оставили диря в куиър историята. В момента обаче се концентрира върху продуцирането на документални филми, води " куиър разходки " - турове из София и още доста други действия. Пресечната точка сред всички тях е желанието на екипа е да изпрати посланието: " не се чувствайте сами ".
Проследяването на историите се оказва не напълно лесна задача поради стигмата и мълчанието:
" Не единствено от хората към личностите, за които си приказваме, а от време на време и от самите персони. Това в действителност не е толкоз изненадващо, тъй като не можем да постановяваме нашите днешни разбирания за куиър просвета върху време, което не е боравило с тези термини ", счита Жасмина, която дружно с Митко и Мая е едно от лицата на " Куиър София ".
По думите ѝ обаче изявленията, които тя и екипът ѝ пишат, са подкрепени от тествана информация с разнообразни извори - формалните архиви, изявленията с хора, съвременници на личностите и други
От " Куиър София " обръщат внимание, че доста се приказва за репресиите по време на държавния социализъм, само че в действителност по време на монархическия режим, изключително след 34-а година, репресиите против хомосексуални хора в царска България също доста се ускоряват.
Снимка: Христина Морфова и Людмила Прокопова; " Куиър София " " Първата история, която проследихме, в действителност е образец за това. Христина Морфова и Людмила Прокопова са уволнени от операта. Постоянно са били цел за нападки от институциите, от съседи, от родителите на ученичките си… ", показва тя
Интересно изобретение в хода на изследванията на " Куиър София " е, че по времето на османско господство - време, което не свързваме с доста свободи, за хомосексуални хора наказванията са били по-леки, в сравнение с в други времена и други географски топоси. Докато в Западна Европа през множеството време сред 13 и 19 век хомосексуалността постоянно се санкционира със гибел, в рамките на Османската империя, в това число по нашите земи, преди 1858 година наказването е било санкция.
" Не мисля, че можем да набележим една единствена ера и да кажем: " да, тогава е било най неприятно ", тъй като просто правно нещата са изглеждали друго през другите столетия. Нещото, което може да се каже за всички интервали, е, че патриархатът, който към момента си вирее по нашите земи, изиграва извънредно огромна роля за потиснатостта на общностите ", споделя Жасмина.
Устойчива е концепцията, която битува и през днешния ден - че другите хора не са привични за нашето общество:
" Това е подтик, който известни политически придвижвания се пробват да употребяват против нас. Казват, че сме " привнесени от Запада ". Това е може да се наблюдава през разнообразни столетия от българската история ", акцентира Жасмина.
По подобен метод се говорело за князете Фердинанд и Батенберг. Твърдяло се, че демонстрират някакъв западен модел на мъжка деликатност, която не е привична за балканския мъж. Още тогава е имало такива препратки към хомосексуалността или бисексуалността като нещо непознато.
Според Жасмина обаче хората от ЛГБТИ общността (лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансджендър и интерсекс хората) постоянно са били тук, още от времето на траките. Затова едно от посланията, които изпраща разказът за българската диря в куиър историята е: " не, ние не сме привнесени от Европа ".
Според екипа на " Куиър София " времето се придвижва напред, само че това не значи, че животът на ЛГБТИ общността у нас става по-лесен. Социалните права и свободи не се придвижват в крайник с него.
" Субкултурите се борят с човеконенавистни импулси, които се пробват по всякакъв начин да ги унищожат. Интересното е, че сега ние като младежи си мислим за 90-те и ранните 2000-ни години, като едно време, в което сме имали много повече свободи да вършим нещата, които считаме за безусловно редни, само че поради които биваме безусловно убивани по улиците ", обръща внимание Жасмина.
Древност
Според професор Иван Маразов в тракийската просвета полът не е бил биологична категория, а обществена. Тоест дамата и мъжът не се раждат, а се основават. Две ентрални фигури в тракийския мавзолей са богинята майка и Орфей.
Едно от проявленията на богинята майка е Кибела. Култът към нея е публикуван по територията на цялата Римска империя, в това число и по нашите земи. Доказателство за това е откритият през 2007 година храм в Балчик, който е ситуиран на 250 м от морето. Оказва се има връзка сред Кибела и транс културата.
" Нейните жреци са наречени " гали " на името на река Галус, където първият воин в тракийската митология, в който Кибела е била влюбена, си прави самичък кастрация. Инициацията в култа изисква от жреците да създадат такава самокастрация в символ на респект към богинята. Така те обричат себе си на нея. Считало се и че по този метод те одобряват в себе си и двата пола, които са били познати тогава, и стават различен пол. Те били най-близо до боговете, тъй като съчетавали в себе си половете. Така галите стават част от международната транс история. Смята се, че по същия метод култът е практикуван и в храма в Балчик ", описаха от " Куиър София " в границите на събитието " Куиър история 101 ".
В храмове на Кибела са намирани златни орнаменти и гривни, носени от жреците. Галите носели дълги тоги, които обичайно тогава са били част от облеклото на дамите. Жълтият им цвят бил характерен по време на празненствата, които почитат богинята напролет. Това води на мисълта, че при тях не става въпрос единствено за смяна на тялото, само че също и на обществената принадлежност.
Двама други тракийци - Орфей и Тамир съгласно късните писмени източници се явяват първоучители на хомосексуалната обич освен в Тракия, а в света:
" Тамир бил наследник на Филамон и нимфата, тракиец по жанр, който опознал срамната обич и пръв почнал да люби мъже ",(Сохилии към илиада II, 595).
Образът на Орфей се показва по извънредно мекушав за тогавашните разбирания метод. Ролята на музикантите в античното общество има доста " подозрителен статут " от позиция на мъжете. Музикантите не се вписват в класическата публикация за мъж - те не водят война, не се хранят с месо, не пият и не се женят. Това е повода проф. Иван Маразов да твърди, че те се смятат за основоположници на хомосексуалната обич.
За Орфей, Овидий в " Метаморфози ":
" Мъка и болежка, душевна и сълзи му бяха
храната.
После грубо прокълнат, безсърдечни
сили на Ереб,
скри се в Родопската вис и във Хемус, що
брули Горнякът.
Орфей продължи да отхвърля женската
Обич – било че от нея бе страдал надълбоко
или че беше се врекъл. Но доста дами се стремяха
да се сближат с песнопоя,
отблъснати, страдаха доста.
Той племената тракийски научи към
млади момчета да отнесат любовта си и в
най-ранна младост да вкусват от
краткотрайната пролет и първият цвят да
откъснат ".
Османската империя
В късния интервал на Османската империя хомосексуалността не е криминализирана, само че след Освобождението е. През 1858 година половите актове сред хора от същия пол престават да бъдат наказуемо закононарушение, до момента в който сред 13 и 19 век в Англия и Франция хомусексуалността се санкционира със гибел.
" В по-късния интервал в Османската империя има единствено парично наказване за хомесексуалност. Колкото по-богат си, толкоз повече плащаш на султана. Няма затвор, в доста редки случаи има пердах с камшици ", описват от " Куиър София ".
Друга част от османската просвета по нашите земи е олицетворена в джамията Баня Баши, издигната през 16-и век. Тя била привлекателен център за доста култури, а и за доста разнообразни типове прояви, в това число хомосексуални. Пътешественици от интервала сред 17-и и 18-и век споделят, че към джамията можел елементарно да се откри придружител от същия пол, както и място, където да се употребява връзката.
През 17-и век, когато османският странник Евлия Челеби пътува по нашите земи, остава известно време в София. На връщане от София се стопира в едно село край града, където имало чешма – чешмата на щастието.
В пътеписът си Челеби споделя за специфичното свойство на чешмата – тя серпантина да тече за всеки, който е имал хомосексуална демонстрация в живота си. Пътешественикът написа, че от седемдесет спътници той и още четирима карат чешмата да потече. Оказва се, че множеството хора по нашите земи са имали този опит с хора от същия пол.
Следосвобожденска България
Твърди се, че Фердинанд I имал близки връзки с офицери и членове на царския двор. Димитър Станчов, който е първо негов секретар, по-късно шеф на тайния му кабинет, а по-късно и министър-председател, е най-близкият човек до Фердинанд. Учителят на князът по български свидетелствал за доста интимни моменти сред двамата. Фердинанд бил видян да го гали по главата, оправяйки прическата му – много непривична демонстрация за тогавашния традиционен български двор.
Знае се, че като се изключи че имал обичани офицери и началници на тайните кабинети, Фердинанд много постоянно пътувал до остров Капри, което му дава тази популярност и кара хора като кралица Виктория, която е негова родственик, да дефинира като мекушав:
" Той е изцяло неподходящ… внимателен, мекушав и ексцентричен…трябва да бъде спрян неотложно ", твърди тя.
Въз основа на маниерите му тя счита, че той няма да бъде добър властник. Сблъсъкът на държанието на царя с полезностите на българското общество тогава довежда до изявления в периодическия щемпел. Автор на една разкриваща публикация за Фердинанд е самият Стамболов.
Историята, с която стартира всичко
Първата история, с която се занимава " Куиър София " е почти от това време. Става дума за историята на две дами – оперното дуо - Христина Морфова и Людмила Прокопова
През зимата на 1906 година Морфова и Прокопова се срещат в Прага. По това време Христина е 17-годишна и мечтае да учи музика, а Людмила е към този момент одобрена студентка в Пражката консерватория. Двете се развиват, пеят и се готвят за блестяща кариера. Дори когато Христина се омъжва за Любен Лукаш през 1926 година, тя продължава да живее, работи и пътува с Людмила.
През 1930 година Морфова е на върха на славата си – тя е, както споделя Людмила, " най-любимата европейска певица и артистка ", само че взема решение да се върне в България за непрекъснато. Спътницата ѝ се съгласява да се реалокира дружно с нея в София.
" Двете дами са живели дружно като семейство. Спали са в едно легло, както можем да съдим от фотосите, които намерихме в държавния списък. В описанието на една от фотосите, написа черно на бяло " спалнята на двете ", означават от " Куиър София ".
По това време в България режимът е наказателен по отношение на хомусексуалността, а клюките за връзката им в консервативното общество водят до тормоз. През май 1935 Христина е уволнена от операта, а по-късно възобновена.
Христина отива до Карлово за празника на розата през 1936 година – за първи път без Людмила. На връщане колата ѝ катастрофира и тя умира. По спомените на биографа на Морфова Владимир Русалиев, когато научава новината за злополуката, Людмила изпада в безсъзнание и цяла нощ ридае безутешно.
Самата тя споделя: " Загина моята Христина, с която цели 28 години ние не бяхме се разделяли никога… Загубих моята неразделна спътница в живота и изкуството ".
Още по тематиката
1 февруари 2025 08:30
Екипът на Куиър София споделя, че има извънредно доста малко непокътнати писма сред двете, тъй като те съвсем постоянно са били дружно. Всяко от тях приключва с постскриптум: " Милион сладки целувки ".
След гибелта на Морфова Людмила се посвещава на запазването за загатна за своята обичана. Прогонена от общия им дом, тя прекарва последните си години в скромна квартира, където на видно място – на пианото – неотменно стои портретът на Христина.
Последното предпочитание на Людмила Прокопова е да бъде заровена покрай обичаната си. И това в действителност се случва. На солидната гранитна плоча сега са изписани имената и на двете.
Социализъм
В предишното на страната - сред 1896 и 1968 година - хомосексуалните актове сред двама мъже са закононарушение. Наказанието в този интервал варира сред 6 месеца и 3 години затвор за всички лица над 16 години.
Снимки на Антон Дончев от средата на 60-те, които са налични в Български образен списък, демонстрират разнообразни аспекти на една среда, за която малко се приказва.
Има и един различен феномен от това време – сините поети. Александър Вутимски основава кръг от хора към себе си, макар че умира доста млад - единствено на 24 години от туберкулоза. Той пръв, най-малко съгласно изследванията, се декларира намерено като гей създател и поезията му е извънредно хомосексуална.
Заедно с Николай Лилиев и Георги Мицков – Жорж образуват група на куиър поети, към която по-късно се причислява и Борислав Георгиев. Останалите не се декларират толкоз изрично, колкото Вутимски, само че избират различен канал да се изразят - преводите.
Николай Лилиев (горе вляво), Александър Вутимски (горе вдясно), Георги Мицков (долу вляво) и Борислав Георгиев (долу вдясно); Колаж: " Куиър София " " Превеждат Сафо, Кавафис, Рилке и Емили Дикинсън. Оказва се, че в случай че не се чувстваш задоволително свободен да се изразиш обществено, да заявиш самия себе си, го правиш посредством преводите ", изясняват от Куиър София.
За куиър културата у нас по време на държавния социализъм има и задгранични свидетелства. По това време в Съединени американски щати се разгласяват пътеводители за добре осведомените гей хора, който споделя къде те могат да намерят съидейници. От средата на 60-те години България също попада в пътеводителя.
В броя от 1970 година има два български града – София и Варна. Списъкът със заведения, в които гей човек може да откри компания, не е по никакъв начин къс. В него се включват местата, които задгранични гости са загатнали на редакторите на изданието.
90-те
Един гей бар в София от 90-те години добива необятна известност. Става дума за клуб " Спартакус ", който е неразривна част от българската куиър история. Създаден през 1996 година година от Дим Дуков в подлеза на Софийския университет, " Спартакус " удържа непрекъсната аудитория от хетеросексуални и хомосексуални гости измежду високия ешелон на политическия и културния живот в България през 90-те години.
" За страдание не можем да влизаме в прекалено много детайлности, защото огромна част от информацията е от хора, които са го посещавали и загатват хора, които са виждали вътре, само че това няма по какъв начин да бъде потвърдено, с изключение на да се одобри на доверие. Има обаче огромно припокриване на имена на хора, които са от висшите етажи на политическия и културния живот в този миг ", споделят от " Куиър София ".
Куиър хората постоянно са били част от обществото ни – макар насилието, цензурата и историческото заличаване. Да им върнем мястото в паметта си не е просто жест на почитание, а стъпка към по-справедливо бъдеще.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ