Аз съм жена. Просто жена!
Хора, аз съм жена. Просто жена. Имам дребни китки, дребни глезени и огромна разлика сред талията и бедрата, за гърдите пък да не приказваме.
Какво може да се желае от мен? Защо би трябвало да ми се карат? При мен всичко е по този начин, както природата го е измислила за дамите – където би трябвало е тясно, където би трябвало е необятно, където би трябвало е вдлъбнато, където би трябвало е изпъкнало.
Това е за мъжете, за децата. Аз съм част от пъзела. Всичко е приспособено и смазано. Трябва да съвпадне и то работи. Само не изисквайте от мен други функционалности.
Вижте какъв брой е красиво когато си хвана косата, а един кичур остане да стърчи. Върху мен парфюмите ухаят по-добре, в сравнение с са си мислели парфюмеристите, върху мен огърлиците звънят като заричане за радост… И това заричане се извършва.
Какво още ми би трябвало? И не, не ми би трябвало заплата, такава като на мъжете, тъй като аз изобщо не желая да работя. Искам да си бъда у дома, да пека сладкиш и да се виждам в огледалото.
Имам копринена кожа, коса, темперамент. От това всяко година не се получава нищо желязно. Всичко това единствено гори добре. Гори, само че не закалява. Не става по-твърдо.
Изпуква, изстива, израства отначало и още веднъж жадува не за равни права, а за копринени чаршафи. Нямам такива материали и субстанции, от които може да се скове корав темперамент и живот, цялостен с достижения. Не мога да бъда сама за себе си. Аз съм основана за някого. От ребро, ключица, опашна кост – не зная.
И се усещам като че ли имам доста по-малко кости, в сравнение с би трябвало, с цел да заставам крепко, да вървя бързо, да скачам високо и да махам с ръка: Аз! Аз! По-добре да си седнал съм в кресло пред камина.
Или да целувам дете. Или да прегръщам мъж. Не умея да се боря, умея единствено да правя отстъпка. Кога в точния момент, по кое време по-рано, в сравнение с би трябвало. Не съм ковач на личното си благополучие и въобще не съм ковач. Понякога мълча, от време на време приказвам, от време на време бъбря.
Защо не е задоволително надарено да чувстваш, да умееш да обичаш, да бъдеш отстъпчив, да можеш да се скриеш? Просто да бъдеш. И не желая да споделям нито на себе си, нито на другите: „ Ще се оправя. ще схвана, ще го преодолея “. Искам да изпадам в суматоха, да примирам, да заспя, с цел да се опомня и да ми споделят: не трябва да се вълнувате, би трябвало да си почивате. И в действителност би трябвало.
И като цяло, хоризонтално ми е удобно. И не ми би трябвало поощряване, би трябвало ми нов сутиен с тънки дантелени презрамки. И чорапи с жартиери. Умея да бъда жена и майка. Умея да бъда почтена.
За щастието ми стига да ме обичат. Стига ми да дремя през нощта в онази хлътналост на рамото му, която също е част от пъзела.
