Хонконг: Град на ръба
Хонконг гори. Властите не престават да наливат масло в огъня. В понеделник всекидневникът " Женмин жибао " - рупор на Комунистическата партия, предизвести, че " няма безусловно никакво място за компромис ". Но Пекин и държавното управление на Хонконг освен не желаят да създадат стъпка обратно, те не престават да ескалират рецесията.
Докато се публикуваше коментарът на вестника, Хонконгският политехнически университет бе обграден от полицията, която обстрелваше със сълзотворен газ протестиращите, опитващи се да избягат от мястото на събитието. Посланието - Няма излаз! - бе още по тревожно, като се има поради, че полицията по-рано бе заплашила да стреля с бойни патрони, в случай че против нея се употребяват запалителни бомбички или други самоделни оръжия. Сред стотиците, оказали се в капан, е имало възпитаници от междинните учебни заведения.
На родители, депутати и един свещеник, опитващи се да беседват с протестиращите и да потърсят някакво позволение на рецесията, бе попречено да се намесят, въпреки че на някогашния началник на хонконгския Законодателен съвет по-късно бе позволено да влезе (при тях). Когато десетки хиляди локални поданици проведоха поход " Спасете студентите " и дойдоха пред кампуса, те също бяха посрещнати с гумени патрони и сълзотворен газ, откакто някои хора хвърлиха запалителни бомбички.
Употребата на несъразмерна мощ и полицейската грубост форсират и още повече ускоряват тези митинги. Така те трансформират това, което стартира като отменяне на законопроекта за екстрадицията, в надалеч по-широко придвижване, и убеждават огромна част от популацията, че би трябвало да ги поддържа.
Изтеглянето на законопроекта се оказа прекомерно дребна и прекомерно късно пристигнала отстъпка. Същевременно възбраната на множеството демонстрации затвори един кротичък кулоар за митинги против управляващите.
Макар че доста митинги към момента остават мирни, едно коренно малцинство отвръща с недопустимо принуждение. Мнозина в Хонконг отхвърлят тяхното решение и с съображение бяха отблъснати, когато един човек бе запален, явно от някой от протестиращите, предходната седмица. Друг човек умря, откакто бе ударен с тухла при конфликт сред стачкуващи и полицията.
Но забележителна част от популацията към момента упреква за рецесията тези, които са на власт, и евентуално повече хора поддържат идеята: отбрана на метода на живот в Хонконг, обезпечен на доктрина до 2047 година, само че трагично ерозиран в последните години.
В същото време те виждат, че Китайската народноосвободителна войска излезе на улиците на града, с цел да разчиства барикадите, издигнати през уикенда: една " доброволна почистваща активност ", която трябваше да подсети, че китайските военни въпреки всичко могат да бъдат извикани при потребност. Мнозина видяха в това опит за нормализиране на тяхното наличие.
Решимостта на (протестното) придвижване в Хонконг е също и реакция на протичащото се в континентален Китай: засилващите се репресии при ръководството на Си Цзинпин, най-много в Синцзян. Както разкриха изтекли в " Ню Йорк таймс " държавни документи, всеобщото задържане на милион или повече уйгури и на хора от други малцинства, е тръгнало от наставления персонално от Си да не се демонстрира " безусловно никаква благосклонност " в " битката против тероризма, инфилтрацията и сепаратизма ". Мнозина в Хонконг се опасяват, че да се направи пауза (в протестите) или да се потърси компромис, ще значи цялостна капитулация. Нови репресии в района ще предизвикат подобен тип продължаваща опозиция, може би даже и въоръжена бунтовническа активност, която някои към този момент нарекоха " Белфастизация " на града.
В по-далечен проект, рецесията укрепи, за отегчение на Пекин, позициите на сегашната президентка на Тайван Цай Ингвен от Демократичната прогресивна партия, която ще се яви на избори следващата година.
А законопроектът за " Човешките права и демокрацията в Хонконг ", който сега се разисква в Сената на Съединени американски щати, планува налагането на стопански наказания и възбрана за пътешестване на чиновници, считани за виновни за нарушаванията на човешките права.
Китайските водачи може би към момента имат вяра, че това е цена, която си коства да се заплати. След 1989 година, когато смаза митинга за промени, почнал на площад " Тянанмън ", Пекин реши, че кърваво потушаване би трябвало да се заобикаля, в случай че е допустимо - само че не и посредством предложение на отстъпки. Той яростно отхвърля всяка рецензия, както направи с тази, пристигнала от Англия. Независимо дали тя се пренебрегва или не, задграничните водачи са длъжни да припомнят на Китай, че следят протичащото се.
(БТА) /24chasa.bg
Докато се публикуваше коментарът на вестника, Хонконгският политехнически университет бе обграден от полицията, която обстрелваше със сълзотворен газ протестиращите, опитващи се да избягат от мястото на събитието. Посланието - Няма излаз! - бе още по тревожно, като се има поради, че полицията по-рано бе заплашила да стреля с бойни патрони, в случай че против нея се употребяват запалителни бомбички или други самоделни оръжия. Сред стотиците, оказали се в капан, е имало възпитаници от междинните учебни заведения.
На родители, депутати и един свещеник, опитващи се да беседват с протестиращите и да потърсят някакво позволение на рецесията, бе попречено да се намесят, въпреки че на някогашния началник на хонконгския Законодателен съвет по-късно бе позволено да влезе (при тях). Когато десетки хиляди локални поданици проведоха поход " Спасете студентите " и дойдоха пред кампуса, те също бяха посрещнати с гумени патрони и сълзотворен газ, откакто някои хора хвърлиха запалителни бомбички.
Употребата на несъразмерна мощ и полицейската грубост форсират и още повече ускоряват тези митинги. Така те трансформират това, което стартира като отменяне на законопроекта за екстрадицията, в надалеч по-широко придвижване, и убеждават огромна част от популацията, че би трябвало да ги поддържа.
Изтеглянето на законопроекта се оказа прекомерно дребна и прекомерно късно пристигнала отстъпка. Същевременно възбраната на множеството демонстрации затвори един кротичък кулоар за митинги против управляващите.
Макар че доста митинги към момента остават мирни, едно коренно малцинство отвръща с недопустимо принуждение. Мнозина в Хонконг отхвърлят тяхното решение и с съображение бяха отблъснати, когато един човек бе запален, явно от някой от протестиращите, предходната седмица. Друг човек умря, откакто бе ударен с тухла при конфликт сред стачкуващи и полицията.
Но забележителна част от популацията към момента упреква за рецесията тези, които са на власт, и евентуално повече хора поддържат идеята: отбрана на метода на живот в Хонконг, обезпечен на доктрина до 2047 година, само че трагично ерозиран в последните години.
В същото време те виждат, че Китайската народноосвободителна войска излезе на улиците на града, с цел да разчиства барикадите, издигнати през уикенда: една " доброволна почистваща активност ", която трябваше да подсети, че китайските военни въпреки всичко могат да бъдат извикани при потребност. Мнозина видяха в това опит за нормализиране на тяхното наличие.
Решимостта на (протестното) придвижване в Хонконг е също и реакция на протичащото се в континентален Китай: засилващите се репресии при ръководството на Си Цзинпин, най-много в Синцзян. Както разкриха изтекли в " Ню Йорк таймс " държавни документи, всеобщото задържане на милион или повече уйгури и на хора от други малцинства, е тръгнало от наставления персонално от Си да не се демонстрира " безусловно никаква благосклонност " в " битката против тероризма, инфилтрацията и сепаратизма ". Мнозина в Хонконг се опасяват, че да се направи пауза (в протестите) или да се потърси компромис, ще значи цялостна капитулация. Нови репресии в района ще предизвикат подобен тип продължаваща опозиция, може би даже и въоръжена бунтовническа активност, която някои към този момент нарекоха " Белфастизация " на града.
В по-далечен проект, рецесията укрепи, за отегчение на Пекин, позициите на сегашната президентка на Тайван Цай Ингвен от Демократичната прогресивна партия, която ще се яви на избори следващата година.
А законопроектът за " Човешките права и демокрацията в Хонконг ", който сега се разисква в Сената на Съединени американски щати, планува налагането на стопански наказания и възбрана за пътешестване на чиновници, считани за виновни за нарушаванията на човешките права.
Китайските водачи може би към момента имат вяра, че това е цена, която си коства да се заплати. След 1989 година, когато смаза митинга за промени, почнал на площад " Тянанмън ", Пекин реши, че кърваво потушаване би трябвало да се заобикаля, в случай че е допустимо - само че не и посредством предложение на отстъпки. Той яростно отхвърля всяка рецензия, както направи с тази, пристигнала от Англия. Независимо дали тя се пренебрегва или не, задграничните водачи са длъжни да припомнят на Китай, че следят протичащото се.
(БТА) /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ