В далечна, екзотична страна има река, кръстена на България
Хондурас е дребна страна, ситуирана в Централна Америка. Бреговете ѝ се мият от водите на Карибско море и Тихия океан. На територията на страната господства с цялостна мощ тропическия климат. Видимо Хондурас няма нищо, което да го свързва с България, само че дали в действителност е по този начин?
Оказва се, че на територията на страната има река, наречена България или Рио Булгария, както я назовават локалните.
Малко история
Борис Петров, от Белоградчишко, напуща България, с цел да си търси шанса по света и през Куба стига до Централна Америка. Установява се в Ла Сейба през далечната 1928 година Покрай него, през 20-те години на предишния век, още 130 други българи се престрашават да се заселят на територията на Хондурас.
Борис Петров бил задоволително деятелен, с цел да усети кое носи облага в региона и станал притежател на бананова ферма. Останалите български заселници го последвали и скоро плантацията станала задоволително огромна, с цел да изнася лична продукция. На дневен ред се появила и концепцията за изграждане на железопътна линия, която да подкрепя тази активност.
Президентът на Хондурас по това време подкрепил концепцията и почнали изследвания на терена за полагане на линиите. Първият човек в страната поел всички разноски по градежа на железницата и даже наредил да се усили дължината на трасето. Българските бизнесмени се усетили бързо, че могат да имат персонална полза от всичко това и почнали да възнамеряват полагането на линията с повече завои. Така километрите ставали повече, облагата за тях също. Малко по малко те почнали да наемат служащи от локалното население и почнали да се замогват.
В процеса на изследване на терена за железницата българските преселници се натъкват на река, която липсва на картите на страната. Наричат я България, Рио Булгария, в чест на далечната си татковина. Изворът на тази река е в Националния парк Пико Бонито, в планината Грасиас а Диос. Тъй като минавала през непроходима джунгла, досега не била позната на популацията. Теренът ѝ не бил изследван, защото бил мощно накривен и кръстосан.
По поречието на реката последователно се обособило населено място, което било напълно българско, само че до 1955 г то последователно западнало.
В наши дни
В наши дни популацията на Хондурас, което има български корени е над 10 000 души. Въпреки смесените бракове, мъжете са запазили семействата си, а дамите с български генезис също са запазили най-малко едно българско име около правилото в Хондурас човек да има по 5 – 6 имена. Често срещани семейства там са Баноф, Росеф, Петроф. Наследниците на българските преселници са уважавани в обществото държавни чиновници, учители, даже и чиновници в Секретариата на външните работи.
Интересното е, че нашите сънародници са донесли български обичаи и са съумели да ги вкоренят в всекидневието на локалните през годините. Българите донесли със себе си хляба в Хондурас. До момента на заселването им там, локалните консумирали царевица. Сънародниците ни въвели хляба като съществена част от менюто. Те създали първите хлебопекарни. И през днешния ден множеството хлебарници са български.
Жителите на селището край реката се занимавали със зеленчукопроизводство и продажбата на зеленчуци измежду локалното население. Постепенно зеленчуците стават значима част от трапезата на хората от Хондурас. Те се научават и по какъв начин да ги отглеждат.
Покрай пекарните, българските заселници почнали да си създават и дървени въглища. Това е още един български принос за локалното население, а и още една сфера на сполучлива бизнес активност на тамошните сънародници.
По информация на организация Фокус, Спас Тошев, който е ръководител на Дружеството за другарство България – Хондурас, инцидентно се е натъкнал на информация за съществуването на река с такова име. Започва свое изследване и открива обстоятелствата, които споделихме нагоре. През 2010 г беше оповестено началото на фотографска експедиция по иницатива на Дружеството в Хондурас, за документиране на пейзажа, флората и фауната по поречието на Рио Булгария.
Оказва се, че на територията на страната има река, наречена България или Рио Булгария, както я назовават локалните.
Малко история
Борис Петров, от Белоградчишко, напуща България, с цел да си търси шанса по света и през Куба стига до Централна Америка. Установява се в Ла Сейба през далечната 1928 година Покрай него, през 20-те години на предишния век, още 130 други българи се престрашават да се заселят на територията на Хондурас.
Борис Петров бил задоволително деятелен, с цел да усети кое носи облага в региона и станал притежател на бананова ферма. Останалите български заселници го последвали и скоро плантацията станала задоволително огромна, с цел да изнася лична продукция. На дневен ред се появила и концепцията за изграждане на железопътна линия, която да подкрепя тази активност.
Президентът на Хондурас по това време подкрепил концепцията и почнали изследвания на терена за полагане на линиите. Първият човек в страната поел всички разноски по градежа на железницата и даже наредил да се усили дължината на трасето. Българските бизнесмени се усетили бързо, че могат да имат персонална полза от всичко това и почнали да възнамеряват полагането на линията с повече завои. Така километрите ставали повече, облагата за тях също. Малко по малко те почнали да наемат служащи от локалното население и почнали да се замогват.
В процеса на изследване на терена за железницата българските преселници се натъкват на река, която липсва на картите на страната. Наричат я България, Рио Булгария, в чест на далечната си татковина. Изворът на тази река е в Националния парк Пико Бонито, в планината Грасиас а Диос. Тъй като минавала през непроходима джунгла, досега не била позната на популацията. Теренът ѝ не бил изследван, защото бил мощно накривен и кръстосан.
По поречието на реката последователно се обособило населено място, което било напълно българско, само че до 1955 г то последователно западнало.
В наши дни
В наши дни популацията на Хондурас, което има български корени е над 10 000 души. Въпреки смесените бракове, мъжете са запазили семействата си, а дамите с български генезис също са запазили най-малко едно българско име около правилото в Хондурас човек да има по 5 – 6 имена. Често срещани семейства там са Баноф, Росеф, Петроф. Наследниците на българските преселници са уважавани в обществото държавни чиновници, учители, даже и чиновници в Секретариата на външните работи.
Интересното е, че нашите сънародници са донесли български обичаи и са съумели да ги вкоренят в всекидневието на локалните през годините. Българите донесли със себе си хляба в Хондурас. До момента на заселването им там, локалните консумирали царевица. Сънародниците ни въвели хляба като съществена част от менюто. Те създали първите хлебопекарни. И през днешния ден множеството хлебарници са български.
Жителите на селището край реката се занимавали със зеленчукопроизводство и продажбата на зеленчуци измежду локалното население. Постепенно зеленчуците стават значима част от трапезата на хората от Хондурас. Те се научават и по какъв начин да ги отглеждат.
Покрай пекарните, българските заселници почнали да си създават и дървени въглища. Това е още един български принос за локалното население, а и още една сфера на сполучлива бизнес активност на тамошните сънародници.
По информация на организация Фокус, Спас Тошев, който е ръководител на Дружеството за другарство България – Хондурас, инцидентно се е натъкнал на информация за съществуването на река с такова име. Започва свое изследване и открива обстоятелствата, които споделихме нагоре. През 2010 г беше оповестено началото на фотографска експедиция по иницатива на Дружеството в Хондурас, за документиране на пейзажа, флората и фауната по поречието на Рио Булгария.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ