Холандия няма да увеличи вноската си в евробюджета след Брекзит
Холандският министър председател Марк Рюте показа визията си за Европа след Брекзит, като съобщи, че задълбочаването на интеграцията не е неизбежно, бюджетът на Европейския съюз би трябвало да се свие, а заплащанията за по-бедните страни би трябвало да бъдат непрекъснато свързани с стопански промени, съобщи " Ройтерс ".
В тирада в Берлин, в която той показа Холандия като скептична към задълбочаването на европейската интеграция, само че подкрепяща по-доброто използване на съществуващите съглашения, Рюте нарисува един Европейски Съюз, в който " Брюксел служи на страните членки, а не противоположното ".
" Моята цел за многогодишния бюджет е следната - никакво нарастване във вноските, само че по-добри резултати с по-малък бюджет ", акцентира той. Рюте насочи рецензии за разноските за земеделие и фондовете за развиване на Европейски Съюз, които съставляват 70% от бюджета му. " Ако харчим малко по-малко за тези неща, ще има повече благоприятни условия за новите ни цели ", като засилен граничен надзор и военна инфраструктура, добави министър председателят. Той също по този начин прикани да се сътвори механизъм за преструктуриране на задълженията на страните, които изпитват фискални усложнения, тъй че частните вложители, а не данъкоплатците да заплащат сметката, в случай че вложителите " нямат шанс ".
Намеквайки за Унгария и други източноевропейски страни, които се оповестиха срещу европейските квоти за банкет на бежанци, той сподели, че фондовете би трябвало да бъдат обвързани със спазването на европейските съглашения, като това за приемането избран дял от идващите мигранти. През последните седмици се заприказва за нуждата от увеличение на вноските на страните членки в общностния бюджет. Темата бе сложена от институциите на Европейски Съюз около напускането на Англия и обрисувалия се годишен дефицит от 10 милиарда евро.
Засега страните са разграничени. В началото на февруари се появи информация, че България и още седем страни - членки на Европейски Съюз, от източната част на континента са се съгласили да усилят вноските си в многогодишния бюджет на съюза до 1.1% след напускането на Англия. По-късно обаче българското Министерство на финансите отхвърли информацията.
Австрия към този момент се разгласи срещу предлагането и настоя за орязване на някои стратегии, най-много заплащания за страни от Източна Европа. Лидерите на балтийските страни пък поддържаха концепцията да заплащат повече за бюджета на блока след 2020 година, с цел да запълнят дупката. Очаква се Европейската комисия да направи публично предложение за многогодишната финансова рамка през май.
В тирада в Берлин, в която той показа Холандия като скептична към задълбочаването на европейската интеграция, само че подкрепяща по-доброто използване на съществуващите съглашения, Рюте нарисува един Европейски Съюз, в който " Брюксел служи на страните членки, а не противоположното ".
" Моята цел за многогодишния бюджет е следната - никакво нарастване във вноските, само че по-добри резултати с по-малък бюджет ", акцентира той. Рюте насочи рецензии за разноските за земеделие и фондовете за развиване на Европейски Съюз, които съставляват 70% от бюджета му. " Ако харчим малко по-малко за тези неща, ще има повече благоприятни условия за новите ни цели ", като засилен граничен надзор и военна инфраструктура, добави министър председателят. Той също по този начин прикани да се сътвори механизъм за преструктуриране на задълженията на страните, които изпитват фискални усложнения, тъй че частните вложители, а не данъкоплатците да заплащат сметката, в случай че вложителите " нямат шанс ".
Намеквайки за Унгария и други източноевропейски страни, които се оповестиха срещу европейските квоти за банкет на бежанци, той сподели, че фондовете би трябвало да бъдат обвързани със спазването на европейските съглашения, като това за приемането избран дял от идващите мигранти. През последните седмици се заприказва за нуждата от увеличение на вноските на страните членки в общностния бюджет. Темата бе сложена от институциите на Европейски Съюз около напускането на Англия и обрисувалия се годишен дефицит от 10 милиарда евро.
Засега страните са разграничени. В началото на февруари се появи информация, че България и още седем страни - членки на Европейски Съюз, от източната част на континента са се съгласили да усилят вноските си в многогодишния бюджет на съюза до 1.1% след напускането на Англия. По-късно обаче българското Министерство на финансите отхвърли информацията.
Австрия към този момент се разгласи срещу предлагането и настоя за орязване на някои стратегии, най-много заплащания за страни от Източна Европа. Лидерите на балтийските страни пък поддържаха концепцията да заплащат повече за бюджета на блока след 2020 година, с цел да запълнят дупката. Очаква се Европейската комисия да направи публично предложение за многогодишната финансова рамка през май.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ