Холандският художник Винсент ван Гог е смятан за един от

Холандският художник Винсент ван Гог е считан за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. Той е и измежду най-видните представители на постимпресионизма.

Роден е през 1853 година в семейство на свещеник. Имал родственици търговци на творби на изкуството, по тази причина в началото се насочил точно към тази специалност, само че открил, че търговията не му се отдава.

По съвет на брат си Тео почнал да учи изобразително изкуство.

Ван Гог се записал в художествената академия в Брюксел. След като се дипломирал, негов чичо му упълномощил да нарисува серия от картини, само че не останал удовлетворен от качеството им. Това било едно от първите огромни разочарования за художника, за жалост не и последното.

Винсент взема решение да се реалокира в белгийския град Антверпен. Художникът постоянно гладувал, с цел да може да си купува бои и платна за своите творби. Постепенно нищетата и компликациите почнали да разклащат здравето му.

През 1886 година художникът се мести в Париж. Във френската столица се срещнал с доста художници, само че здравето му траяло да се утежнява, което го принудило да се реалокира в старинния град Арл. Там поканил да му гостува френският живописец Гоген, на който Винсент се възхищавал категорично. Гоген откликнал на поканата, само че по време на престоя си французинът се държал високомерно и надменно, което довело Винсент до един от най-тежките му душевен сривове, при който в момент на полуда отрязал лявото си ухо.

След този случай бил настанен в подслон за душевно заболели. След приюта Ван Гог траял да твори наоколо до Париж, само че живеел все по-бедно, творбите му били отричани от критиците, светът се сгромолясвал с цялостна мощ за художника.

На 29 юли 1890 година, едвам на тридесет и седем, Ван Гог се прострелял смъртоносно с револвер, оставяйки след себе си повече от 900 картини и 1000 рисунки, които светът оценил едвам след гибелта му. Днес те са считани за едни от великите художествени творби в света.

10. „ Цъфнали бадеми “
1890 година

В началото на 1890 година Винсент ван Гог научава радостната новина, че е станал чичо. Брат му Тео даже кръщава сина си на художника. Като подарък за племенника си, художникът стартира да рисува една от най-известните си произведения „ Цъфнали бадеми “, търсейки символизма на цветовете в клонките на бадема като ново начало за бебето Винсент. Картината може да бъде забелязана в музея на Ван Гог в Амстердам.

9. „ Житно поле с кипариси “
1889 година

Платното „ Житно поле с кипариси “ Ван Гог рисува, след излизането си от санаториума за душевно заболели в Сен Реми. Ван Гог преглежда този безоблачен пейзаж, като едно от най-хубавите си творби и повтаря структурата три пъти. Първият вид на „ Житно поле с кипариси “ е единствено с молив и се намира в Музея на Ван Гог в Амстердам. Втората картина на кипарисите е рисувана през юли 1889 година, а третата картина от серията е приключена през септември същата година.

8. „ Спалня от Арл “
1888 година

Бягайки надалеч от неразбиращите творчеството му парижки художници и критици, художникът наема ателие в Арл, Южна Франция, което назовава „ Жълта къща “ поради цвета, с който е боядисана фасадата. Липсват му пари за мебели по тази причина месеци наред пространствата остават празни. Бедният интериор въодушевява художника да нарисува шедьовъра “Спалня в Арл “. Заради влагата в къщата боите на картината скоро стартират да се ронят. За да понижи въздействието на морската влага, художникът бил заставен да я покрива с вестници. Така на нея се появило и печатарско мастило. Картината има три разновидността – единият се пази в Музея на Ван Гог в Амстердам, вторият е в Института на изкуствата в Чикаго, а третият може да се види в Музея Орсе в Париж.

7. „ Селяни, ядящи картофи “
1885 година

През 1885 гоина Винсент приключва първата си, приета за шедьовър творба. Това е картината „ Селяни, ядящи картофи “. Платното е от така наречен холандски интервал от творчеството му, присъщ с тъмните цветове на палитрата. Период, в който художникът постоянно пресъздава живота на бедните. Картината е нарисувана през април, в къщата на родителите на художника в Нюнен.

6. „ Автопортрет с превързано ухо “
1889 година

Винсент ван Гог е прочут с увлечението си към автопортретите. Нарисувал се е върху цели 30 платна. Историята на „ Автопортрет с превързано ухо “ е измежду най-интересните. През октомври 1888 година към живеещия във Франция по това време Ван Гог се причислява френския художник Пол Гоген. Взаимоотношенията сред двамата обаче са много обтегнати и след кавга с Гоген, Винсент изрязва половината от лявото си ухо – физическо доказателство за неговото нежно психическото здраве. По-късно художникът рисува и картината, която се смята за един от най-известните автопортрети на създателя.

5. „ Кафе тераса през нощта “
1888 година

През февруари 1888 година Винсент ван Гог се открива в Арл – малко градче в южна Франция, ситуирано на към 90 км северозападно от Марсилия. Сред картините, които художникът основава там е и „ Кафе тераса през нощта “. Платното е с размери 81х65 см. Това е първото произведение, в което художникът изобразява звездно небе. Шедьовърът, придобил световноизвестна известност, трансформира площада в Арл в привлекателен център за милиони туристи.

4. „ Портрет на лекар Гаше “
1890 година

През май 1890 година Винсент идва в клиниката за душевноболни в Овер-сюр-Оаз. Там го чака лекар Гаше, който се наема да му обезпечи медицински грижи. Гаше е обожател на изкуството, самият той рисува, също така колекционира творби на изкуството, факт, който сближава двамата. За да се отблагодари за грижите, Ван Гог увековечава хазяина си на платното. Той написа на брат си: “Наскоро нарисувах портрета на лекар Гаше с скръбен израз на лицето – толкоз присъщ за нашето време… ”. Така се появява първата от общо две версии на портрета.

3. „ Ириси “
1889 година

Още един шедьовър, нарисуван от Ван Гог по време на престоя му в клиниката за душевно заболели. Самият Винсент я дефинира като „ гръмоотвод за заболяването ми “. В картина се вижда въздействието на японската гравюра укиьо-е, по този начин както и в други негови произведения. Това подобие се демонстрира в обособяване с силует на обектите, необикновени ракурси, съществуване на детайлно нарисувани области и елементи, обхванати от плътни цветове, което не подхождат на действителността. Платното е приключено единствено година пред гибелта на гения. През 1987 година „ Ириси “ беше продадена за рекордните 53,9 милиона $. Най-високата цена, плащана за картина към оня миг. Към днешна дата, платното е на 15-то място в листата на най-скъпите произведения.

2. „ Слънчогледи “
1888 година

Ван Гог се счита за непостижим занаятчия на натюрморта. Доказателство по тази причина е поредицата му от пет картини, изобразяващи слънчогледи. Серията датира от 1888 година, когато Ван Гог напуща Париж, с цел да рисува под яркото слънце на Южна Франция, канейки Пол Гоген да се причисли към него. В очакване сътрудника да дойде, Винсент стартира да рисува натюрморта, с който да украси стаята на своя другар. „ Слънчогледите “ са били основани в символ на гостолюбие, само че също и с цел да засвидетелстват уважението, което Ван Гог изпитва към своя артистичен ментор. Двамата работят дружно през есента на 1888 година, само че както е известно, взаимната им работа приключва с отрязано ухо и банкет в заведение за душевно заболели.

1. „ Звездна нощ “
1889 година

Най-популярната си картина „ Звездна нощ “ Ван Гог рисува по време на престоя си в душевната болница в Сен Реми. Изображението датира от юни 1889 година, месец откакто Ван Гог постъпва в клиниката и 13 месеца преди неговото самоубийство. Платното приказва и за увлечението на художника по астрономията. Научно проучване открило, че Ван Гог е пресъздал ситуацията на Луната, планетата Венера и няколко звезди с изключителна акуратност. „ Звездна нощ “ не е първият опит на художника да изобрази нощно небе. Година по-рано той рисува „ Звездна нощ над Рона “. Желанието на създателя е да изобрази звездна нощ като образец на силата на въображението, което може да сътвори по-удивителна природа от тази, която може да възприемем в действителния свят. От 1941 година картината се съхранява в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.